Решение № 4802 от 10.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 560/2024
- Вид
- Решение № 4802
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Златка Чолева, Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 5, ал. 2 · Закон за държавната собственост
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- §4, ал.1, т.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.3, ал.3 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
- чл.6 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
- чл.6, ал.1 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
- § 2 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4802 гр. София, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златка Чолева
Членове:
Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100500560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20104099 от 28.09.2023г., постановено по гр.дело №73479/2019г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в, е признато за установено по отношение на всички ответници- държавата Република България чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието и науката, и Н. S. център (предходно наименование „Учебен център“), че ищецът М. Е. П., роден на ******** г. в Калифорния, САЩ, е собственик на основание реституция по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ и наследяване, на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед №РД-18-95/18.12.2015г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.София, СО- район Изгрев, ул.„Николай Хайтов“, с площ от 350 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
1587, квартал 54, съседи: имоти с идентификатори ***, ***,
***, ***, като на основание чл.108 от ЗС ответникът Н.
S. център (с предходно наименование „Учебен център“), БУЛСТАТ:131448376, седалище и адрес на управление гр.София, бул.„******** е осъден, да предаде владението на имота на ищеца М. Е. П.. Отхвърлени са исковете с правно основание чл.108 от ЗС в осъдителната им част срещу Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу Министерство на образованието и науката. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 3783,31лв. разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето 1 лице- помагач на страната на ищеца- „Ди Пи Инвест Груп“ЕООД с ЕИК:205765091.
Срещу така постановеното решение e подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник- областния управител на област София.
Жалбоподателят твърди, че имотът е засегнат от благоустройствено мероприятие като част от бивш имот с пл.№1 от кв.26, отчужден за „училище“. Мероприятието, за което била отчуждена група имоти, сред които и процесният, било изпълнено и в имота били построени училищни сгради, предоставяни през годините на различни училища и други звена в системата на образованието, а останалата част от имота се явявала дворно място. Твърди също така, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо счита отчуждения имот за незастроен, както и не е изследвано дали в случая той не служи като необходима прилежаща площ, или като дворно място към сградата. Към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът бил публична държавна собственост и не подлежал на реституция.
Статутът на имотите като публична държавна собственост не се определял от това дали за тях е издаден акт за публична държавна собственост, а дали са определени като такива с решение на Министерски съвет или със закон, и чието предназначение е задоволяване на национални интереси, като в случая жалбоподателят твърди да се касае именно за такъв имот. Съдът не извършил преценка дали процесният имот е съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост съобразно нормативите за устройство на територията, действащи към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, а изводите му били направени само върху заключенията на вещите лица и без да е ясно защо не са кредитирани показанията на свидетеля Й.. По делото било изяснено от заключението и изявлението на вещото лице в открито съдебно заседание, че към 1971г. вече е била поставена ограда на имота. Съдът не се произнесъл и по направеното от страна на държавата възражение за придобиване на имота на основание изтекла придобивна давност. Претендират отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба и от Министерство на образованието и науката. Жалбоподателят излага, че процесният имот е част от парцел I, кв.26, м.„Изток“ с площ от 6460 кв.м., в който са изградени две масивни фабрични сгради на два етажа със застроена площ около 440 кв.м., стопански сгради и други.
В имота от самото му отчуждаване и до настоящия момент съществували сгради с предназначение за образователни нужди, върху които Министерство на образованието и науката чрез Н. S. център- гр.София, упражнява правото на държавна собственост на валидно правно основание. Неправилно първоинстанционният съд приел, че имотът не е засегнат от мероприятието, за което е отчужден- в имота били построени училищни сгради, предоставяни през годините на различни училища, а останалата част от имота се явявала дворно място, служещо като необходима прилежаща част. Според жалбоподателя, при решаването на въпроса дали мероприятието за което е отчужден даден имот е реализирано, следва да се прави цялостна оценка на извършеното строителство, а не 2 само конкретно върху отчуждения имот. Процесния имот винаги имал статут на публична държавна собственост и владеенето му от Държавата чрез Н. S. центъргр.София (преди Учебен център, гр. София) към МОН, а преди това и чрез Средното художествено училище за приложни изкуства „Свети Лука“ към Министерството на културата, не било прекъсвано. Влязлото в сила решение №681/22.03.2010г. по гр.д.
№2424/2008г. по описа на ВКС, IV г.о. било постановено в исково производство между ищеца и трети лица, на които собствеността върху процесния имот била възстановена по реда на ЗВСОНИ, в което реституционно производство ответниците не участвали и ефектът на реституцията не можел да им бъде противопоставен. Твърди също така, че представените от ищеца документи по отписване на процесния имот от актовите книги за държавна собственост не доказват фактическо деактуване и липсват безспорни доказателства, че имотът е престанал да има характер на публична държавна собственост и реално се владее от ищеца. Липсвало и отправено искане за възстановяване правото на собственост в първоначалния преклузивен срок по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ- до 25.08.1992г. или в преклузивния срок, възстановен с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ- 22.05.1998г., поради което не се осъществили всички елементи на фактическия състав на възстановяването на собствеността по ЗВСВНОИ по ЗТСУ. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Подадена е в срок и въззивна жалба от Н. S. център. Жалбоподателят твърди, че мотивите на обжалваното решение са базирани едностранчиво на заключението на вещото лице по СТЕ. Спорният имот не съществувал реално до размерите, в които е отчужден, тъй като е инкорпориран в друг по-голям имот, който има специално предназначение по изпълнено отчуждително мероприятие и е актуван като публична държавна собственост. Мероприятието, за което имотът е отчужден било изпълнено, а последният се явявал част от училищен двор. Позовава се и на изтекла придобивна давност.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- отхвърлени. Претендира разноски.
Ищецът е подал в срок отговори на въззивните жалби на ответниците, с които оспорва същите като неоснователни. Излага, че е единствен наследник на Х.М.Р., в качеството му на внук на същата, а баща му П.М.Р. /син на Х.Р./ починал в хода на съдебните производства по реституиране на процесния имот. Праводателката му закупила през периода между 1927г. и 1937г. невижими имоти с обща площ от около 9628кв.м. в местност „Къро“, с.Слатина, с представените с исковата молба нотариални актове, а през периода 1947-1949г. същите били одържавени по реда на ЗОЕГПНС, за което представил отчуждителната преписка. На 05.10.1998г. бащата на ищеца депозирал молба до Областния управител на София област с искане да му бъдат възстановени в реални граници части от целия имот, която молба не била уважена поради това, че със Заповед №РД-57-56/26.02.2001г. на областния управител същите били отписани от актовите книги за държавна и общинска собственост в полза на наследниците на Х.Б. и Й.М.. Бащата на ищеца обжалвал заповедта на областния управител на област София, с която му е отказано възстановяването на имота и завел установителен 3 иск по чл.97 ал.1 ГПК(отм.) срещу наследниците на Й.М. и Х.Б. с предмет правото на собственост включително върху процесния имот с идентификатор ***. С окончателно решение на ВКС №681/22.03.2010г. по гр.д.№2424/2008г. /представено по делото/ бащата на ищеца бил признат за собственик на процесния недвижим имот с пл.
№1587 по кадастралния план на м.„Изток-изток“, а правата на наследниците на Й.С.М. и Х.Х.Б.- отречени. Въз основа на това влязло в сила решение процесният имот бил деактуван и отписан от областния управител на област София, в качеството му на представител на държавата в реституционното производство, и допълнително от кмета на СО от актовите книги за държавни и общински имоти, съответно със Заповед №РД-15-341/06.07.2010г. на Областния управител на област София, с която била отменена заповедта за отказ от отписване от актовите книга за държавна собственост относно имот с площ от около 350кв.м. западно от училището, вписан в АДС №2198/11.04.1995г., АДС №5079/25.07.1966г. и АДС №5080/25.04.1966г., и Заповед №РД-57-130/11.11.2010г. на Кмета на Столична община, с която от актовите книги на район „Изгрев“ /АОС №1201/07.08.1997г./ се отписва дворно място с площ от 350 кв.м., обособено като нов имот пл.№1587, кв.54, м.„Изтокизток“. Същата фактическа обстановка била отразена и във влязлото в сила решение от 25.11.2013г. по адм.д.№16/2001г. по описа на СГС, което производство било спряно до постановяване на решение по установителния иск. След приключване на съдебните производства, с молба вх.№АГ-92-00-39/01.02.2011г. ищецът и М.Т. П., в качеството им на наследници на П.Р., поискали на основание §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР издаване на заповед за нанасяне в кадастралната основа на регулационния план на м.„Изток-изток“, гр.София, кв.54, на поземлен имот с пл.№1587. По тази молба бил постановен отказ на кмета на район „Изгрев“ със заповед №РД-09-204/13.11.2014г., поради подадено възражение вх.№АГ92-00408/1/03.10.2011г. от министъра на образованието, младежта и науката с доводи, че имотът е публична държавна собственост и е актуван с АДС №02841/09.03.2001г. като част от имот с пл.№518 от същия квартал и местност. По жалба от ищеца било образувано административно дело №1425/2015г. по описа на АССГ, 24 състав, по което било конституирано и Министерство на образование и науката. Административното дело приключило с влязло в сила на 24.08.2017г. решение №1027/22.02.2016г. в полза на праводателя на ищеца. Подчертава, че имотът не е отчужден, а национализиран и за него не е получено каквото й да било обезщетение от праводателката на ищеца. Действително процесният имот бил част от имот на праводателката му с площ от около 9628кв.м. по графични данни, но само част от последния с площ от 3250кв.м., се ползвала за училище, а остатъкът бил обособен по различен начин- една част застроена с жилищни сгради, а друга обособена в реални имоти още преди 1989г., един от които и процесният. Сградите, ползвани за училище не се намирали в процесния имот, а в този за който е съставен АПДС /с площ от 3250кв.м./, като същите не са изградени от държавата, а са национализирани от Х.Р..
Изводите на първоинстанционния съд в този смисъл били споделени и от областния управител, който в качеството си на компетентен орган по ЗВСОНИ деактувал процесния имот със Заповед №РД-57-56/26.02.2001г., макар и в полза на лица, чиито права впоследствие били отречени с влязлото в сила решение на ВКС №681/22.03.2010г. по гр.д.
4
№2424/2008г. След влизане в сила на последното решение, процесният имот бил деактуван и отписан със Заповед № РД-15-341/06.07.2010г. на областния управител на област София, в полза на ищеца. По делото се установило от неоспорената техническа експертиза на вещото лице Б., че процесният имот с идентификатор *** е идентичен с имот пл.№1587, заключен между буквите Д-Е-Ж-З-Д и защрихован с лилав цвят на скицата от Приложение №3 към заключението, представляваща неразделна част от влязлото в сила решение №681/22.03.2010г. на ВКС по гр.д.№2424/2008г. Ищецът твърди да е доказал безспорно с представените по делото писмени доказателства правото си на собственост върху процесния имот въз основа на наследяване и реституция, а същият съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост съобразно нормативите на ЗУТ с идентификатор ***. Имотът не се явявал и публична държавна собственост, тъй като не попадал в обхвата на АПДС №02841/09.03.2001г., съгласно неоспорените заключения на вещите лица по СТЕ. Процесният имот попадал и в устройствена зона съобразно ОУП на гр.София и Закона за устройство и застрояване на столична община (ЗУЗСО), която е различна /жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване/ от тази на актувания като публична държавна собственост съседен имот /зона за обществено обслужващи дейности/. Оспорва възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, тъй като към датата на завеждане на исковата молба 17.12.2019г. не бил изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок. Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и релевантната съдебна практика, давността могла да започне да тече най-рано от признаване на правата на ищеца по силата издадената от областния управител заповед за деактуване на имота- 06.07.2010г., или от 22.03.2010г. /датата на влизане в сила на Решение №681/22.03.2020г. на ВКС по гр.д.