Определение № 551 от 29.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. Велико Търново, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500303 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „МУЛТИМЕС ГРУП“ ЕООД със седалище гр.Лясковец, чрез „Адвокатско дружество Т. и Кирчев“, представлявано от адв.Р.

Т. – САК, против Определение №27/05.01.2024г., постановено по Ч.гр.д.№2067/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, В ЧАСТТА, с която е оставено без разглеждане искането на молителя /частен жалбоподател/ „Мултимес груп“ ЕООД за осъждане на „Пирин трейд 2013“ ЕООД, с ЕИК 2026677247, да заплати сторените в производството по чл.390 ГПК разноски в размер на 40лв. за заплатена ДТ и на сумата от 540лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като недопустимо, като са развити оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и немотивираност. Твърди се, че искането на молителя за присъждане на съдебни разноски е оставено от първостепенният съд без разглеждане като недопустимо, тъй като редът за събирането им е друг, без решаващият съд да е посочил кой е този друг ред, което се приравнява на липса на мотиви. Твърди се, че настоящият случай не попада в хипотезата по т.5 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк. д.

№6/2012г., ОСГТК на ВКС, по причина, че в срока за предявяване на бъдещия иск, длъжникът е заплатил претендираната от молителя – жалбоподател сума и интересът на последния от водене на бъдещия иск е отпаднал, поради което счита, че са налице предпоставките за присъждане на сторените от молителя разноски от съда по обезпечението.

Сочи се, че плащането на претендираната сума от длъжника в хода на процеса води до извод, че същият е станал причина за образуване на делото. Счита, че разноските в настоящият случай не следва да бъдат претендирани от молителя в отделен процес, който би натоварил насрещната страна с допълнителни разноски. Моли съда, да постанови определение, с което след отмяна на първоинстанционното такова в обжалваната му част, 1 присъди в полза на „Мултимес Груп“ ЕООД сторените съдебни разноски в производството по ч.гр.д.№2067/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица за ДТ от 40лв. и адвокатско възнаграждение от 540лв. с ДДС в общ размер на 580лв.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.

Съдът, след като разгледа частната жалба, както и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№2067/2023г. по описа на ГОРС е образувано по предявена от „Мултимес Груп“ ЕООД против „Пирин Трейд 2013“ ЕООД молба с правно основание чл.390 ГПК, която е уважена с Определение №1291/04.10.2023г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.327 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД с цена от 2 816,40лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, който „Мултимес Груп“ ЕООД възнамерява да предяви против „Пирин Трейд 2013“ ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.2 пр.2 ГПК, срещу представяне на парична гаранция от 300лв., която е внесена от молителя и в негова полза е издадена обезпечителна заповед.

В определения от съда едномесечен срок за предявяване на бъдещ иск, молителят е депозирал молба с вх.№12686/06.11.2023г., с която е посочил, че на 17.10.2023г., т.е. в срока за предявяване на бъдещ иск, длъжникът е заплатил на молителя претендираната сума с обезпечения бъдещ иск, което е обосновало искането на молителя по чл.402 ал.1 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, за присъждане на разноските в обезпечителното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, и за връщане на внесената гаранция. Със същата молба от молителя са представени сключен на 02.10.2023г., т.е. два дни преди предявяване на молбата по чл.390 ГПК между молителя и „Адвокатско дружество Т. и Кирчев“ Договор за правна защита и съдействие от 02.10.2023г., съгласно който е уговорено адвокатско възнаграждение от 540лв. с ДДС, платимо по банков път, за осъществяване на процесуално представителство, правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и представителство в производство за обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК срещу длъжника „Пирин Трейд 2013“ ЕООД, за което е издадена фактура №568/02.10.2023г., платено от молителя по банков път на 03.10.2023г., т.е. преди предявяване на молбата по чл.390 ГПК.

С Определение №27/05.01.2024г., постановено по гр.д.№2067/2023г. по описа на ГОРС, на основание чл.402 ал.1 ГПК е отменено допуснатото обезпечение с Определение №1291/04.10.2023г., освободена е внесената по делото по депозитната сметка на ГОРС парична гаранция в размер на 300лв., в които части първоинстанционното определение, като необжалвано, е влязло в законна сила, както и е оставено без уважение искането на молителя „Мултимес Груп“ ЕООД за присъждане на направените в обезпечителното производство съдебни разноски в общ размер от 580лв., като недопустимо, т.к. редът за събирането им е друг.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е основателна и доказана, като съображенията за това са следните:

Съгласно т.5 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, като е приета неприложимост на чл.81 ГПК спрямо обезпечителното производство. В процесният случай обаче длъжникът, ответник по обезпечението, в определения от съда едномесечен срок за предявяване на бъдещ иск, е заплатил на молителя претендираната сума за главница от 2 816,40лв., предмет на обезпечения бъдещ иск, поради което у молителят е отпаднал правният интерес от предявяване на бъдещ иск, което е обусловило и искането му по чл.402 ал.1 ГПК за отмяна на обезпечението и връщане на внесената гаранция в пари, уважено с влязло в сила в тази му част първоинстанционно определение по чл.402 ГПК. Именно, с оглед плащане от длъжника на главницата по обезпечения бъдещ иск, в настоящият случай не се е стигнало до предявяване на обезпечения иск и развитие на исков процес, поради което и хипотезата по т.5 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк. д.№6/2012г., ОСГТК на ВКС в случая е неприложима, което обосновава и процесуална допустимост на своевременно направеното искане от молителя „Мултимес Груп“ ЕООД за присъждане на сторените в обезпечителното производство съдебни разноски в общ доказан размер от 580лв., от които 40лв. внесена ДТ и 540лв. с ДДС заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, направени до приключването му, поради което първоинстанционното определение, с което същото е оставено без разглеждане като недопустимо, е неправилно и подлежи на отмяна.

Претендираните от молителя съдебни разноски са направени /заплатени/ от същия именно в обезпечителното производство по чл.390 ГПК и до приключването му, поради което и доколкото в случая не е налице хипотезата на т.5 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.

№6/2012г., ОСГТК на ВКС, искането за присъждането им е своевременно предявено от молителя и е доказано извършването им, разноските следва да бъдат присъдени именно от съда по обезпечението в полза на молителя, доколкото ответникът по молбата с поведението си, плащайки изцяло дълга за главница едва в срока за предявяване на бъдещ иск, е станал причина за завеждане на производството по чл.390 ГПК.

В случая съдопроизводственият ред за събиране на направените от молителя съдебни разноски в обезпечителното производство не е друг, както неправилно е приел първостепенният съд, тъй като от една страна в настоящият случай хипотезата на т.5 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК на ВКС е неприложима, защото вече не съществува възможност да се развие производство по обезпечения иск и направените от молителя разноски да се присъдят от исков съд, а от друга, съдебната практика и правна 3 теория са константни в разбирането си, че отговорността за разноските може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство, респ. тези разноски не могат да се търсят в нов процес. Само ако адвокатското възнаграждение за образуване и представителство в производство по обезпечение на бъдещ иск, който не е предявен и не се е развил исков процес, молителят е заплатил по – късно – след приключване на обезпечителното производство, което приключва с постановяване на определението по чл.390 ГПК, каквато хипотеза обаче в случая не е налице, той може да претендира своето вземане за ангажиране отговорността на ответника по обезпечението за репарация на разноските чрез осъдителен иск, но не и в рамките на обезпечителния процес.

С оглед изложеното, искането на молителя за присъждане от съда по обезпечението на направените в обезпечителното производство съдебни разноски в общ доказан размер от 580лв., от които 40лв. внесена ДТ и 540лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение е процесуално допустимо, а разгледано по същество основателно, доколкото е своевременно предявено и е доказано извършването /заплащането/ от молителя на разноски в общ претендиран размер от 580лв., поради което и следва да бъде уважено.

Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното определение в обжалваната му част следва да бъде отменено, и присъдени в полза на молителя „Мултимес Груп“ ЕООД направените в обезпечителното производство съдебни разноски в общ доказан размер от 580лв., от които 40лв. внесена ДТ и 540лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №27/05.01.2024г., постановено по Ч.гр. д. №2067/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, В ЧАСТТА, с която е оставено без разглеждане искането на „Мултимес груп“ ЕООД, с ЕИК 104511712, за осъждане на „Пирин трейд 2013“ ЕООД, с ЕИК 2026677247, да заплати сторените в производството по чл.390 ГПК разноски в размер на 40лв. за заплатена ДТ и на сумата от 540лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като недопустимо, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ПИРИН ТРЕЙД 2013“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1612, район Красно село, ул.Доспат №7, ет.4, ап.13, с ЕИК 202667247, ДА ЗАПЛАТИ на „МУЛТИМЕС ГРУП“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Лясковец 5140, ж.к. ме-ст „Клена“, ул.“Оборище“ №13, с ЕИК 104511712, сума в размер н а 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща направени в производството по Ч.гр.д.№2067/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица съдебни разноски /от които 40лв. внесена ДТ и 540лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5