Решение № 571 от 22.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Весислава Иванова

Иван Стойчев при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Максим Гр. Колев като разгледа докладваното от Бисер Троянов Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200812 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура, две касационни жалби на частните обвинители и касационна жалба на подсъдимия Г. В. Т. против въззивно решение № 95 от 03.07.2025 г. по в.н.о.х.д. № 90/2025 г. на Великотърновския апелативен съд, втори наказателен състав.

С касационния протест Великотърновската апелативна прокуратура счита наложеното на подсъдимия наказание от 20 години лишаване от свобода за явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, в каквато насока са развитите доводи и прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наказанието и налагане на по-тежкото от предвидените алтернативи, а именно доживотен затвор.

В касационната жалба на частните обвинители: М. Г. А., К. Ц. Л., В. Ц.

В., Д. Л. Д., П. Д. Л., И. З. Т. и С. В. К., подадена чрез поверениците им адвокатите Н. Д. и адв. Р., се излагат подробни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5, т. 1 от НПК за явната несправедливост на наказанието и искане за неговото увеличаване. В касационната жалба са посочени числово и 1 другите две касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, но доводи в тяхна подкрепа на не са изложени.

С касационната жалба на частните обвинители А. Л. И., Б. В. Ц. и В. К.

Ц., чрез повереника им адвокат Б. К., се оспорва вида и размера на определеното наказание лишаване от свобода и се иска неговото увеличаване в следващото по-тежко: доживотен затвор.

Подсъдимият Г. В. Т., чрез защитника си адвокат Н. Я., оспорва въззивното решение по всички касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Настоява за преквалификация на деянието като извършено по непредпазливост по чл. 343 от НК, както и за намаляване на наказанието. В жалбата твърди, че с отказите за назначаване на допълнителни експертизи съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните му права, а решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неразкрита обективна истина. Заради нарушения на наредбата за установяване на алкохол неправилно е прието обстоятелството „пияно състояние“.

Наложеното наказание счита за несправедливо на събраните смекчаващи обстоятелства и съпричиняването на пострадалия пътник в автомобила, който бил без поставен предпазен колан, а смъртта му се дължи на задушаване в болничното заведение и не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото при пътнотранспортното произшествие счупване на крак.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като материалният закон е приложен правилно и не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители А. Л. И. и В. К. Ц. – лично и като законен представител на малолетния Б. В.

Ц., както и повереникът им адвокат Б. К. оспорват доводите на подсъдимия за нарушения на материалния и на процесуалния закон, тъй като не са проявени по делото. Поддържат подадената от тях жалба с искане за увеличаване на наказанието, навеждайки аргументи за високата обществена опасност на подсъдимия, неговите минали осъждания за престъпления и наложени административни санкции, първоначалното му поведение да заблуди разследващите органи за действителния водач на автомобила, които преценени съвкупно налагали изолирането на виновния деец от обществото завинаги.

Частните обвинители М. Г. А., П. Д. Л., И. З. Т. и С. В. К., както и техният повереник адв. Р. също оспорват касационната жалба на подсъдимия и считат, че въззивният съд не е нарушил материалния закон, деянието правилно е квалифицирано като изключително тежко и извършено при 2 евентуален умисъл. Поддържат своята касационна жалба по изложените в нея съображения и считат, че единственото справедливо наказание за подсъдимия е доживотният затвор. Частните обвинители К. Ц. Л., В. Ц. В. и Д. Л. Д. не вземат становище.

Подсъдимият Г. В. Т. и защитникът му адвокат Н. Я. поддържат касационната си жалба и оспорват исканията на представителите на публичното и частното обвинение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест и жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С решение № 95 от 03.07.2025 г. по в.н.о.х.д. № 90/2025 г.

Великотърновският апелативен съд, втори наказателен състав потвърдил присъда № 2 от 13.01.2025 г. по н.о.х.д. № 454/2024 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият Г. В. Т. бил признат за виновен в това, че на 20.07.2023 г., на пътя от гр. Плевен за гр. Ловеч, в близост до разклона за с. Р., Плевенска област, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес С 200, с немски регистрационен № *******, нарушил правила за движение по пътищата (чл. 5, ал. 3, т.1; чл. 16, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП) и умишлено причинил смъртта на повече от едно лице: Ц. Д. Л., С. Б. И. и Н. И. Т., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б.“в“, пр. 2 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от двадесет години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Съдът зачел, на основание чл. 59, ал. 1 от НК предварителното задържане на подсъдимия Г. В. Т., считано от 21.07.2023 г. до влизане на присъдата сила и се разпоредил с веществените доказателства по делото. Съдилищата възложили в тежест на подсъдимия разноските по делото и направените такива от частните обвинители.

Касационният протест, касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия са процесуално допустими, подадени са в законовия срок, от легитимирани страни и срещу акт, подлежат на касационна проверка.

І. По наведените доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон:

Доводите са залегнали в касационната жалба на подсъдимия. Тя представлява буквален препис на писменото допълнение на въззивната му жалба, заедно с извадки от съдебния протокол за конкретни изявления на 3 вещите лица И. и М. и разширена с нови позовавания от протокола. Нови доводи в касационната жалба не са наведени, а на вече заявените въззивната инстанция е дала изчерпателни и убедителни отговори. В подкрепа на изложеното във въззивното решение, следва да се добави следното:

1. Касаторът подновява възражението си, че с отказа да се извърши проверка на контролната проба за установената концентрация на алкохол в кръвта доказателственият анализ на въззивния съд е едностранчив, поради което подсъдимият е осъден по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин. Твърдението е несъстоятелно.

Първоначалното изследване на кръвната проба на подсъд. Г. Т. е прието за достоверно, а резултатът от него – за достатъчен за разкриване на обективната истина – че водачът е управлявал МПС с концентрация от 1,16 промили алкохол в кръвта. Решаващите процесуални органи не са имали основание да наредят повторна проверка, защото пияното състояние на подсъдимия е било категорично изяснено – от записа в протокола за химическо изследване (л. 112-113 т. 1 от д.п.), според който двете епруветки с кръвна проба са отговаряли на законовите изисквания, посочени са методът на изследване и полученият резултат, идентичността на лицето, от което са взети пробите. Достоверността на тези обстоятелства са потвърдени и в разпита на експерт-химика, провел изследването, в съдебното заседание на окръжния съд.

Доказателствената маса е попълнена законосъобразно с допустимо и достатъчно доказателство за формиране на правилна преценка за пияното състояние на подсъдимия като водач, причинил пътнотранспортното произшествие. Това обстоятелство има значение за обосноваване на правните изводи за високата обществена опасност на дееца и за особено тежкия случай (редом с други обстоятелства като: съдебно минало, административни нарушения, липса на правоспособност; броя на жертвите и т.н.).

При разпитите на обвиняемия Г. Т. на досъдебното производство (21.07.2023 г., 15.09.2023 г. и 19.02.2024 г.) не са отправяни искания за повторна химическа проверка. Такива не са предявявани и с писмени молби.

При предявяване на разследването на 08.03.2024 г. обвиняемият и неговият защитникът поискали назначаването на тройна съдебно-химическа експертиза, извън минимално допустимият срок за съхранение на контролната кръвна проба. Искането е било отклонено от наблюдаващия прокурор с постановление от 18.02.2024 г., поради липса на правни основания за това.

Първоинстанционният съд също не е намерил основание в чл. 153 от НПК да назначи повторна химическа експертиза.

Всичко това навежда към извода, че съдилищата не са допуснали 4 процесуално нарушение на правата на подсъд. Г. Т., каквото твърдение се поддържа в касационната жалба.

2. Второто възражение на касатора за нарушения на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е отхвърлено от въззивната инстанция като неоснователно. Тя е изследвала обстойно действията на полицейския орган и е намерила стриктно спазване на нормативните изисквания на чл. 4 от наредбата – кръвните проби са взети от медицински специалист от болничното заведение, в което подсъдимият е бил настанен след пътнотранспортното произшествие и до което бил превозен с линейка. От значение за правилното химическо изследване е кръвната проба да е иззета съобразно утвърдения медицински стандарт и правилно съхранявана до нейното предаване в химическата лаборатория. Събраните и анализирани от въззивната (а и от първата) инстанция доказателства разкриват тъкмо това и отхвърлят всякакво съмнение в достоверността на получения резултат. Времето на издаване на талона от полицейския орган не е в състояние да опорочи химическото изследване, проведено от друго лице.

3. Въпросите с квалификацията на експерта-химик, провел изследването на кръвната проба на подсъдимия и вписването му в списъка на вещите лица е подробно изяснен по делото и не е в състояние да компрометира събраното чрез това изследване доказателство. Освен това, химическите изследвания на кръвните проби за наличие на алкохол се провеждат в специализирани лаборатории към изрично посочени в чл. 19, ал. 1 от наредбата здравни заведения в страната, поради което за компетентността на химиците не е необходимо същите да бъдат допълнително вписвани в списъка на вещите лица, одобрени от окръжните и апелативните съдилища, тъй като те изпълняват служебните си задължения въз основа на трудово правоотношение с държавно учреждение. Обстоятелството, че по делото не е представена диплома за завършено висше образование от химика Кунова не представлява доказателствена празнота, защото това обстоятелство не е част от предмета на доказване. По делото не е налице съмнение, че тя е с образование в областта на химическата наука и не е необходима допълнителната квалификация в областта на медицината (ендокринология и фармакология) за което неоснователно провелият изследването е упрекнат в касационната жалба.

4. Все в насока към нарушаване на процесуалните права на подсъдимия е и твърдението, че с отказа да се назначи „комисионна“ медицинска експертиза са останали неизяснени обстоятелства около видимостта на мотоциклета в тъмната част от денонощието, дали се касае до сумрак или не, и как липсата на поставен предпазен колан на спътника на подсъдимия, 5 братовчед му Н. Т., се е отразила на характера и степента на получените увреждания и дали смъртта му не е настъпила следствие на проведените медицинските мероприятия в болничното заведение.