Решение № 3195 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3195 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330112918 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 (чийто правоприемник е „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211, считано от 02.12.2025 г., видно от вписването в Търговския регистър), срещу Т. Т. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Т. Т. Т. дължи на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в размер на 1000,00 лв. – главница по Договор за кредитен лимит за физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № ***, сключен между Т. Т. Т. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** и сумата в размер на 268,23 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.05.2022 г. до 29.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3694/30.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7847/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр.с.

В исковата молба се твърди, че на 25.09.2020 г. между ответника Т. Т. Т.

1 и третото лице кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен Договор за кредитен лимит за физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № ***, по силата на който кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставил на кредитополучателя Т. Т. Т. кредитна карта, като му отпуснал кредит – кредитен лимит в размер на 1000,00 лв. Срокът на договора бил една година от датата на подписването му. Кредитополучателят не погасявал усвоения кредитен лимит, съгласно договора, като непогасеното задължение било в размер на 1268,23 лв., от които: 1000,00 лв. – главница и 263,23 лв. – лихва за забава за периода от 25.05.2022 г. до 29.04.2025 г.

Изискуемостта на кредита настъпила на 25.09.2021 г. Вземанията по горепосочения договор за кредитен лимит на физически лица били прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляни на вземанията от ***. Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия с изпратеното на адреса му уведомление на 17.03.2025 г. Едновременно с това към исковата молба е приложено нарочно уведомление за извършената цесия, като се моли да бъде прието, че длъжникът е уведомен за цесията и връчване на исковата молба и приложенията към нея. Поради неплащане на задълженията от длъжника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д № 7847/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр.с. Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства.

Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от ищцовото дружество, чрез адв. Д. П., с което моли съда да постанови неприсъствено решение по делото. Претендира разноски.

Ответникът Т. Т., редовно призован за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.

2

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил бланкетно в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът Т. Т. не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото открито съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, като не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С Определение № 1192/28.01.2026 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответника, на същия са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът своевременно е претендирал разноски, съобразно представен списък на разноските, обективиран в молба от 16.06.2026 г., както следва:

75,00 лв. с равностойност 38,35 евро – за държавна такса в исковото производство, 25,36 лв. с равностойност 12,97 евро – за държавна такса в заповедното производство и 240,00 лв. с равностойност 122,71 евро – за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Ищецът е представил доказателства за реалното извършване на така претендираните разноски.

Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 170,03 евро – разноски, направени в исковото и в заповедното производство.

Съдът намира, че следва да се посочат и равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.

3

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 във връзка чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Т. Т. Т., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211 (правоприемник на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375), следните суми:

511,29 евро (превалутирани 1000,00 лв.) – главница по Договор за кредитен лимит за физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № ***, сключен между Т. Т. Т. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** и 137,14 евро (превалутирани 268,23 лв.) - обезщетение за забава за периода от 25.05.2022 г. до 29.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3694/30.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7847/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр.с.

ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211 (правоприемник на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375), на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 170,03 евро, от които: 38,35 евро – разноски в исковото производство и 135,68 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7847/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Изисканото ч.гр.д. № 7847/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото, ведно с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4