Решение № 552 от 25.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110200481 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. Д. К. против НП № 23-0819-004632/22.12.2023 г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.

638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 /четиристотин/ лева.

С депозираната пред съда жалба се оспорва издаденото НП като незаконосъобразно и необосновано и се иска същото да бъде отменено. Навеждат се доводи за маловажност на случая с оглед изложеното твърдение, че жалбоподателката е извършила управление на процесното превозно средство с оглед паркирането му, като е изминала със същото разстояние от 10-15 метра.

В съдебно заседание възз. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С. Я. при АК - Варна, която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество адресира до съда искане за отмяна на оспорваното НП с оглед доводите изложени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Лукова, в качеството й на процесуален представител на АНО, в които се излага становище, че обжалваното НП е законосъобразно. Навеждат се 1 доводи за доказаност на извършеното нарушение и липсата на предпоставки за квалифицирането му като маловажно такова съотв. за прилагане нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН, доколкото деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Излага се становище за справедлив размер на наложеното административно наказание. Обективира се искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърден обжалвания акт като правилен и законосъобразен, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2023 г., около 16.30 ч. възз. К. управлявала л.а. Тойота Аурис с ДК№ ***, собственост на И.Я. в гр. Варна, жк Младост, до бл. 132, когато настъпило пътнотранспортно произшествие между управляваното от същата превозно средство и друго такова, неустановено по делото. Между другия водач и жалб. К. възникнал спор по повод случилото се, като впоследствие последната напуснала местопроизшествието, а другият участник в инцидента подал сигнал до компетентните органи. На място пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна – свид. К.

Д. и свид. Р. К.. По данни на подалото сигнала лице, бил установен регистрационният номер на автомобила, управляван от възз. К., а въз основа на този номер, била установена и жалбоподателката като водач на превозното средство е е осъществена връзка по телефона с последната от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, като й било указано да се върне на местопроизшествието.

След като възз. К. изпълнила разпореждането и се върнала на място, полицейските служители установили самоличността й и извършили проверка, въз основа на която било констатирано, че л.а. Тойота Аурис с ДК№ ***, собственост на И.Я. е без сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесната дата.

При така установената фактическа обстановка, свид. Д. съставил на жалб. К.

АУАН серия GA № 1127936 оот 22.11.2023 г. за извършено от същата нарушение на чл. 638 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, подписан от лицето без възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание 638 ал.3 от КЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за това, че на 22.11.2023 г., в 16.30 ч. в гр. Варна, жк Младост, до бл. 132 управлява л.а. „Тойота Аурис“ с ДК№ В 0788 ТХ, собственост на И.Я., без сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К. Д. и свидетелят по акта Р. К.. Приобщени са към материалите по 2 делото материалите по АНП. Приложена е към материалите по делото и справка от сайта на Гаранционния фонд досежно наличието на сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил, данните в които съдът намира за ноторноизвестен факт, предвид публичната достъпност до сайта.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-0819-004632/22.12.2023 г. е издадено от компетентен орган, видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, копие на Заповед № 4404/21.07.2020 г. на Директора на ОД на МВР-Варна и с оглед разпоредбата на чл. 647 ал.2 от КЗ. АУАН е съставен от надлежно овластено длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 647 ал.1 от КЗ.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на АУАН и НП е съобразено с нормата на чл. 42 съотв. на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:

Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, безспорно се установява, че на посочената в НП дата и час жалб. К. е управлявала МПС без да има валидно сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на превозното средство, което е управлявала и чийто собственик е различно лице. Посоченото обстоятелство безспорно се установява, както от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, така и от извършената справка в интернет сайта на „Гаранционен фонд”, видно от която към датата и часа , в които е установено нарушението съотв. в които е извършено управление от жалбоподателя на процесното МПС, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” не е бил сключен по отношение на процесния автомобил. Релевантните по делото факти се установяват еднопосочно и от всички други приобщени писмени доказателства чрез АНП, като посочената фактическа обстановка не се оспорва и от 3 жалбоподателката.

В случая е налице и субективната съставомерност на извършеното деяние, доколкото възз. К. в качеството на водач е била длъжна и е могла да преди да предприеме действие по управление на превозното средство да се информира дали по отношение на същото са спазени изискванията на закона в т.ч. по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“.

Доколкото нормата на чл. 638 ал.3 от КЗ предвижда като субект на нарушението лице, което не е собственик на превозното средство и визира като изпълнително деяние управлението на същото без наличие на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на възз. К. въз основа на посочената санкционна разпоредба, доколкото установените по делото факти се обхващат именно от хипотезата на цитираната норма.

Съдът не споделя доводите на възз. К. за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно §1 т.4 от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Анализът на посочената нормативна уредба и съдебната практика сочи, че маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.

Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на възз. К. е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма е императивна и възвежда задължително поведение – управление на МПС след сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за посочените в нормата лица.

В случая фактическите обстоятелства не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид и характера на този вид административно нарушение. В хода на производството не са ангажирани доказателства от въззивника, установяващи твърденията му, че управлението на процесното превозно средство е извършено в рамките на пътен участък, обхващаш няколко метра. Подобно възражение срещу акта 4 не е обективирано и в съдържанието на същия, а видно от показанията на обслужилите местопроизшествието полицейски служители, подобни обяснения жалбоподателката не е излагала и пред тях в хода на извършваната проверка по случая. Поради изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата твърдения в този смисъл не са доказани, съотв. са намерили отражение в съдържанието на въззивната жалба с оглед обслужване на защитната теза в случая.

Друг е въпросът, че предвид събраните по делото доказателства за настъпили пътен инцидент с процесния автомобил на датата, визирана в НП, при който конкретното застрахователно събитие явно не е било покрито от валиден и действащ договор застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, управляван от възз. К., обществената опасност на деянието не би могла да се определи като обуславяща приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, дори управлението на превозното средство да е осъществено в рамките на метри.

Като взе предвид, че санкцията е определена в твърд размер, съдът счете че не е необходимо да се произнася по отношение на индивидуализацията на наказанието.

По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.