Решение № 96 от 03.02.2025, Софийски градски съд

Мотиви към Решение рег. №96 е от 03.02.2025г. по ЧНД №8355/ 2024г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 41 Състав.

Производството е по реда на чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

От Дирекция на Затворническата и пробационна служба с адрес Страндгаде 100, 1404 Копенхаген, Дания е постъпило Удостоверение по чл.4 от 16.12.2024г., по Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Същото касае решаване на въпросите свързани с изпълнение на Присъда на Градски съд Копенхаген по дело № SS 2-17481/24 постановено на 07.11.2024г. и влязло в сила на 07.11.2024г., с която българският гражданин Ф. С. Ш. е осъден на наказание от една година и шест месеца /посочено като 549 дни/ за престъпления по чл. 191, ал.2, вр. ал.1, изр.1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания, чл. 191, ал.1, изр.1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания и по чл. 3, ал.1, вр. чл.2, ал.4 от Закона за психоактивни вещества на Кралство Дания.

В съдебно заседание представителят на СГП предлага съдът да признае съдебния акт постановен в Кралство Дания по отношение на Ф. Ш., с който му е наложено наказание „лишаване от свобода“, като му бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, от което да бъде приспаднато времето, което е прекарал в датския затвор и времето на предварителното задържане. Сочи, че лицето е участвало лично в производството по делото, с установена самоличност е, както е и наказателно отговорен по българския НК, като няма данни за имунитет. Според прокурора не са налице и основания за отлагане на признаването на присъдата.

Защитникът на осъдения- адв. Г. посочва факта, че осъдения Ш. изрично е посочил желанието си да остане в Дания и не желае да изтърпи присъдата си в България. Моли съдът да признае съдебния акт на Кралство Дания, но да остави без уважение молбата за трансфер на осъденото лице от Кралство Дания в Република България, като се изтъква че условията за изтърпяване на наказанието в датските затвори и българските затвори са много различни.

Осъденият в Кралство Дания, Ф. С. Ш. редовно призован при отказ, не участва в съдебно заседание. Намира се в затвор в Кралство Дания, като видно от разменената кореспонденция по имейл между настоящия съдебен състав и Дирекция на затворническата и пробационна служба е отказал да получава всякакви документи. Към Удостоверението по чл.4 от 16.12.2024г., п о Рамково решение 2008/909/ПВР е приложен въпросник, в който е обективирано становището на осъдения Ф. Ш., че не желае да бъде прехвърлян в Република България за изтърпяване на наказанието, както и че желае да остане в Дания. В разменената комуникация извършена в последствие между СГС и компетентния орган на издаващата държава по имейл от 20.01.2025г. е посочено, че Ф. Ш. продължава да не желае да бъде върнат в България.

1

Съдът след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното.

Осъденият Ф. Ш. е с регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България-с.Охлювец, общ.Кърджали. Същият от 2018г. живее в Кралство Дания, а и понастоящем изтърпява въпросната присъда, чието признаване се иска на територията на Кралство Дания, като съответно към провеждането на настоящето съдебно производство не пребивава на територията на Република България. Сочените обстоятелства обосновават компетентността по чл.7 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС на СГС.

По отношение на Ш. има влязъл в сила съдебен акт Определение, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД№894/2019г. на РС-Кърджали за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, което е влязло в сила на 10.09.2019г.

От Удостоверението, приложената Присъда, приложеното копие на лична карта, справката за съдимост в Република България и справката от НБДН по несъмнен начин се установява самоличността на осъдения Ф. С. Ш..

Същият е български гражданин, роден на ****г. в гр. Кърджали с ЕГН:

**********.

Съдът е сезиран с Удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от чието съдържание е видно, че издаващата държава- Кралство Дания изисква от съда на изпълняващата държава- Република България провеждането на производство за признаване и изпълнение на съдебно решение- Присъда на Градски съд Копенхаген по дело № SS 2-17481/24 постановена на 07.11.2024г. и влязла в сила на 07.11.2024г.

Българския гражданин Ф. С. Ш. е бил признат за виновен за извършени от него престъпления на 03.08.2024г. по чл.191, ал.2 вр. ал.1, изр.1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания; по чл. 191, ал.1, изр.1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания и по чл.3, ал.1 вр. чл.2, ал.4 от Закона за психоактивни вещества на Кралство Дания, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 549 дни /една година и шест месеца/.

В Удостоверението е посочено, че българския гражданин Ш. лично е участвал в съдебния процес, в който е постановен осъдителния съдебен акт, както и че присъдата е постановена относно три престъпления, които се квалифицират като незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества според законодателството на Кралство Дания. Ясно е определено наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 549 дни / една година и шест месеца/, от които изтърпени в хода на наказателното производство временно задържане от 03.08.2024г. до 06.11.2024г. и изтърпяно наказание „лишаване от свобода“ на територията на Кралство Дания от 07.11.2024 до 16.12.2024г. или към дата 16.12.2024г. общо 135 дни.

От Удостоверението от 16.12.2024г. и приложената към него Присъда на Градски съд Копенхаген по дело № SS 2-17481/24 постановена на 07.11.2024г.

2 и влязла в сила на 07.11.2024г., се установява, че Ф. Ш. е признат за виновен за престъпления по:

1. чл.191, ал.2 вр. ал.1, изр.1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания, именно притежаване на 181,26 грама кокаин, с оглед предаването му на един по- голям брой хора осъществяващо състава на чл.354 а, ал.1, изр.1 пр.4 от българския НК

2. чл. 191, ал.1, изр.1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания за продажбата на 55,5 грама кокаин на неизвестен брой купувачи осъществяващо състава на чл. 354а, ал.1, изр.1, алт. 2 от българския НК 3. по чл.3, ал.1 вр. чл.2, ал.4 от Закона за психоактивни вещества на Кралство Дания за държането на 14,51 грама хашиш за собствена употреба осъществяващо състава чл.354 а ал.3, пр.2, т.1 от НК от Наказателния кодекс на Република България.

Посочено е в буква „з“ точка 2 от Удостоверението по чл.3 от 16.12.2024г. че престъпленията, за които е осъден Ф. Ш. са от този кръг, за които не се изисква предвидена двойна наказуемост и в изпълняващата държава.

Съгласно приложеното

Удостоверение по чл.3 от

ЗПИИСАННЛСМВЛС такива са престъпленията, за които е осъден по чл.191, ал.2 вр. ал.1, изр.1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания и чл. 191, ал.1, изр.1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания. Сочените престъпления попадат в групата на чл.8, ал.2, т.5 ЗПИИСАННЛСМВЛС, за които двойна наказуемост не се изисква.

Престъплението по чл.3, ал.1 вр. чл.2, ал.4 от Закона за психоактивни вещества на Кралство Дания, за което е осъден Ш. в Дания не попада в групата на престъпленията по чл.8, ал.2, т.5 ЗПИИСАННЛСМВЛС доколкото е посочено в Удостоверението, че неговата наказуемост е до две години „Лишаване от свобода“, а съгласно чл.8 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е необходимо в издаващата държава престъплението да е наказуемо с „лишаване от свобода“ не по-малко от три години или за него да се предвижда мярка, включваща лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години. Видно е, че соченото престъпление по чл.3, ал.1 вр. чл.2, ал.4 от Закона за психоактивни вещества на Кралство Дания е наказуемо с „лишаване от свобода„ до две години, поради което отпада от смисловото приложение на чл.8 ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

В действителност обаче и за трите престъпления, /включително и за престъплението по чл.3, ал.1 вр. чл.2, ал.4 от Закона за психоактивни вещества на Кралство Дания/, за които е осъден Ф. Ш. от Градски съд Копенхаген, са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС- налице са категорично съответстващи престъпления по българското законодателство със съвпадащи основни признаци, независимо от разликите между съставите и извършените престъпления за които е осъден от датските съдебни власти Ф. Ш. се субсумират под нормите на чл.354а, ал.1, изр.1 пр.4 от НК, чл.354а, ал.1, изр.1, алт.2 от НК и чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК.

Изпратеното Удостоверение по чл.3 по ЗПИИСАННЛСМВЛС е 3 относимо към влезлия в сила акт, т.е. налице е Присъда на компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, която представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана наказателна отговорност на българския гражданин Ф. Ш.. Присъдата е приложена към Удостоверението.

Този съдебен акт-Удостоверението съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и отговаря на изискванията по Приложение 1 по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Не са налице основанията за отказ от признаване на решението, предвидени в чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно- предоставеното Удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е пълно. Българския гражданин се намира на територията на издаващата държава не е дал съгласие, но Република България е държавата, в която същия ще бъде експулсиран, въпреки че няма местоживеене в нея след изпълнение на наказанието, въз основа на заповед за експулсиране, съдържащи се в съдебния акт. Съгласно чл.6 от Рамково решение 2008/909/ПВР „ Съгласието на осъденото лице не се изисква, когато съдебното решение заедно с Удостоверението е изпратено: а) до държавата-членка, чийто гражданин е и в която живее осъденото лице; б) до държавата-членка, в която осъденото лице ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в съдебното решение или в акт на съдебен или административен орган или на друга мярка, взета в резултат на съдебното решение“ Настоящия случай е именно такъв. В случая Ш. е български гражданин т.е гражданин на изпълняващата държава и ще бъде депортиран в Република България, след като бъде освободен от изпълнение на наказанието видно от Удостоверението и Присъдата на датските съдебни органи. В този смисъл съдът ще посочи, че искането на защитника за признаване на въпросната присъда, но за недопускане на нейното изпълнение не се споделя от състава и не следва да бъде удовлетворявано. Видно е че Присъда на Градски съд Копенхаген по дело № SS 2-17481/24 постановена на 07.11.2024г. и влязла в сила на 07.11.2024г., съдържа експулсиране за Ф. Ш. с дванадесет годишна забрана за влизане в страната съгласно чл.32, ал.4, т.6 от Закона за Чужденците на Кралство Дания. Вземането на решение за експулсиране инкорпорирано във въпросната присъда е било взето след съответно обследване, мотивирано е, а и не противоречи на българското законодателство и международните актове, по които Република България е страна. Признаването на съдебния акт не е в противоречие с принципа non bis in idem, видно от свидетелството за съдимост на осъдения. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство. Осъденият не се ползва с имунитет. Възрастта му позволява да бъде наказателно отговорен. Към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават повече от 6 месеца от наложеното наказание, а в принципен план условията в пенитенциарните заведения не са от кръга обстоятелства, които съдът следва да съобразява и за които е длъжен да съблюдава при вземането на становище. Съдебният акт е постановен в съдебен процес, в които осъденият е участвал лично.

4

Няма основания за приспособяване на наложеното от съда в Кралство Дания наказание при условията на чл.13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f41059f-9c3e-420f-ab1f-c006f53da1e3