Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.10.2021, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
84/2021
Подписан
15.10.2021
В сила
31.03.2022

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№313 гр. Велико Търново, 15.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №84 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.75, ал.6 от ЗЗО.

Жалбоподателят „ГППМП Сирона“ ООД със седалище и адрес на управление град Павликени, площад „Стефан Караджа“ №11, вх.Б, чрез ***Д. от ВТАК, е оспорил като незаконосъобразна заповед за налагане на санкция №РД-09-71 от 28.01.2021 година на директора на РЗОК – Велико Търново, с която на основание чл.134, ал.1, ал.4 и 7 от НРД 2018 за МД във връзка с §1- от ПЗР на НРД 2020-2022 за МД във връзка с чл.30, т.1 и 2 от НРД 2018 и НРД 2020 -2022 за МД във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и 3 от ЗЗО и чл.400 ,ал.1 от НРД 2018 за МД, чл.414, ал.1 от НРД за МД 2020 -2022 година е наложена санкция финансова неустойка в размер от 100 лв.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че при извършена проверка на лечебното заведение, контролиращият екип установил, че в АЛ от проведените прегледи на ЗОЛ Г.Ц., д-р Ц./част от персонала на ГППМП/ не бил издал медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение тип 3 за избор/преизбор на специалист, извършващ диспансерно наблюдение до края на първата година от интервенцията. Поддържа се, че посочените обстоятелства не водят до нарушението на цитираните в заповедта на ответника правни норми.

Аргументира се, че ЛЗ е представило доказателства за консултация с кардиолог, като извън това органът, наложил санкцията не е мотивирал размера на същата, което е формално нарушение. В открито заседание тези оплаквания се поддържат, като се претендират разноските по делото.

Ответникът по жалбата, директорът на Районната здравно осигурителна каса – Велико Търново, отрича основателността и. В открито заседание ,чрез процесуалния си представител поддържа законосъобразността на оспорената заповед за налагането на санкция. Претендира сторените разноски.

Жалбата е допустима. Жалбоподателят обжалва акт, който го засяга неблагоприятно, поради което притежава активна процесуална легитимация.

Що се касае до срока, то следва да се отбележи, че писмото, с което заповедта е връчена на жалбоподателя, е получено от последния на 3.2.2021 година, като видно от самата жалба е, че същата е получена в РЗОК на 17.02.2021 година. При това положение следва да се приеем, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът е длъжен да осъществи пълен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.

Какво се установява от фактическа страна въз основа на доказателствата, съдържащи се в представената от ответника преписка?

Със заповед №РД09-988 от 12.10.2020 година, директорът на РЗОК - Велико Търново, на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО във връзка с Инструкция РД – 16 - 43 от 09.06.2020 година за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.23,4,5,6,7 и 8 от ЗЗО, е наредил да се извърши проверка от 14.10.2020 до 16.10.2020 година, вкл. на лечебното заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ „ГППМП Сирона“ ООД с месторазположение на лечебното заведение в град Бяла Черква и в град Павликени. Посочено е, че проверката следва да се извърши в сградата на лечебното заведение в град Бяла Черква. Определен е обхвата и като тематична и по справка, като е посочено, че задачата на проверката е „проверка на оказана медицинска помощ и издадена първична документация от д-р Величко Ц.на ЗОЛ Г.Ц..

Определени са и контрольорите, които следва да извършат съответната тематична проверка.

В резултат на проведената проверка е издаден протокол

№ПМ122/14.10.2020 година, в констативната част от който е посочено следното: според персонализираната информационна система на НЗОК пациентката Ц.е била хоспитализирана в УМБАЛ Медика Русе ООД за периода 14.07.2019 г.- 17.07.2019 година по клинична пътека Р028 Диагностика и лечение на остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент с интервенционално лечение с основна диагноза с МКБ код I21.0 „Остър трансмуларен инфаркт на миокарда на предната стена“ с вложено медицинско изделие B04041020000074 на дата 15.07.2019 година. Съответно, за периода 19.098.2019 година -08.01.2020 година доктор Ц.бил отчел в РЗОК – Велико Търново амбулаторни листи о проведени прегледи на това ЗОЛ, от които 2 броя са с документиран диспансерен преглед и вписана в тях диагноза с МКБ код I21.0 „Остър трансмуларен инфаркт на миокарда на предната стена“ и с МКБ код I11.9 „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“ . В протокола е направен извода, че според чл.134, ал.4 от НРД 2018 и НРД 2020 -2022 за МД в случаите, в които диспансеризирано ЗОЛ над 18 години е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при общопрактикуващият лекар, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на на диспансерно наблюдение за всички дейности от ОПЛ съгласно приложение №8 и №13. Изключение се допускало за пациентите с инсулинозависим захарен диабет, неинсулинозависим захарен диабет на инсулинолечение и пациенти, претърпели сърдечни интервенции и/или операции, до края на първата година след интервенцията/операцията, при които диспансерното наблюдение се осъществява от лекар специалист по СИМП. Посочено е в протокола, че според чл.137, ал.7 от двата НРД в случаите, в които при прегледа от ОПЛ се установи, че се касае за заболявания, влючени в Наредба №8 от 2016 година и приложение №8 или приложения №8 и №13, ЗОЛ подлежат на диспансеризация, като диагнозата, МКБ кодът на заболяването и видът на прегледа се отразяват в амбулаторния лист.

Съответно, според Приложение №13 „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар – специалист“, което е неразделна част от двата НРД за МД, пациенти със заболяване Стенокардия с документиран спазъм с код I20.1 и Наличие на коронарен ангиопластичен имплантант и трансплантант с МКБ z95.5 се диспансеризират от лекар специалист по кардиология до края на първата година от операцията.

Посочено е най – сетне от фактическа страна, че в шест амбулаторни листи /подробно описани в протокола/ д-р Ц.не е издал направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение тип 3 за избор /преизбор/на специалист, извършващ диспансерно наблюдение от лекар с код специалност 08 – лекар специалист по кардиология за диспансерно наблюдение до края на първата година от интервенцията/операцията/.

Този протокол е връчен на жалбоподателя на 20.10.22020 година, видно от съдържанието му.

На 30.10.2020 година е подадено възражение против тези констатации /лист 7 от делото/. От бланкетното оплакване в това възражение се установява, че жалбоподателят счита, че не е нарушил цитираните разпоредби на НРД 2018 и 2020-2022 за МД, като е поискал да не се издава заповед за налагане на санкция.

На 11.12.2020 година е проведено заседание на Арбитражната комисия по Заповед №РД18-34/13.11.2020 година, като на това заседание е разгледано посоченото по-горе възражение.След възпроизвеждане на констатациите на проверяващите, в протокола от заседанието на АСК е посочено изрично, че според единодушното становище на представителите на РЗОК Велико Търново д-р Ц.е следвало да издаде медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист, извършващ съвместно наблюдение от лекар специалист по кардиология, като липсва отказ от диспансеризация в амбулаторния лист. Съответно, според единодушното мнение на представителите на БЛС, водещо е желанието на пациента и грижата за неговото здраве, лечението и административните грижи следва да се съобразят с постигане на цялостен здравен резултат, а не със строгото спазване на формални процедури, особено при изразена воля. Коментирана е в този аспект декларацията на ЗЛО Ц./лист 9 от делото/ според съдържанието на която след изписването и от болницата в Русе и предстои лечение в същата болница за рак на гърдата, като д-рЦ.я е информирал, че след инфаркт следва да я наблюдава кардиолог, но тя е отказала да ходи заради предстоящата операция. След пет-шест месеца докторът и направил същото предложение и понеже тя била направила другото лечение, започнала да ходи при кардиолог.

От представените становище на участващите в АК лекари д-р Х. Д.и д-р М.В., съгласието на пациента за диспансерно лечение за период от 12 месеца при кардиолог е водещо, като констатациите в протокола не следва да се потвърждават. Посочено е, че според чл.91 от ЗЗ медицинската помощ против волята на пациента може да се оказва само в определени със закон случаи.

Пред съда са представени следните амбулаторни листи за първични и вторични прегледи, а именно: №005732/16.12.2019 година;

№005424/28.11.2019 година; №004217/16.09.2019 година; №003968/29.08.2019 година; №003873/22.08.2019 година; №3805/19.08.20219 година /листове 81-85 и 88 от делото/, които потвърждават посоченото в заповедта на ответника за липса на насочване/издаване на медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение тип 3 за избор на специалист, извършващ диспансерно наблюдение от лекар по кардиология, за да се извършва диспансерно наблюдение до края на първата година от интервенцията. Следва да се отбележи, че в част от АЛ е отбелязано изрично като придружаващо усложнение наличието на коронарен ангиопластичен имплант и трансплант.

Единствено в АЛ №3873/22.08.2019 година е налице изявлението, че ЗЗОЛ отказва диспансеризация от кардиолог.

Какви са изводите на съда?

На първо място следва да се отбележи, че оспорената заповед е издадена от компетентен по материя, степен и територия орган.

Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3 от ЗЗО „В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл.

75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.“.

В процесният случай констатациите в протокола са оспорени чрез становище по реда на чл.74, ал.4 от ЗЗО, при което приложение намират разпоредбите на чл.75 от ЗЗО, както и разпоредбата на чл.76, ал.3 от закона, която оправомощава ответника да наложи санкция.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗЗО „Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори.

Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК.“. Чл.72, ал.3 от ЗЗО разпорежда следното:“Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице.

Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители.“. Според чл.74, ал.3 от ЗЗО „При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти.

Екземпляр от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина.“. Съответно разпоредбите на чл.74, ал.4 и 5 разписват правото на подаване на писмено становище на проверяваното лечебно заведение и последиците от неупражняването на това право.