Решение № 3418 от 20.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3418 гр. София, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К Н. П при участието на секретаря Г Г. В като разгледа докладваното от К Н. П Административно наказателно дело № 20241110205773 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. В. И., ЕГН **********, чрез адв. Д. Т. от АК-Благоевград против Електронен фиш серия К, № г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения за нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че в обжалвания електронен фиш не е посочена дата на издаване, както и не са спазени реквизитите по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП по отношение на посочване на мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че в обжалвания електронен фиш не са посочени обстоятелствата, обуславящи наличието на признака "повторност", че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 182 ал. 4 ЗДвП.

Твърди, че процесният електронен фиш е бил издаден след изтичане на тримесечния давностен срок, предвиден в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, както и че не е бил приспаднат законовия толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта. По 1 изложените съображения се прави искане за отмяна на електронния фиш и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Й. В. И., редовно призован, не се явява. Не се явява процесуалният му представител адв. Д. Т. и адв. Д В П.

Докладвано е депозираното писмено становище на жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. Д. Т., в което се излагат допълнителни аргументи относно незаконосъобразността на издадения електронен фиш.

Счита, че част от приложените доказателства- веществени доказателства снимка на към електронния фиш и снимка на разположение на уреда, и писмено доказателство-протокола за използване на устройството не отговарят на законовите изисквания, както и че не е изяснено по делото кога предходният електронен фиш не влезнал в сила. Към становището се прилага списък с разноски.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. Б С, с пълномощно от Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към 22.04.2022 г. марка "МЕРЦЕДЕС", модел " с рег. № бил собственост на жалбоподателя Й. В. И..

На 22.04.2022 г. в 15:40 часа лек автомобил, марка "МЕРЦЕДЕС", модел "" с рег. № се движел на ) с посока на движение от с. Равно поле към гр. . В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория "В" към 22.04.2022 г. била 80 км/ч, която е установена с пътен знак В-26, но независимо от това автомобилът се движел със скорост от 96 км/ч.

Нарушението било установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни 2 номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1196, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване, която е билa преминала последваща техническа проверка на 15.03.2022 г. в Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.

На 27.04.2022 г. от СДВР бил издаден обжалвания Електронен фиш серия К, № ., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства - писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК -ЕФ серия К г., ЕФ серия К № ., Справка за собствеността на автомобил с рег. № , заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 08 СГ - Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1196, извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република , ведно с превод на български език, справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, справка за нарушител/водач, ежедневна форма на отчет от 22.04.2022 г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, Инструкция за експлоатация на техническо средство Cordon M2, Справки АИС-АНД за ЕФ серия К г. и ЕФ серия К № г., веществено доказателствено средство - снимка към ЕФ серия К г., веществените доказателства - снимки на разположението на уреда.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени като 3 последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на приобщеното веществено доказателствено средство и на веществените доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло статичното изображение - снимка към ЕФ серия К № 5825847/2022 г. като годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Не се споделят възраженията на въззивния жалбоподател по отношение годността на вещественото доказателствено средство.

Действително, разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.052015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ изисква изготвеното с автоматизирано техническо средство или система статично изображение да има уникален идентификационен номер. В случая на вещественото доказателствено средство такъв уникален идентификационен номер липсва и това не води до недоказаност на административнонаказателното обвинение.

От вещественото доказателствено средство, макар и да е наистина позатъмнено, е видно марката и регистрационния номер на заснетия автомобил, като е отразен времето и точния час на изготвяне на статичното изображение, административния адрес, където е заснет автомобила, както и техническото средство, с което е извършено заснемането и неговия идентификационен номер.

Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка на разположението на уреда на триножник на участък от пътя. По отношение на статичното изображение на разположението на уреда в Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015 г. не е предвидено изискване като това по чл. 5 ал. 1 от Наредбата за наличие на уникален идентификационен номер, поради което съдът не цени липсата на такъв като порок в процедурата по установяване на нарушението. Ето защо съдът цени представената снимка на разположението на уреда като годно веществено доказателство.

4

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице, срещу подлежащ на обжалване електронен фиш и в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП видно от приложената към материалите по административнонаказателната преписка разписка електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 20.03.2024 г., а жалбата е подадена на 02.04.2024 г.

По същество тя е неоснователна.

Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС "легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се посочва дата за издаване, да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Видно от датата на съставянето на електронния фиш и датата на 5 връчването му не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за погасяване на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Обжалваният електронен фиш серия К № г., е издаден от компетентна държавна институция - Столична дирекция на вътрешните работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, и конкретното място, където е установено превишението на скоростта Автомагистрала „Тракия“, 1-ви киломеътр (бенз. Петрол) с посока на движение от с. към гр. посочено е действащото ограничение на скоростта и измерената скорост, с приспаднатия толеранс от 3 км/ч.

Съдът установи, че за времето от 14:00 до 16:00 часа на 22.04.2022 г. спазването на режима на скоростта Автомагистрала „“, километър (бенз.

Петрол) с посока на движение от се е осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, № MD 1196, което при анализа на представените писмени доказателства се явява годно да заснема за превишения на скоростта.

По същество съдът счита, че жалбоподателят Й. В. И. е извършил описаното нарушение в процесния електронен фиш по чл. 21 ал. 2 във вр. с ал.