Акт от 05.02.2020, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №1 гр. В**,05.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС гражданска колегия в публичното заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година

Председател:ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

Членове

: АН** П**

В** М** при секретаря А** А** и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията АН** П** в.гр. дело № 172 по описа 2019 за г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „И**“ООД-гр.В** против решение№81 от 11.03.19г. по гр.д.№792/2018г. на ВРС,с което:

-е отхвърлен предявеният от дружеството против

Държавата, представлявана от М** на р** р** и б**, представляван от Областен управител на област В**, отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде установено по отношение на „И**“ООД-гр.В**, че Държавата не притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на В**, с площ 10 798 кв.м., ведно с изградените оранжерийни конструкции с площ 2700 кв.м. и съоръженията към тях, ведно с два броя бараки от екструдирани панели -47 кв.м. и 22 кв.м. въздушен паропровод от ТЕЦ на В** до оранжерии, водопроводна инсталация за захранване с вода от Видахим, ел.захранване –подземни и въздушни кабели извън района и в района на фирмата до съответната станция за захранване, разположени срещу ЮПЗ на гр.В** ,на 30 м. от шосето В** С**, до съседи : от североизток- земеделска земя;от югоизток I кл.път, от югозапад –оранжерии, и от северозапад –земеделска земя и -е признато за установено по отношение на „И**“ООД-гр.В**, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството притежава правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Видин , с площ 10 798 кв.м., ведно с изградените оранжерийни конструкции с площ 2700 кв.м. и съоръженията към тях, ведно с два броя бараки от екструдирани панели -47 кв.м. и 22 кв.м. въздушен паропровод от ТЕЦ на В** до оранжерии, водопроводна инсталация за захранване с вода от В**, ел.захранване –подземни и въздушни кабели извън района и в района на фирмата до съответната станция за захранване, разположени срещу ЮПЗ на гр.В** ,на 30 м. от шосето В** С**, до съседи : от североизток-земеделска земя;от югоизток I кл.път, от югозапад

–оранжерии, и от северозапад –земеделска земя.

Подържа се в жалбата, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради това,че РС-В** е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.1,ал.1 от ПМС №201/93г. при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти,които са били предоставени за предприятията за стопанисване и управление се внася в капитала на тези дружества,освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Според чл.17 а от ЗППДОбП при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези дружества с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. В настоящия случай в правния анализ на „В**“АД /стр.35 в т.8.1./ е записано, че преобразуваното предприятие „В**“АД е построило и фактически използва обект „О**“ разположени върху 10, 795 дек.по делото свидетелят Ф** е установил, че оранжериите са заведени като дълготраен актив на дружеството, като земята около оранжериите е стопанисвана за нуждите на работниците и че „В**“ е продало оранжериите около 1998г. Поддържа се, че е неправилен извода на ВРС, че ако имота е бил заприходен не става ясно как е изваден от имуществото и на какво основание „О** и б** с** Ес Би Ес“ е придобило собствеността, след като преди сключването на предварителния договор на 08.10.02г. производството по несъстоятелност е спряно на 18.03.02г. за дружеството е сключен договор за приватизация и производството по несъстоятелност е прекратено. Поддържа се, че с факта на преобразуване, се счита, че едноличното търговско дружество е собственик на имота, което налага извода, че държавата вече не е собственик на имота, тъй като имота е собственост на друг субект. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните права. Според жалбоподателя делото останало неизяснено от фактическа страна във връзка с твърдението на жалбоподателя, че имота е бил собственост на „В**“АД на основание чл.17а от ЗППДОбП, което изключва правото на собственост на Държавата. Във връзка с това възражение на жалбоподателят ВРС е следвало да укаже в доклада по делото разпределението на доказателствената тежест, което съдът не е направил.

Иска се да бъде постановено решение, с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявеният от жалбоподателя иск бъде уважен, а предявеният от Държавата несрещен иск бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника- Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството се оспорва подадената жалба, като се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Според ответника по делото не е доказано прехвърлянето на правото на собственост от Държавата в патримониума на „В**“АД, както и доказателства за последващото прехвърляне на имота. Не били ангажирани доказателства спорният имот да е предоставян за стопанисване и управление на дружеството. Подържа се, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения.

ВОС като взе предвид постъпилата жалба и приложените по делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Подадена е искова молба от дружеството-жалбоподател против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,с която е предявен отрицателен установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот.

Излага се, че ищецът е придобил правото на собственост върху имот, представляващ ПИ *** по КККР на В** , с площ 10 798 кв.м., като с предварителен договор от 08.10.2002г. „О** и б** с** Ес Би Ес“ООД се е задължило да прехвърли собствеността върху оранжерийна конструкция с площ от 2700 кв.м. , ведно със съоръженията към нея, ведно с два броя бараки, въздушен паропровод и водопроводна инсталация , ел.захранване, подробно описан в исковата молба, за сумата от 17 000 лева , платими до 25.10.2002г. Владението било предадено на същия ден. На 25.10.2002г. сумата е платена на „О** и б** с** Ес Би Ес“ООД . От 08.10.2002г. ищецът владее непрекъснато и необезпокоявано описания имот повече от 14 години. Твърди се, че правото на собственост върху недвижимия имот , върху който са построени оранжериите е придобит по давност от ищеца. Сочи се, че Областен управител на гр.В** е деактувал процесния имот със Заповед РД 26/2/22.01.2004г. Оспорва се съставения Акт за държавна собственост №3239/16.08.2017г. , утвърден от ОУ В**, с който ответникът смущава правото на ищеца.

От страна на ответника се оспорват твърденията на ищеца като се подържа, че имота не е отписван като държавен. С цитираната заповед от ищеца е отписан имот, различен от спорния между страните.

Излага се, че Държавата е собственик както на недвижимия имот, така и на изградените постройки , по силата на приращението.

Сочи се, че не е изтекла придобивна давност в полза на ищеца, предвид наложения в ЗС мораториум за придобиване на имоти- общинска и държавна собственост. От страна на Държавата е предявен насрещен положителен установителен иск за правото на собственост върху спорния имот.

От фактическа страна в обжалваното решение ВРС е установил следното: С предварителен договор за покупко-продажба от

08.10.2002г. „О** и б** с** Ес Би ЕС“ ООД се е задължило да прехвърли собствеността на ищеца-настоящ жалбоподател върху оранжерийни конструкции с площ 2700 кв.м. и съоръженията към тях, ведно с два броя бараки от екструдирани панели -47 кв.м. и 22 кв.м. въздушен паропровод от ТЕЦ на В** до оранжерии, водопроводна инсталация за захранване с вода от В**, ел.захранване –подземни и въздушни кабели извън района и в района на фирмата до съответната станция за захранване, разположени срещу ЮПЗ на гр.В** ,на 30 м. от шосето В** С**, до съседи : от североизток- земеделска земя;от югоизток I кл.път, от югозапад –оранжерии, и от северозапад –земеделска земя , за сумата от 17 000 лева ,които да се изплатят до 25.10.2002г. Сумата е изплатена на 25.10.2002г. , видно от платежно нареждане от същата дата.

Видно от пазарна оценка на оранжерийна конструкция и съоръжения към нея, собственост на В** АД в открито производство по несъстоятелност от 30.10.2001г. такава е направена , с оглед възлагането и от синдиците на „В**“АД.В т.4 от същата „ Собственост и правен статут“ е посочено, че в Раздел 2 на Информационен меморандум от м.02.2000г. е посочено, че „теренът , върху който са развити сградите и съоръженията, собственост на В** в ликвидация АД, е земеделска земя. Оранжериите са изградени, без да е платена земята през 1994г. По силата на ПМС 161/1993г. е обособен имот 1, но и към днешна дата собствеността върху терена не е уточнена.“Видно от Заповед № РД 26/2 /22.01.2004г. на Областен управител на област В** е наредено отписването от актовите книги за държавна собственост недвижим имот , находящ се в землището на гр.В**, м.“К**“ , имот №5056 , ЮПЗ: производствена площадка „В**“ ,в това число терен от 1 303 000 кв.м., обект

Участък за ремонт и почистване на технологична екипировка-едноетажна сграда със застроена площ от 504 кв.м., сграден фонд –сгради/цехове, корпуси/ със застроена площ, етажност, тип конструкция , година на въвеждане и стойност-съгласно заверено приложение , което е неразделна част от настоящата заповед -6 листа, при съседи на целия имот: от изток-югоиток-р.Д** /дунавска защитна дига/, от запад, северозапад –път В**-С., от югозапад- р.Ч**, съгласно АДС №147/17.12.1997г., и препис –извлечение на ДМА при В. към 31.10.1997г., приложени по делото.Видно от писмо на АГКК имот с идентификатор ПИ *** по КП на В**, м.Ш**“, стар № 0.566 по КВС на землище гр.в** , не попада в имот №5056,м. „К**“, Ю** промишлена зона, описан в АДС №147 /17.12.1997г.

Съгласно протокол №70/13.06.2016г. , изготвен от комисия от ОСЗ В**, констатирана е грешка при унифициране на кодовете за вид собственост на държавните имоти по отношение на имот кадастрален № 000566 по КВС на землище гр.В**, а сега ПИ *** по КККР на В**, като в преписка вх.№ А3155 е записан собственик „ДПФ“.Взето е решение, тъй като имотът е частна държавна собственост да се отразят промените в КР и КК и се промени собственика на ПИ *** от „ДПФ“ на „Държавата по преписка с вх.№ А2483Д. Тези промени са отразени и в издаденото от АГКК Удостоверение изх.№ 25-63290-14.05.2018г. , в което е посочено ,че КККР на гр.В** са одобрени със Заповед №РД 18-5-28.01.2018г. на ИД на АГКК ,в сила от 07.04.2008г. Към датата на влизане в сила на КК и КР за процесния имот е регистриран собственик ДПФ с решение от 29.03.1999г.на ПК В**. Въз основа на протокол №70/13.06.2016г. е регистриран собственик Държавата по посочената преписка. Със заявление № 09-18407 /08.09.2017г. данните в КРНИ са актуализирани с Акт за държавна собственост №10, т.11, рег.№ 3897 /17.08.2017г. на СВ В**. От писмо на ОД „З**“ В**, изх.№ РД 15-1062/22.03.2017г. се установява, че съгласно влезлият в сила план за земеразделяне , обнародван в ДВ 132/1998г., процесният имот е собственост на

Държавата. Това е служебно определен собственик, съгласно указанията на МЗХ на застроени земеделски земи към момента на приемане на ЗСПЗЗ- чл.10б. Процедурата по обезщетяване на бившите собственици на земеделска земя е приключила и към имота няма реституционни претенции. Като държавен е отразен имота и в регистъра на имотите –табулограма за землището на гр.В**.Видно от писмо от АВ , СВ В** при проверка в Интегрираната система за кадастър и имотен регистър за периода 01.01.2009 до 28.07.2017г. не се установява наличие на открита партида за процесния имот, както и наличие на вписвания, отбелязвания и заличавания за същия имот.Пред ВРС са разпитани свидетели,които са установили следното:Свидетелят Ф** установява,че е работил във „В*“ като главен счетоводител.Свидетелят установява,че оранжериите /процесния имот/ са били построени от дружеството и са били заведени като дълготраен актив до м.май 2002г. Поради това,че „В**“ дължали пари на охранителна фирма дружеството прехвърлило на фирмата оранжериите.Впоследствие охранителната фирма продала оранжериите на ищеца,поради което „В**“ отписали този имот от активите си.Св.И** установява,че като оценител през 2001г. е направил оценка на оранжериите по възлагане от страна на синдика на „В**“.Свидетелят Д** установява,че двете му дъщери са съдружници в дружеството-жалбоподател.През 2002г. дружеството закупило оранжериите от дружество „Охрана и банков сервиз“.От 2002г. до настоящия момент оранжериите били владени и стопанисвани от дружеството-жалбоподател.От свидетелските показания на Т** се установява,че ищецът е осъществявал фактическа власт върху имота от 2002 г. , в продължение на 16 години.Видно от представения правен анализ на „В**“ АД , изготвен на 15.02.2002г., с оглед откритото производство по несъстоятелност, в т.8 – „Други неузаконени терени и имоти“, е посочено, че „ дружеството е построило и фактически използва още няколко обекта, които са узаконени по съответния ред: т.8.1 обект „О**“, разположени върху 10.795дка терен“.