Решение № 498 от 11.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300500331 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.С.-К., срещу решение № 347 от 04.12.2023г., постановено по гр.д.

№1645/2024г. по описа на Районен съд- Карлово, 1 гр.с-в, с с което е осъден ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на ищцата на основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 26 от ЗЗД, сумата от 1890.00 лв., представляваща получена без правно основание от ответника - „Профи Кредит“ ЕООД, по сключен с него Договор за потребителски кредит № 30039805891 от 04.10.2019г. и обективирана в глава VI „Параметри по кредита“ по поискана и закупена допълнителна услуга „ФЛЕКСИ“, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните, нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит и е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 77.00 лв. и сумата в размер на 400.00 лв., адвокатски хонорар на адв. С. Н. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли предявения иск. Конкретно са изложени съображения, че неправилно съдът е присъдил исковата сума като получена без правно основание по сключен между страните договор за 1 потребителски кредит по поисканата и закупена допълнителна услуга; че неправилно съдът е приел, че уговорката за предоставен допълнителен пакет услуги е нищожна и поради това договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съдът не е съобразил, че от представеното по делото извлечение от сметка е видно, че Х. К. не е заплатила претендираната сума от 1890 лв. Претендираната сума 1890 лв. е по допълнителна услуга „Флекси“ и е посочено, че кредитът е погасен предсрочно на 10.03.2020 г., с което са погасени дължимите вноски за услугата Флекси с настъпил падеж до тази дата, а именно в размер на 315 лв. и това е всичко заплатено по тази допълнителна услуга. От представеното извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит е видно, че е изплатена изцяло само главницата, но не и останалите задължения - договорна лихви и възнаграждения за закупени допълнителни услуги. Съдът не е дал указания на ищеца да представи вносни бележки за заплащане на пълната сума по кредита - 7198.37 лв., част от които би била и сумата по исковата молба 1890 лв. В нарушение на процесуалния закон І-инстанционния съд не е допуснал служебно съдебна счетоводна експертиза. След като РС не е дал тези указания по чл. 195 ГПК служебно следва да ги даде въззивният съд.

Претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност на АВ, платено от въззиваемия.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Х. К..

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ищцата Х. К. е предявил иск с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за осъждането на „Профи кредит България" ЕООД да й заплати сумата от 1890 лв. – платена без правно основание за пакет от допълнителни услуги „Флекси“ по сключен договор за потребителки кредит №30039805891 от 04.10.2019 г. поради това, че клаузата противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля чл.19.ал.4 ЗПК,накърнява договорното равноправие между страните, и чл.11,т.9 и 10 от ЗПК, т.е. направени са доводи за нищожност на ПК на осн.чл.22 ЗПК.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №30039805891 от 04.10.2019 г., по силата на който на Х.

К. е предоставена в заем сумата 2700 лв. за срок от 36 месеца по 128,75лв. месечна погасителна вноска, при ГПР – 49,04%, ГЛП – 41%, лихвен процент на ден – 0,11% , закупен пакет допълнителни услуги фаст за 675 лв. и Флекси за 1890 лв., при което общото задължение по кредита е в размер на 7198,37 лв., а месечната погасителна вноска – 200 лв.,падажната дата е 20 число.

В раздел VI от договора е записано, че възнаграждението по закупения пакет допълнителни услуги става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита, а ако кредита бъде погасен предсрочно, възнаграждението за услугата „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а за 2 услугата „Фаст“ – се дължи възнаграждение в пълен размер. От представения погасителен план /л.5 от д.РС/ е видно, че размера на месечната погасителна вноска на закупените допълнителни услуги е 71,25 лв., не се спори, че от тях 52,50 лв.- е за Флекси и 18,75лв. – е за Фаст /вж. отговора на ИМ/.

Не се спори по делото, че кредита е погасен от Х. К. предсрочно на 10.03.2020 г., от което, съобразно цитирания раздел VI от договора, следва, че дължимите вноски за услугата „Флекси“ са за периода 20.10.2019 – 20.03.2020 г., т.е. 6 вноски по 52,50 лв.=315 лв.

По делото са представени две извлечения по сметка към ДПК- на /л.7/ и на л.37 – неоспорени от ищцата. В първото извлечение е записано, че платените вноски по закупените допълнителни услуги е в размер на 2565 лв., а в другото извлечение е записано, че платените вноски по закупените допълнителни услуги е в размер на 594,14 лв., платени за 6 мес.вноски, последната от които на 10.03.2020 г.

Изхождайки от договора за кредит и извлечението по сметка на л.37 от делото, ПОС намира, че ищцата е заплатила 6 бр. вноски по 52,560 лв. за услугата Флекси, а останалата сума до 594,14 лв.- е за услугата Фаст.

Ищцата, върху която лежи доказателствената тежест да установи каква сума е заплатила за услугата Флекси, не ангажира доказателства по делото, че е платила сумата 1890 лв.

Районият съд е приел, че в случая, клаузите на договора, уговарящи възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са нищожни на основание чл.21,ал.1 ЗПК, тъй като противоречат на чл.10а,ал.2 ЗПК и целят заобикаляне на ограничението на чл.19,ал.4 ЗПК, което сочи дължимост само на главницата съгласно чл.23 от ЗПК.

Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.

ПОС намира, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключеното за това споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на 49,04 %. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по своята същост представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши посоченият ГПР над 50%. Горното води до нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е 3 казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/ ведно със законна лихва за забава върху главницата до подаване на заявлението по чл.410 ГПК като се приспадне всичко платено по кредита, в т.ч. платеното за допълнителните услуги Фаст и Флекси.

Ищцата е претендирала връщане само на платеното за допълнителната услуга Флекси. Съгласно изложените по-горе мотиви размера на платеното по тази услуга е 315 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи.

Не до същите изводи е достигнал РС, поради което е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено за разликата над 315 лв. до пълния размер от 1890 лв. и вместо него ще се постанови друго с което искът ще се отхвърли за сумата 1575 лв., а ще се потвърди за сумата 315 лв. С оглед изхода от спора, ищцата , която е направила разноски по делото в размер на 76 лв., , следва да й се присъдят по сързмерност на уважения иск – 12,66 лв. /315х.76:1890/. На адв.С. Н., пълномощник на въззиваемата се определя по 400 лв.- адв.хонорар за процесуално представителство пред ПРС и ПОС, предоставено безплатно по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв., но се присъждат по съразмерност-133,33 лв. Съдът определя юрк.възнаграждение на въззиваемия по 100 лв. за ппроц.представителсв пред ПРС и ПОС, при което сумата разноските му по делото е в размер на 238,50 лв.

/100+100+38,50ДТ/. Въззиваемият има право на рзноски по съразмерност на отхвърления иск, поради което следва да му се присъди сумата 198,75 лв. /1575х238,50:1890/ Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №347 от 04.12.2023г., постановено по гр.д. №16 45/2024г. по описа на Районен съд- Карлово, 1 гр.с-в. за разликата над 315 лв. до пълния предявен размер от 1890 лв., както и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Н. К. с ЕГН ********** от гр.***** против „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** иск сумата от 1575 лв., представляваща получена без правно основание от ответника - „Профи Кредит“ ЕООД, ЕИК ***** по сключен с него Договор за потребителски кредит № 30039805891 от 04.10.2019г. и обективирана в глава VI „Параметри по кредита“ по поискана и закупена допълнителни услуги „ФЛЕКСИ“, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №347 от 04.12.2023г., постановено

№1645/2024г. по описа на Районен съд- Карлово, 1 гр.с-в. за сумата 315 лв. по гр.д.

ОСЪЖДА „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ***** да заплати на адв.С. К. Н. от ПАК, ЕГН:********** сумата 133,33 лв.- за процесуално представителство пред ПОС, предоставено безплатно по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв., а на Х. Н. К. -сумата 12,66 лв.разноски по делото - по съразмерност на уважения иск.

ОСЪЖДА Х . Н . К. с ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ***** сумата 198,75 лв.- разноски по съразмерност на отхвърления иск.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5