Определение № 4076 от 19.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4076 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500013 по описа за 2026 година Производството е по чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 392913/01.12.2025 г. на Г. К. Т., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А.А. от АК - Пазарджик, срещу издадена в полза на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2025 г. по ч.гр.д. № 27127/2025 г. на Софийски районен съд, 59 състав, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист.

Молителката твърди, че узнала за заповедта на 21.11.2025 г., когато й било връчено съобщение за образувано изп. дело № 20258570400335 по описа на ЧСИ Б.Я., рег. № 857 на КЧСИ. Твърди, че заповедта не й била връчена надлежно по реда на чл. 47 ГПК – не била връчена на настоящия й адрес в гр.

Перник. Моли съда да приеме възражението и да спре изпълнението на заповедта, както и да обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й на основание чл. 38 ЗА.

Ответникът по възражението – „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, е депозирал писмен отговор, с който оспорва възражението и моли съда да го остави без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, намира следното:

1

Пернишки районен съд е бил сезиран на 31.03.2025 г. от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. К. Т., ЕГН **********, за сумата 2 999.98 лева - главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 459793/30.10.2023 г., ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, и за сумата 786.28 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2024 г. до 23.03.2025 г., като са претендирани и разноски.

След извършена справка в НБД „Население“ РС – Перник прекратил делото при себе си и го изпратил на СРС по подсъдност.

По образуваното ч.гр.д. № 27127/2025 г. на Софийски районен съд, 59 състав на 29.06.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която заявлението е уважено изцяло, като са присъдени и разноски.

Съобщение с препис от заповедта е изпратено на 02.07.2025 г. до обявения от длъжника постоянен адрес, който съвпада и с настоящия – гр.

София, ул. ****. Съобщението е върнато в цялост, като връчителят посетил адреса на три дати в продължение на повече от един месец, и тъй като не открил адресата, на 19.08.2025 г. залепил уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

На 18.10.2025 г. районният съд разпоредил да се извърши справка за месторабота на длъжника. С оглед липсата на данни за сключени трудови договори, на 23.10.2025 г. разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - т. 4 ГПК , в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В случая възражението е подадено в законовия срок, доколкото видно от 2 делото, изпълнителният лист е получен от заявителя на 04.11.2025 г., на същата дата е образувано изп. дело № 20258570400335 по описа на ЧСИ Б.Я., рег. № 857 на КЧСИ и е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело до длъжника. Възражението е подадено чрез ССЕВ на 01.12.2025 г., поради което е спазен едномесечният срок по чл. 423, ал. 1 ГПК и възражението е допустимо.

Длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Тази хипотеза е налице, когато са нарушени правилата за връчване на съобщения или когато съобщението е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание.

В случая съдът намира, че съобщението до длъжника е връчено в нарушение на установената в процесуалния закон поредност при връчването, в частност на чл. 38 ГПК. Съгласно тази разпоредба, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Едва ако ответникът/длъжникът не бъде намерен на посочения от ищеца/заявителя адрес, следва да се изпрати съобщение до установения чрез справка настоящ адрес, а ако не бъде намерен и на него – до постоянния адрес, ако е различен от настоящия.

В случая връчване на посочения в заявлението адрес на длъжника в гр.

Перник не е извършено, изпратено е едно съобщение само до установения чрез справка в НБД „Население“ постоянен адрес, съвпадащ с настоящия.

Поради това съдът намира, че заповедта не е била връчена надлежно на длъжника и същият е бил лишен от възможността да оспори вземането. На основание чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК възражението следва да бъде прието, а на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на издадената заповед по чл. 410 следва да се спре, без да е необходимо представяне на обезпечение за кредитора.

Искането на молителката за обезсилване на изпълнителния лист е неоснователно – съгласно чл. 423, ал. 3 ГПК, изр. последно ГПК, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист само когато не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5, какъвто не е настоящият случай.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като съгласно разясненията, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по разноските следва да 3 се произнесе исковият съд, с оглед изхода на спора по установителния иск.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението с вх. № 392913/01.12.2025 г. на Г. К. Т., ЕГН **********, длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 29.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 27127/2025 г. на Софийски районен съд, 59 състав.

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК

ВРЪЩА делото на СРС, 59 състав за изпълнение на процедурата по чл.

423, ал. 4 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4