Решение № 140 от 26.10.2018, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ ... гр. Пирдоп, 26.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-

ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ДОНКА ПАРАЛЕЕВА при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 154 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „********“ ЕООД - *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул.

„*****“ №15, срещу Наказателно постановление /НП/ № 58 от 14.02.2018 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ към Министерството на околната среда и водите, с което на основание чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за водите (ЗВ) на „*****“ ЕООД – гр.***** е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение на чл.44, ал.1 ЗВ, изразяващо се в това, че към 25.10.2017г. водовзема вода от р.Воздол и р.Илинден, находящи се в землището на с.Челопеч, община Челопеч с цел питейно-битово водоснабдяване на с.Челопеч без разрешително за водовземане на повърхностни води, издадено съгласно изискванията на Закона за водите.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на материалния закон, изразяващи се в това, че случаят следвало да се третира като маловажен, тъй като от описаните в наказателното постановление действия не са настъпили общественоопасни последици. Ако се приеме, че дружеството е извършило административното нарушение, жалбоподателят счита, че е следвало да се приложи чл.28 ЗАНН, а наказващият орган не се е произнесъл в НП относно наличието или липсата на предпоставките за приложение на тази разпоредба. Сочи се, че с извършеното деяние не са засегнати никакви права и законни интереси на трети лица и не са им нанесени имуществени вреди. Иска се отмяна на обжалваното НП.

В съдебното заседание при настоящото разглеждане на делото жалбоподателят не изпраща свой представител, който да вземе становище по жалбата.

Въззиваемата страна БД „ИБР“ се представлява в съдебно заседание от упълномощения юрк. Димитър Бенин, който оспорва жалбата. Заявява, че липсата на разрешително не се оспорва от страната-жалбоподател, както и направените от административнонаказващия орган констатации, а събраните доказателства не сочат да има допуснати съществени административни нарушения. Процесуалният представител на БД „ИБР“ оспорва твърдението за жалбоподателя за маловажност на случая, тъй като черпенето на води е обосновано от сериозен мониторинг и анализ, за да може да се предотврати неправилното им разходване.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2017 г. служители на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към МОСВ /свидетелите Н.У. и А.П./са извършили проверка на речните водохващания на р.Воздол /открити водохващания №1 и №2/ и на р.Илинден

/открити водохващания №3 и №4/, находящи се в землището на с. Челопеч, общ. Челопеч, обл. Софийска. При проверката е установено, че водохващанията се стопанисват от „*****“ ЕООД- гр.*****, като се водовзема повърхностна вода от р.Воздол и Илинден, която чрез събирателен общ водопровод постъпва в резервоар 500 куб.м. на ГПС и се отвежда във водопроводната мрежа на с.Челопеч, без обаче стопанисващото обекта лице да разполага с разрешително за водовземане от повърхностни води, издадено съгласно Закона за водите. До 28.02.2017г. за водовземането е действало разрешително №301805/28.02.2007г. с титуляр община Челопеч и с писмо по преписка №ПВО-15/10.05.2017г. е прекратено действието на разрешителното.

Така извършените констатации са отразени в констативен протокол № Пз-503/25.10.2017 г. На база на същия е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 272/27.11.2017 г., в който е прието, че по гореописания начин "*****" ЕООД - гр. ***** е нарушило чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.

При проверката, осъществена на 25.10.2017г. е присъствал представител на жалбоподателя "*****" ЕООД - гр. *****, видно от съответния констативен протокол, носещ подписа на Наско Ангелов Фотев- р-л р-н ВиК ЕООД- *****.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него, като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите и е наложил на "*****" ЕООД - гр. ***** имуществена санкция в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите

Н.С.У. /главен експерт към дирекция „Контрол“ в БД „ИБР“/ и А.С.П. /старши експерт в БД „ИБР“/, чиито показания съдът кредитира изцяло като истинни, поради факта, че взаимно се подкрепят, кореспондират с останалите доказателства по делото и са депозирани от лица, чиято служебна дейност е свързана с ежедневни проверки на водни обекти и начина на стопанисване и ползване на води от физически и юридически лица.

От гласните доказателствени средства се установиха обстоятелствата досежно извършената проверка на процесните водохващания от р.Воздол и р.Илинден, констатираните нарушения и обстоятелствата по съставяне на акта за установяване на нарушението. Според свидетеля

У. с.Челопеч ползва четири водохващания /2 от р.Воздол и 2 от р.Илинден/ и при извършената проверка на място е констатирано ползването на вода от ВиК дружеството за водоснабдяване на с.Челопеч без издадено разрешително по ЗВ от БД „ИБР“. Свидетелят П. заявява, че също е присъствал на извършената проверка и се констатирало, че водите от водохващанията се отвеждат в резервоар над селото, от който се водоснабдява самото село. Свидетелят У. сочи, че в района на събирателния резервоар над с.Челопеч има разположено измервателно устройство, с което частично са спазени изискванията на ЗВ, но към момента на проверката „ВиК“ ЕООД не са имали надлежно издадено разрешително. Отбелязва, че до 28.02.2017г. за процесните съоръжения е имало действащо разрешително, издадено на името на община Челопеч и поради това не са налагани санкции, независимо че разрешителното се издава на реален собственик, т.е. трябвало е да бъде издадено на името на „ВиК“ ЕООД. Свидетелят У. разяснява значението на разрешителното за ползване на повърхностни и подземни води, които представляват изключителна държавна собственост, което в случая е следвало да бъде издадено за питейно-битово водоснабдяване. Свидетелят сочи, че в него се дават основни рамки, на които следва да отговарят съответните съоръжения за водовземане и едновременно с това се поставят условия за водовземане. И двамата свидетели поддържат констатациите, описани в АУАН. Сочат, че екземпляр от АУАН е връчен на представител на нарушителя, а именно- на упълномощения юрк. *****, която е подписала АУАН без възражения.

Видно от пълномощно №25/24.11.2017г. именно лицето *****- юрисконсулт в „*****“ ЕООД-***** е упълномощено от управителя на дружеството - Никола Нитов, да подписва и получава АУАН от името на представляваното от него дружество.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административнонаказателната преписка, както и от гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които са взаимно обвързани и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.

Както съдът е посочил и в разпореждането за насрочване, следва да се счете, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, доколкото датата върху клеймото в известието за доставяне, с което е връчено обжалваното НП, е нечетлива, а именно административнонаказващият орган е този, който следва да докаже кога е връчено НП.

Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че издаденото от директора на БД ИБР към МОСВ наказателно постановление /НП/ е законосъобразно постановено, а подадената от „*****“ ЕООД жалба - неоснователна.

Компетентността на актосъставителя- старши експерт в

Дирекция „Контрол“ в БД ИБР, се извежда от разпоредбата на чл.201, ал.1 ЗВ във вр. със заповед № РД-03-96/25.07.2017 г. на Директора на БД ИБР. Според чл.201, ал.1 ЗВ АУАН за установяване на нарушения по чл.200, ал.1 ЗВ се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейнови дирекции. Заповед № РД-03-96/25.07.2017 г. е издадена именно от директор на басейнова дирекция и сред посочените лица, определени да съставят АУАН е актосъставителят Н.С.У.. Според чл.201, ал.2 ЗВ пък НП се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейнови дирекции, в която последна хипотеза попада настоящия случай, при който НП е издадено от директора на басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Прецизно словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.е. налице е описание на фактическа обстановка. Посочени са конкретно датата и мястото на извършване на проверката, също така- констатациите във връзка с конкретното нарушение. Посочени в НП са и нарушената законова разпоредба /чл.44, ал.1 ЗВ/ и нормата, въз основа на която е определена санкцията /чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ ЗВ/.

При извършване на проверката на 25.10.2017 г. е присъствал представител на санкционираното юридическо лице, а именно служителят Наско Ангелов

Фотев. Същият е положил подписа си в констативния протокол в уверение на това, че е присъствал на проверката.

Административнонаказващият орган е спазил процедурата и е предоставил възможност на нарушителя да реализира правото си на защита, като с писмо изх. № ПО-02-170/20.11.2017 г. е поканил дружеството "*****" ЕООД - гр. ***** да изпрати свой представител при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, от което свое право соченото за нарушител дружество се е възползвало, изпращайки упълномощено лице - юрк. *****, която е получила и екземпляр от АУАН, видно от положения от нея подпис в края на АУАН, имащ характер на разписка. Същата не е направила възражения към момента на съставяне на АУАН. Такива не са депозирани и впоследствие в законоустановения 3-дневен срок.

При съставянето на акта е присъствал и свидетел-очевидец по установяване на нарушението, т.е. изпълнено е изискването на чл.40, ал.1 ЗАНН - актът да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението.

АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо. Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия орган е инструктивен, поради което надвишаването му, какъвто е настоящият случай, не представлява съществено процесуално нарушение.

Наказващият орган се е произнесъл законосъобразно след изтичане на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН.

Процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от формално естество, било то съществени или несъществени, не бяха констатирани, поради което съдът намира, че не са налице обстоятелства от процесуално естество, които да опорочават обжалваното НП и да дават основание за отмяната му без обсъждане на спора по същество.