Решение № 47 от 04.04.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Чирпан, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20225540100667 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК Пловдив, с адрес на съдебен адресат: **, в качеството му на пълномощник на К. Т. Г. против „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК: 202527341. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В з.з. съдът е конституирал като правоприемник по настоящото дело „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: 207172780, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Янакиев, като е прекратил производството по отношение на първоначалния ищец Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. с ЕИК:202527341.

Твърди се в ИМ, че на 03.05.2021г., ищцата получава Покана за незабавно плащане от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана е уведомена, че задължението й във връзка с Договор за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. с кредитор Микро Кредит АД е прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. В поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на общо 822.16 лева. В Поканата бил предоставен и срок в който ищцата да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите.

Изнася също така, че на 03.05.2021г., ищцата получава „Важно съобщение“ от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на вече общо 826.08 лева. В Поканата бил предоставен и срок в който ищцата да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите.

След получаването на това „Важно съобщение“, ищцата се свързва по телефона със служители на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, за да попита защо им дължи тази голяма сума от 826.08 лева, която същевременно нараства. Отговорът на служителите на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е бил, че към Договор за паричен заем № 9012-00025082/08.06.2020г. с кредитор Микро Кредит АД, 1 ищцата дължала наред с главница и лихва и възнаграждение по допълнителна услуга въз основа на сключен Договор за допълнителни услуги към заем

№ 901200025082/08.06.2020г. с Микро Кредит АД, което задължение било в размер на 200 лева, отделно от това, ако не започнела да плаща, ще й бъдат начислени лихви, който ще оскъпят сумата двойно.

През следващите няколко месеца, ищцата получава Покани, Уведомления и др. писма от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, който прилага по делото, с които бил предоставен и срок в който ищцата да започне плащане към тях, в противен случай, ще следвало съдебни дело и прехвърляне на ЧСИ и запор на банкови сметки, запор и продажба на МПС и т.н.

Ищцата считала, че не дължи така претендираната й сума от 200 лева- дължима за допълнителна услуга въз основа на Договор за заем № 9012-00025082/08.06.2020г. и Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., сключен с Микро Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, като излага подробни съображенията за това.

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то от ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, претендираната сума в размер на 200 лева по Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., била недължима, тъй като Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., е нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата търсима по Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това, така сключения Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвидираната по договор за допълнителни услуги сума била недължима, поради това, че последния бил и неравноправен по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същия предвиждал заплащането на допълнителна услуга, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна 2 оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Договор за допълнителни услуги към заем № 901200025082/08.06.2020г., бил пример за допълнителна услуга, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи била част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на сумата която се търси в Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00025082/08.06.2020г., в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

Моли съда да приеме, че ищцата не дължи така претендираната й сума от 200 левадължима за допълнителна услуга въз основа на Договор за заем

№ 901200025082/08.06.2020г. и Договор за допълнителни услуги към заем № 901200025082/08.06.2020г., сключен с Микро Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли съда, да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск.

С определение в з.з. от 18.10.2022г. съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото гражданско производство насрещен иск с цена на иска 89,47 лева.Целта на ищеца по насрещния иск е да бъде осъдена К. Т. Г. да им заплати сумата в размер на 89,47 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор е постъпил отговор на насрещната ИМ от адв. М. , с която заявява, че насрещната исковата молба е редовна и допустима, но е изцяло неоснователна и недоказана, като излага подробни доводи относно това.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице , преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната 3 фактическа обстановка:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 08.06.2020 г. е сключен Договор за заем № 9012-00025082, между „Микро Кредит" АД (Заемодател) и К. Т. Г. (Заемополучател). По силата на същия Заемодателят е предал в собственост на К. Т. Г. сумата в размер на 8 0 0 лв., а Заемополучателят се е задължил да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 10 вноски за срок от 10 месеца, всяка в размер на 95.58 лв. Процесният договор е уговорен с фиксиран лихвен процент по заема - 40.47 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 155.80 лв. Общата дължима сума, съгласно Договора, възлиза на сумата от 955.80 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 10 юли 2020 г., а последната- на 10 април 2021 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. Между страните не се спори, че има сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.03.2021 г. на основание чл.

99 от ЗЗД между "Микро Кредит" АД, ЕИК 202073629 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК 202527341, като е подписано Приложение № 1/19.03.2021 г., по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД / понастоящем Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: 207172780 /,изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности., като по делото е приложено и потвърждение за сключена цесия, с препис извлечение от Приложение № 1/19.03.2021 г., в което фигурират само данните на К. Т. Г., доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на съда. "Микро Кредит" АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.