Определение № 101 от 10.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. гр. София , 09.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселина П. Вълева

Даниела Росенова

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600235 по описа за 2021 година Производството е образувано въз основа на постъпил частен протест от прокурор П. Б. от Специализираната прокуратура с р е щ у Определение, постановено в разпоредително заседание на 11.05.2021 г. от С НС, 9-ти състав по НОХД № 430/2021 г. по описа на СНС. С атакуваното определение съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на Специализираната прокуратура за изправяне на допуснатите съществени и отстраними процесуални нарушения при съставянето на внесения в СНС обвинителен акт. В протеста са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на разпоредителното заседание.

Прокурорът излага аргументи в насока неправилност на изводите на СНС за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение на правата на ощетеното юридическо лице. Сочи, че пострадало лице по смисъл на чл.73 от НПК може да бъде само физическо лице, поради което и с чл.75 от НПК са охранени единствено правата на пострадалото физическо лице, за които то следва да бъде надлежно уведомено в хода на досъдебното производство. В тази разпоредба на закона не са визирани правата на ощетеното юридическо лице, каквото е Община З. и поради тази 1 причина, общината не е уведомявана за разпоредбата на чл.75 от НПК в хода на досъдебното производство.

На следващо място намира, за неверен извода на СНС в атакуваното определение, тъй като е приел, че в обвинението по пункт 6 от обвинителния акт, не са изложени достатъчно аргументи в насока на това, че свид. Б. К. е имал задължението да отчита обществено имущество. Намира, че в обвинителния титул достатъчно ясно е посочено, че свид. К. съгласно длъжностната му характеристика, връчена на 28.11.2014 г. е имал задължението да отчита на работодателя си кмета на общ. З. – подс. И., разходването на обществено имущество.

Прокурор Б. на следващо място намира, че отправените от първоинстанционния съд критики по отношение на повдигнатото на подс. М.

И. обвинение за престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.2,вр. ал.1, вр. чл.26, ал.3 вр. ал.2,вр. ал.1 от НК са неоснователни, тъй като описаното деяние е ясно и не пречи на подс. И. да разбере в какво е обвинена, респ.може да организира защитата си.

Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди доводите, изложени в частния протест и материалите по делото, намери за установено следното:

Частният протест е подаден от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустим. Разгледан по същество същият се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Първоинстанционното съдебно производство по НОХД №430/2021 г. пред Специализирания наказателен съд е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура, с който подсъдимата М.

В. И., в качеството й на длъжностно лице, кмет на Община З., е обвинена в извършването на престъпление по чл. чл.219, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Обвинението касае престъплението „умишлена безстопанственост“, като се състои от шест отделни деяния, първите пет с квалификация по чл.219, ал.3 вр. ал.1 от НК, а последното по чл.219, ал.2 вр. ал.1 от НК.

С определение постановено в открито съдебно заседание на 11.05.2021 г. , 2 съдебният състав се е произнесъл по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1, т.

1-3 от НПК, като е констатирал наличието на съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице и на ощетеното юридическо лице – община З., поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СП за изправянето им. В определението си СНС, 9-ти състав, е констатирал наличието на три групи нарушения.

Съдът на първо място е посочил като нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че ощетеното юридическо лице - Община З. в хода на досъдебното производство, не е било уведомено за правата му, съгласно разпоредбата на чл.75 от НПК, като по този начин е приел, че е нарушено правото му да участва в производството. Този извод, въззивният съд намира за неправилен. Така както е посочил и прокурора в депозирания частен протест, качеството на пострадал от престъпление по смисъла на чл.74 от НПК може да има само физическо лице. На пострадалия органите по разследване са длъжни да разяснят комплекса от права, които има съгласно чл.75 от НПК, а именно да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, да бъде информиран за хода на наказателното производство, да участва в производството, съгласно установеното в НПК и др. Извод в насока, че пострадал може да е само физическо лице, се извежда от разпоредбата на чл.84, ал.1 от НПК, където законодателят е направил разграничение между лицата, които могат да участват в наказателното поризводство, по-точно в неговата съдебна фаза, като граждански ищци и това са пострадалия или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението. Законодателят е последователен в това свое решение и в останалите норми в общата и особена част на НПК, както и в разпоредбата на чл.249, ал.4, т.2 от НПК, която касае конкретно дефиницията на понятието съществено и отстранимо нарушение на процесуалните права в досъдебното производство на пострадалото от престъплението лице.

Напълно обосновано на следващо място първоинстанционният съд е стигнал до извода, че едно и също имущество и една и съща щета в размер на 26 989,02 лв. без ДДС, не могат да бъдат едновременно предмет на престъпния състав по чл.219, ал.3 вр. ал.1 от НК (конкретно деянията по 3 пункт 2 и пункт 3 част от продължаваното престъпление) и на този по чл. 219, ал.3 вр. ал.2 от НК (деянието по пункт 6 част от продължаваното престъпление). Безстопанствеността по дефиниция залегнала в разпоредбата на чл.219 от НК се състои в неполагането на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на поверено имущество или възложена работа, от които са последвали значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или други значителни щети за предприятието или стопанството. Изпълнителното деяние се свежда до ненадлежно осъществяване на функциите на длъжностното лице - неизпълнение или нарушение на възложени задължения, или превишаване на властта или на правата му, които са нормативно установени, произтичат от естеството на самата работа, от житейски или общопризнати правила (в този смисъл Решение № 33 от 26.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 46/2021 г., I н. о., НК). Съгласно разпоредбата на чл.219, ал.2 от НК следва дължностното лице да не е упражнило достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество и от това да са последвали значителни вреди на предприятието или стопанството. Когато това е сторено с ясното съзнание, че може да доведе до повреждане, унищожаване или разпиляване на повереното имущество или други значителни щети и последва такова, подсъдимият следва да отговаря за умишлена безстопанственост по чл. 219, ал. 3 от НК. За да е осъществено деянието по чл.219, ал.3 от НК е необходимо да е налице обективна връзка между поведението на подсъдимия и отрицателните последици – щетата, които не биха настъпили, ако той бе изпълнил служебните си задължения или бе упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество. Така както е повдигнато обвинение на подс. М. И. с внесения в СНС обвинителен акт, не е ясно въз основа на кои конкретно действия или бездействия прокуратурата намира, че е причинен вредоносния резултат в размер от 26 989,02 лв. (абсолютно идентично описан по пункт 2 и 3 с този по пункт 6, както като неизвършени строителни работи, така и като размер на сумата), дали въз основа на полагането на подпис върху платежно нареждане от 17.09.2015 г. по фактура №000 000 0005/11.12.2013 г. по протокол обр.19/11.12.2013 г. (пункт 2 от продължаваното престъпление), и върху платежно нареждане от 17.09.2015 г. по фактура №000 000 0004/11.12.2013 г.

4 по протокол обр.19/11.12.2013 г. (пункт 3 от продължаваното престъпление) или въз основа на това, че подсъдимата не е осъществила достатъчен контрол върху работата на лице, на което е възложено отчитането на обществено имущество – свид. Б. А. К. – Директор дирекция „Специализирана администрация в Община З.“. В тази връзка липсва яснота и по отношение на причинната връзка между твърдяното неправомерно поведение на длъжностното лице и настъпилия престъпен резултат. Тези неясноти са толкова съществени, че накърняват правото на защита на подсъдимата и й пречат да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и респ. да организира адекватно защитата си.

Задължителен елемент от обективна страна на престъплението безстопанственост, като резултатно престъпление, е настъпилата щета за предприятието или стопанството, която следва да е значителна. Следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай обаче една и съща значителна щета се вменява два пъти на подс. И., като увеличава и общия размер на щетите от отделните деяния, част от продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК, с общата сума от 26 989,02 лв. без ДДС.

С оглед констатираната нередовност на обвинителния акт при повдигане на обвинение спрямо подсъдимата М.И. за престъпление по чл. чл.219, ал.3, вр. ал.2,вр. ал.1, вр. чл.26, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, правилно и обосновано първоинстанционният съд е констатирал, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на правото на подсъдимата да научи за какво престъпление й е повдигнато обвинение.

На следващо място първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е посочил, че в обвинителния акт следва да намери място и посочване на служебните правила или нормативните изисквания въз основа, на които на свид. Б. К. - Директор дирекция „Специализирана администрация в Община З.“, му е било възложено да отчита обществено имущество, освен цитираната в обвинителния акт длъжностната характеристика на лицето. В случай, че такива липсват, това обстоятелство следва да бъде отразено също в обвинителния акт.

Въззивният съд не констатира соченото от СНС нарушение на процесуалните правила, касаещо обстоятелството, че в едни случаи се сочи 5 като значителна щета чиста сума, а в други се сочи сума без ДДС. Видно от съдържанието на обвинителния акт всички суми са посочени без включено ДДС.

С оглед на всичко гореизложено и констатираните от СНС процесуални нарушения, които по съществен начин нарушават правото на подсъдимата да разбере повдигнатото й обвинение и адекватно да организира своята защита, въззивният съдът намира, че определението на СНС от 11.05.2021 г. следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Делото следва да бъде върнато на СП за изправяне на констатираните съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

Воден от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение постановено на 11.05.2021 г. по НОХД № 430/2021 г. по описа на СНС, 9-ти състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6