Решение № 709 от 18.10.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Горна Оряховица, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20234120102301 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ”КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: град София, ***, ет. Мецанин, телефон: ***, представлявано от управителя М.Г. А., с пълномощник: адв. Р. И. Д. от САК, твърди в исковата си молба, че В.

П. М. с ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес: www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от В. М. данни, служител на ищцовото дружество се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищеца кредит в размер на 650.00 лв. Сочи, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние; ответникът е потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс" АД линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010501/30.05.2022 г., и желаната сума му е била преведена чрез системата Е-pay и получена от ответника на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена от М. лична карта. Заявява, че 1 съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3,ал.1 от ЗЕДЕУУ); електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2,ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ); същото се счита за подписано при условията на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Твърди, че според данните, посочени в заявката на ответника, в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с В. П. М., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването, т.е. ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор. Заявява, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ. Посочва, че преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл.180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им (Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС, по гр. д. № 868/2012г.).

Заявява, че съгласно разпоредбите на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна информация, същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Твърди, че съгласно условията на сключения договор, „Кредит Инс" е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи:

30.06.2022г., 30.07.2022г., 30.08.2022г., 30.09.2022г., 30.10.2022г., 30.11.2022г., 30.12.2022г., 30.01.2023г., 02.03.2023г., 30.03.2023г., 30.04.2023г., 30.05.2023г.

Твърди, че към дата 25.07.2023г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на всички от които са настъпили. Сочи, че служители на дружеството няколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните e-mail-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но В. М. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Заявява, че съгласно чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи на „Кредит Инс" АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 78.27 лв.

Заявява, че на 25.07.2023г. е подал заявление по чл.410 от ГПК, РС Горна Оряховица е образувал ч.гр. дело № 1560/2023г. и е издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК, след което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви установителен иск за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Твърди, че общата стойност на 2 непогасения паричен дълг на длъжника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 962.27 лв., от които: 650.00 лв. - главница по договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010501/30.05.2022г., 234.00 лв. - договорна лихва за периода 30.06.2022г. - 30.05.2023г., 78.27 лв. - законна лихва за забава за периода 01.07.2022 г.

- 20.07.2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника В. П. М., че дължи на „Кредит Инс" АД:

650.00 лв. - главница по договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010501/30.05.2022г., 234.00 лв. - договорна лихва за периода 30.06.2022г. - 30.05.2023г., 78.27 лв. - законна лихва за забава за периода 01.07.2022г. - 20.07.2023г., законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца разноски за образуване на заповедното производство по чл.410 ГПК в размер на 525.00 лв., както и разноски за образуване на настоящото производство, вкл. за адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК. Посочва банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми: „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ...

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмени становища чрез процесуалния си представител – адв. С. М. от САК, с които моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.

Ответникът В. П. М. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Й. М. от ВТАК, със служебен адрес: гр. Г.О. ул..., назначена за особен представител на ответника на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител счита, че предявените искове са процесуално допустими, но по същество - неоснователни. Счита, не е налице валидно сключен договор, обвързващ ответника по делото, като от представените писмени доказателства не може да се направи заключение, че същият е подписал документите декларации и договори. Счита, че липсват и доказателства приложеният към исковата молба договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗО10501/30.05.2022 г. да е сключеният между страните, доколкото такова е налице. В тази връзка твърди, че ответникът не е бил запознат със съдържанието на договора, общите условия и декларациите, които се твърди, че е подписал; липсват и доказателства същият да е предоставил лични данни, които да послужат за подписване чрез т. нар. обикновен електронен подпис.

Счита, че към договора следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета, както и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, тъй като ответникът има качеството „потребител". В тази връзка счита, че сключеният договор е нищожен поради нарушение на принципа на справедливост, на добросъвестност и на добрите нрави. Прави възражение за нищожност, като твърди, че 3 договорът, общите условия и съпътстващата ги информация за сключването му са изписани с изключително малък по размер шрифт и малко междуредие, което прави прочитането им крайно трудно, а от там и разбирането на смисъла клаузите, което е нарушение на чл.10,ал.1 ЗПК. Възразява, че с действията си ищецът е нарушил принципа на добросъвестност и добрите нрави, доколкото ответникът не е бил наясно какви права и задължения има съгласно сключения договор, тъй като от предоставената му онлайн информация не е могъл да разбере съдържанието на поетите задължения и предоставените му права. Счита, че договорът е нищожен и доколкото не съдържа по ясен и разбираем за ответника-потребител подробна информация за размера на задължението, условията за усвояването му, подновяването на договора, лихвения процент, годишния процент и разходите, условията за издължаване, погасителен план и други. Посочва, че е налице неизпълнение на изискванията на чл.11,ал.1,т.2,т.7,т.9-12, т.15, т.16 и т.18 от ЗПК, което води до нищожност на сключения договор съгласно чл.22 от ЗПК. Счита, че Приложение № 1 към договора не отговаря на законовите изисквания за погасителен план, както и липсват данни същият да е връчен на ответника.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, уредени в чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, тъй като в него кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР на заема, но липсва ясно определена методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР). Възразява за нищожност на клаузата относно годишен процент на разходите, тъй като противоречи на чл.19,ал.4 ЗПК. Възразява и твърди нищожност на клаузите за ГПР и за ГЛП на основание чл.21 от ЗПК. Сочи, че в процесния договор ГПР е определен в размер на 49.7 %, а ГЛП е в размер на 36.00 %, като не са налице обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери. Сочи, че те водят до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти. Заявява, че договорената между страните годишна лихва в размер 36.00 % надхвърля размера на законната такава за времето на сключване на договора, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Счита, че уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят и противоречат на закона и на добрите нрави, и в частност заобикалят ограничението на ГПР по чл.19 ЗПК.

Твърди, че клаузите по сключения договор не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,ал.2 ЗЗП и следва да се приемат за нищожни, доколкото са налице основания, които ги правят неравноправни по смисъла на чл.143,ал.1 ЗПП и чл.143,ал.2,т.5 ЗПП.

Оспорва ответникът да е усвоил сумата, доколкото липсват доказателства за това, поради което счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че само при реалното й получаване за последния би възникнало задължение да я върне, доколкото преди всички договорът за заем е реален договор.

4

Моли съда да отхвърли предявените искове срещу ответника В. М. като неоснователни. В случай, че съдът уважи предявените искове, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана

Разпечатката съдържа 23 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f402b39-aef9-461d-8727-5f5c9622d1b8