Решение № 993 от 11.09.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Бургас, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501460 по описа за 2022 година

С Решение № 260003 от 20.06.2022г., постановено по гр. дело № 129/2021г. по описа на Районен съд – Средец е отхвърлен иска, предявен от И.

И. Т., действаща лично и за себе си от името и като законен представител на малолетния Н. Е. М. против Т. П. Г. и Й. Е. М. по отношение на следния недвижим имот – апартамент № * (*), находящ се в с. Голямо Буково, Община Средец, който самостоятелен обект се намира на * жилищен етаж в сграда с идентификатор № 58, разположена в УПИ І, кв. 23 по плана на с.

Голямо Буково, Община Средец, обл. Бургас, който апартамент е с площ от 68, 33 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня с тоалетна и обща тераса с излаз от двете стаи и кухня, ведно с прилежащото избено помещение № 1 в приземния етаж с полезна 12, 59 кв.м., както и 21, 046% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор№ 58, както и 76, 66 кв.м. от правото на строеж върху имот частна общинска собственост – УПИ І в кв. 23 по плана на с. Голямо Буково, Община Средец, при квоти: ½ ид.ч. за Т. Г., 1/6 ид.ч. за Й.

М., придобита по наследство от баща й Е. М., 1/6 ид.ч. за Н. М., придобита по наследство от баща му Е. М. и 1/6 ид.ч. от И. Т., придобита по наследство от 1 съпруга й Е. М..

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от И. И. Т. – лично и в качеството й на законен представител на своя малолетен син – Н. Е. М., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което предявеният иск за делба да бъде уважен и да бъде допуснато извършването на делба.

В жалбата се посочва, че при постановяване на съдебния акт, съдът е допуснал нарушение на материалния закон и с оглед на събраните по делото доказателства и формираните от първоинстанционния съд правни изводи, решението е необосновано. В жалбата се посочва, че аргументът на съда, че процесният имот е индивидуална собственост на Т. П. Г., тъй като е придобит с десет годишна придобивна давност още приживе на наследодателя Е. Н. М. след развода между двамата през 2007г. е неправилен, необоснован и постановен в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. В жалбата се посочва, че в отговора на исковата молба от ответниците никога не е конкретизиран точния период, в който се твърди, че имотът е придобит с десет годишна придобивна давност и предвид обстоятелството, че постановеното решение, с което е допуснат развод между Е. М. и Т. Г. е влязло в законна сила на 12.02.2008г. – тоест – няма как придобивната давност да е текла от 2007г., тъй като бракът все още не е бил прекратен. В жалбата се посочва, че не става ясно защо съдът е кредитирал показанията на свидетеля А. М.-П., а не е кредитирал показанията на свидетеля Д.. Сочи се в жалбата, че показанията на свидетеля Д. не са оборени по какъвто и да е начин, но независимо от това съдът избирателно е преценил да не кредитира същите, докато прави обратното по отношение на показанията на другата свидетелка, основавайки съдебния акт единствено и само на казаното от нея, поради което и е налице порочност на постановеното решение, тъй като очевидно събраният по делото доказателствен материал не е ценен обективно и в неговата цялост. В жалбата се посочва, че в отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 от ЗС, но отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта и за да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал 2 намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си, като съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. В жалбата се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответната страна Г. никога не е проявявала и изразявала с действията си изрично намерение да свои процесния имот, което недвусмислено да е било заявено и възприето от наследодателя М., а отделно от това са налице и множество писмени доказателства за обратното, а именно – че наследодателя М. е упражнявал собственическо отношение към имота, които са пренебрегнати от първоинстанционния съд. В жалбата се сочи, че по делото има събрани доказателства, от които се установява, че плащането на потребената електроенергия за имота е ставало чрез картови преводи от М. Д., която е била служител на Е. М., а впоследствие на И. М.. Сочи се също и обстоятелството, че процесното жилище е ваканционно и същото никога не е било ползвано целогодишно или за по-продължителен период от време, от който и да е от двамата бивши собственици – Г. и М..

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивната страна – И. И. Т. – лично и в качеството си на майка и законен представител на своя малолетен син – Н. Е.

М. депозира по делото писмена молба, в която изразява становище, че поддържа въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде уважена претенцията за делба.

В законовия срок, по делото е депозиран писмен отговор от Й. Е.

М. и Т. П. Г. чрез адвокат Фотева, с който се изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В отговора на исковата молба се посочва, че се съдържат достатъчно данни по отношение на въпроса от кого, така и по отношение на въпроса от кога е установена фактическа власт върху имота от Т. Г., както и е посочено колко време е продължила тази фактическа власт – повече от десет години, като е уточнено, че тази фактическа власт е изтекла преди смъртта на наследодателя на ищците, настъпила в края на 2018г. В отговора на исковата 3 молба се посочва, че отбелязването на датата на влизане в сила върху самото решение няма обвързваща съда материална доказателствена сила и в случай на спор всеки състав следва сам да формира своите правни изводи, прилагайки закона, като се посочва, че в конкретния случай датата на влизане в сила на съдебното решение е 06.12.2007г., тъй като същото е необжалваемо.

В отговора на исковата молба се посочва, че плащанията за данъци са извършвани от Т. Г. и именно тя разполага с оригинали от квитанциите за плащане, но дори и да се приеме, че въззивниците са платили данъците за имота, то това е станало много след изтичане на десет годишната придобивна давност в полза на Г., поради което нито би могло да прекъсне владението й, нето да опровергае изводите на районния съд, че след като към момента на смъртта на наследодателя на въззивниците тази давност е изтекла, то те не биха могли да придобият вещни права върху имота по наследство, тъй като той вече не е бил част от наследствената маса. В представения по делото отговор на въззивната жалба се оспорва твърдението, че ответната страна Г. никога не е проявявала и изразявала с действията си изричното си намерение да свои процесния имот, което недвусмислено да е било заявено и възприето от наследодателя, но от събраните доказателства се установява обратното.

Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Й.

Е. М. и Т. Г. чрез своя процесуален представител оспорват жалбата и считат, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна следното:

Предявен е иск от И. И. Т. – М. – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. Е. М. против Т. П. Г. и Й. Е.

М., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на недвижим имот, представляващ двустаен апартамент, находящ се в с. Голямо 4

Буково, община Средец, а именно – апартамент № * на * етаж в жилищна сграда, блок *, вх. *, построен върху държавна земя, със застроена площ от 68, 33 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 1, с полезна площ от 12, 59 кв.м., с 21, 046% идеални части от общите части на сградата и 76, 66 кв.м. от право на строеж върху мястото, при квоти за страните, както следва:

1/3 ид.ч. за ищцата И. И. Т., 1/6 ид.ч. за ищеца Н. Е. М., 1/3 ид.ч. за ответницата Т. П. Г. и 1/6 ид.ч. за ответницата Й. Е. М..

В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на описания недвижим имот, като имотът е придобит по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.01.1994г. от страна на Е. Н. М., б.ж. на гр. Б – починал през 2018г. В исковата молба се посочва, че към момента на своята смърт Е. М. е имал сключен граждански брак с И. И. Т., а към момента на придобиване на имота Е. М. е имал сключен граждански брак с ответната страна Т. П. Г. от 12.12.1987г., който брак е бил прекратен с влязло в законна сила Решение № 2261 от 06.12.2007г., постановено по гр. д. № 2889 от 2007г. на Районен съд – Бургас.

В исковата молба се посочва, че от първия брак на починалия наследодател на ищците и на ответната страна Й. М. е родена именно ответната страна Й. М., а от втория брак между Е. М. и И. Т. – М. е роден малолетния ищец Н. Е. М..

В исковата молба се посочва, че по отношение на този имот е налице обикновена съсобственост, тъй като същият е придобит по време на брака с ответната страна Т. П. Г., като по чл. 19 от СК от 1985г. (отм.) за всеки от бившите съпрузи се презюмира, че притежава по ½ идеална част от имота.

Следва да се отбележи, че с исковата молба са предявени и претенции за определяна на идеална част от имуществото, което е придобито от страна на Е. М., б.ж. на гр. Б с негови лични средства, както и претенция за заплащане на увеличение наследството на наследодателя, тъй като И. Т. – М. се е грижила и живяла заедно с наследодателя преди смъртта му и е спомогнала да се увеличи наследството, като е заплащала и със свои средства за ремонти и поддръжка на процесния имот, но впоследствие тези претенции са оттеглени и съдът не дължи произнасяне по тях.

5

Ответната страна – Т. П. Г. в отговора на исковата молба, депозиран пред първоинстанционния съд сочи, че искът за делба е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като тя е придобила този апартамент по давност още преди смъртта на наследодателя на ищците и ответната страна Й. М., в резултат на упражнявано от нея необезпокоявано владение, манифестирано пред наследодателя на останалите съделители и при липса на противопоставяне от негова страна за период от десет години.

В отговора на исковата молба се оспорва датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е прекратен сключения гр. брак, като се твърди, че съдебното решение е влязло в законна сила на 06.12.2007г. При условията на евентуалност се претендира искът за делба да бъде уважени и имота да бъде допуснат до делба в съответствие с квотите в съсобствеността.

На основание чл. 269 от ГПК , въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като отчита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.