Решение № 1287 от 04.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110213408 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ, против Наказателно постановление №782156-F7773822/02.08.2024 г., издадено от СКД – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.278б, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7974,15 лв за нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В жалбата, като довод за незаконосъобразност на процедурата по издаване на санкционния акт, е посочена липсата на отговор по депозираните от дружеството възражения по реда на чл.44 от ЗАНН. Разглежда се като съществен порок и привличането в качеството на свидетел при съставяне на акта за установяване на административно нарушение на лице, което не е участвало в процедурата по установяване на отклонението от правните предписания в дейността на дружеството, въпреки наличието на данни за служителите на НАП, които са го констатирали. Оспорват се и приетите за установени от наказващия орган фактически положения, като въззивникът приема, че нарушението на материалното правило на чл.127и, ал.1 от ДОПК изисква кумулативната даденост на два елемента, изразяващи се в недеклариране на данни за превоза до влизане на превозното средство на територията на страна и липса на последващо потвърждение за получаването на стоките с висок фискален риск. Предлага се като довод в подкрепа на поддържаната теза използваният от законодателя съюз „и“ в диспозицията на чл.127и, ал.1 от ДОПК. В тази връзка са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон. Моли се за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г, с пълномощно, представено по делото, който оспорва жалбата. Моли наказателното 1 постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в алтернатива прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от наведените от жалбоподателя аргументи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„ХХХ“ ЕООД, било търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление: ХХХ Дружеството било представлявано от ИММ.

Дейността на същото била свързана с покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; търговия със стоки собствено производство; внос и износ по предмета на дейност, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба или отдаване под наем; дейност на търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни фирми и лица, всяка друга дейност разрешена от закона.

На 15.06.2024 г., в 17:34 часа, на граничен контролно - пропускателен пункт (ГКПП) Калотина инспектори по приходите - ММС и РРН извършили проверка на транспортно средство марка „Мерцедес“, с рег. № ХХХ и ремарке, с рег. № ХХХ, с водач СМС. В рамките на контролната дейност те извършили оглед на товара и придружаващите го документи – международна товарителница и стокова разписка. Установили, че в транспортното средство се превозват „Кафе, дори печено или декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението в сместа, кафе печено, недекофеинизирано“ и „Мляко и сметана, концентрирани: на прах, гранули или други твърди форми, с тегловно съдържание, непревишаващо 27%“. Така описаните продукти били включени списъка на стоките с висок фискален риск, съответно с кодове по КН 09012100 и 04022191. Въпреки това за превозвания товар липсвали данни за Уникален номер на превоз (УНП), удостоверяващ извършено предварително деклариране на товара. По този повод органите по приходите поставили техническо средство за контрол на транспортното средство. Съставили и протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №231403110063_1 от 15.06.2024 г. Водачът на транспортното средство, от своя страна, попълнил декларация от същата дата, в която отразил данни за предстоящото разтоварване на стоките.

На 17.06.2024 г., в 09:00 часа, в ХХХ – база на дружеството – въззивник, посочени като дата и място на разтоварване на стоките с висок фискален риск от водача на товарния автомобил, служители на Национална агенция по приходите - свидетел М. А. Ж., заемащ длъжност "инспектор по приходите" в ГД „Фискален контрол“ към НАП и колегата ГТГ, предприели втора проверка на превозвания товар. В нейния ход те отстранили техническото средство за контрол на превозното средство, което действие удостоверили в протокол за отстраняване на техническо средство за контрол № 231403110063_3/17.06.2024г. Било констатирано, че товарният автомобил, посочен по- горе, превозва стоки, включени в списъка с висок фискален риск, а именно „Кафе, дори печено или декофеинизирано: Черупки и люспи от кафе, заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението в сместа, кафе печено, недекофеинизирано“, с код по КН 09012100, с общо тегло 792,00 кг, на стойност по фактура от 6652,80 евро и „Мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или други подсладители: На прах, гранули или други твърди форми, с тегловно съдържание на мазнини, превишаващо 1,5%: Без прибавка на захар или други подсладители:

2

С тегловно съдържание на мазнини, превишаващо 27%: В директни опаковки, с нетно съдържание, непревишаващо 2,5 kg“, с общо тегло 600,00 кг, с код по КН 04022191, на стойност по фактура от 3540 евро. Общата стойност на продуктите по фактура възлизала на 10192,80 евро с левова равностойност 19935,38 лева. В превозното средство открили и стока, непопадаща в списъка на тези с висок фискален риск - вендинг машини и какао.

Резултатите от втората проверка също били обективирани в протокол с №231403110063К4 от 17.06.2024г., в който били описани и съответни документи (проверени и иззети при проверката). Със същия документ, на основание чл.121а, ал.3, вр.ал.1, т.5 от ДОПК данъчните органи определили и предварително обезпечение при фискален контрол в размер на 5879,81 лева. Същото било внесено по сметка на данъчната администрация на същата дата.

На 17.06.2024 г., след приключване на втората проверка и в присъствието на представител на дружеството - въззивник и в това свидетеля ГТГ, свид. М. Ж., след като преценила, че „ХХХ“ ЕООД е извършило нарушение на данъчното законодателство, съставил АУАН № F773822/17.06.2024 г. В него били описани фактологията на нарушението и неговата правна квалификация – нарушение на нормата на чл.127и, ал.1 от Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н-5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите (МФ). Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, след което бил връчен на представляващия дружеството на същата дата, който го подписал и приел препис от него. В съответната графа от бланката на АУАН от името на въззивника не били вписани възражения. Допълнителни такива в писмена форма постъпили на 26.06.2024г., заведени с вх. №26-М-415/26.06.2024г. В тях били релевирани идентични доводи на тези, споделени в иницииращата настоящото производство жалба.

Въз основа на посочения АУАН, на 02.08.2024 г., било издадено и атакуваното Наказателно постановление с №782156-F773822/02.08.2024 г. от СКД - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП). С него на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК и след като установил, че случаят не разкрива белезите на маловажност, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7974,15 лв. на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр.чл.8, ал.1 от Наредба №Н- 5/29.09.2023 г. на Министерство на финансите (МФ).

Препис от санкционния акт бил връчен на законния представител на въззивника на 22.05.2024 г., видно от инкорпорираната в него разписка за доставяне. Жалбата срещу него била депозирана на 05.09.2024 г. чрез наказващия орган.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото доказателства: гласни доказателствени средства - показанията на разпитания от съда свидетел М. А. Ж. /актосъставител/ и приобщените към доказателствения материал по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП, пълномощни за процесуално представителство, протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №231403110063_1 от 15.06.2024 г. , декларация от лице, придружаващо стоката, протокол за отстраняване /поставяне на техническо средство за контрол № 231403110063_3/17.06.2024г. протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №231403110063К4 от 17.06.2024г. международна товарителница, стокова разписка, фактура, извлечение от електронна система на НАП за подаване на данни за стоки с висок фискален риск, писмени отговори на НАП с приложения към тях – извлечение от регистър на издадени наказателни постановления и предупреждения по чл.28 от ЗАНН.

Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя М. Ж., като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, 3 респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства.

Свидетелят последователно и логически свързано отразява фактите, възприети непосредствено в качеството му на орган по приходите при извършената проверка на място в стопанисваната от жалбоподателя складова база, посочена като място за разтоварване на стоката, вида на проверените документи, конкретните характеристики на превозвания за дружеството – жалбоподател товар, удостоверени идентично и в изготвения протокол за извършена проверка. Свидетелят по категоричен начин описва белезите, по които е различил превозваните стоки като такива, попадащи в списъка на стоки с висок фискален риск, описани под съответен код в приложимата комбинирана номенклатура, както и е извел тяхната стойност. Пояснява, че съпоставката е извършил, както посредством визуален оглед на техните външни белези, така и чрез съпровождащите ги документи, в които те са били описани идентично. Уточнява, че след преминаването на камиона, превозващ хранителните продукти, на българска територия данъчните органи са пристъпили към фискален контрол, при който с категоричност са констатирали липса на предварително деклариране. Така заявеното от него кореспондира и с извлеченията, приложени към административната преписка от електронната система на НАП. В синхрон са и със съдържанието на наличните по делото копия на придружаващи стоката документи – товарителница, фактура и стокова разписка. Депозираните от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Независимо от неговата служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от него информация. Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от другите доказателствени източници факти (в частност с протоколите от проверка и иззетите документи). Поради това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.