Решение № 581 от 11.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120201965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Н. Й. С., ЕГН: **********, срещу Електронен фиш серия К *********, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания жалбоподателят, редовно уведомен /с оглед разпоредбата на чл.61, ал.4 ЗАНН/, не се явява и не се представлява.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2023г. в 18,03 часа в гр.Бургас, *****************, лек автомобил – „***********“, peг. № ********* се движел с наказуема скорост 97 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar SD580“ с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от представител на дружеството собственикът на автомобила не е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.

АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „***********“, peг. № ********* е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 17 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден 1

Електронен фиш серия К № ******** с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП /процесният ЕФ е връчен на 30.04.2024г., а процесната жалба е депозирана на 14.05.2024г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – на 23.08.2023г. в 18,03 часа в гр.Бургас, *****************, лек автомобил – „***********“, peг. № ********* се движел с наказуема скорост 97 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 101 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 97 км/ч.

По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на 23.08.2023г. в 18,03 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е *********. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №************, системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“, при справка в който се установява, че процесната система с номер в регистъра 4888 е одобрен тип средство за измерване.

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 97 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание 2 лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar SD580“, стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Нещо повече, по делото е приобщен и протокол за монтаж на пътни знаци, от който се установява, че на главен път I-6, участъка гр.Бургас-кв.Ветрен, км.491 + 700 в посока гр.Бургас е монтиран пътен знак Е 24 /за контрол с автоматизирани технически средства или системи/.

Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В процесния случай се касае за стационарно автоматизирано техническо средство, прикрепени към земята, които се обслужват периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда между АТСС и съответната структура на МВР и 2. осигуряване на условия за непрекъсната работа на АТСС. Не се констатираха нарушения на цитираната Наредба, а възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „Multa Radar SD 580”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш управителя на дружеството -собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от уведомление от ***************/ се установява, че процесното техническо средство – система за контрол над скоростта „Multa Radar SD 580” е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през февруари 2023г., във връзка с което е издаден Протокол от проверка №************ /л.22 от делото/. За пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и 3 публично известно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.

В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не е подал такава декларация, поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.

В процесният случай жалбоподателят не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, в която да посочи лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място. С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода, че е оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП.

Действително, жалбоподателят посочва, че процесният автомобил е бил отдаден под наем на трето лице, като представя в тази връзка договор за отдаване под наем. В закона изрично е посочено обаче, че декларация се депозира в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи и то в 14-дневен срок. Това е така тъй като по този начин АНО има възможност да прекрати административнонаказателното производство и да ангажира административно – наказателната отговорност на посоченото в декларацията лице. В конкретния случай твърдения за управление на МПС-то от друго лице се навеждат едва пред съда, поради което и това възражение се явява преклудирано. В случай, че се възприеме обратното гледище би се достигнало до невъзможност да се ангажира отговорността нито на собственика на МПС, нито на посочения от него водач на същото.

Ето защо, по мнение на настоящия съдебен състав в случая не е оборена въведената с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП презумпция, че собственикът на МПС носи административно-наказателна отговорност.

Следва ясно да се подчертае, че декларацията се дава под страх от наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена стойност. Не може да се приеме, че е без значение дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, депозирана пред съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи или ще заяви за първи път едва пред съда. Последното представлява единствено твърдение, но то вече не е скрепено с наказателна отговорност, нито се ползва с доказателствена стойност. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната практика е изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения ред по чл.189, ал.5 ЗДвП за отблъскване на административното обвинение, следва да представи в съвкупност писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Жалбоподателят не е изпълнил това изискване. Не са налице основания той да бъде поставен в по - благоприятно положение спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на дадена дата. По този начин не се размества доказателствената тежест в процеса. Нещо повече, така представения договор за наем няма достоверна дата /няма нотариална заверка на подписите или датата/, поради което и няма как със сигурност да се приеме, че е сключен именно на посочената в него дата, а не в един по – късен момент. Още повече, че в него като наемател е посочен чужд гражданин, при това без да се представя копие на свидетелството му за управление на МПС.