Решение № 39 от 03.02.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. гр. Димитровград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т.Г.Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20235610100354 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, а насрещната искова претенция е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ - Р. Г. Д. от гр.Димитровград твърди, че сключил с ответното дружество Договор № 1175156 за предоставяне на потребителски кредит от 29.06.2022 г., по силата на който следвало да върне сумата от 420,12 лева, при сума на получаване 400 лева, ГПР 49,06 % и ГЛП 5,03% при срок от 2 вноски. Съгласно договора потребителят следвало да сключи Договор за гаранция с „Фератум Банк“ с цел обезпечаване на кредита. По сключения договор за гаранция следвало да заплати сумата от 99,88 лева. Счита Договора за предоставяне на потребителски кредит за нищожен, на основание чл.26, ал.1 вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, а при условията на евентуалност, на клаузата на чл.5 от Договора, предвиждаща сключването на Договор за гаранция – нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП. Излага съображения за това. Моли за приемане за установено, че клаузата в Договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, а при условията на евентуалност – за признаване на нищожна клаузата на чл.5 от Договора, предвиждаща сключването на договор за гаранция/поръчителство, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП. Претендира деловодни разноски.

Подава отговор на насрещния иск на ответника. Намира същия за неоснователен. Намира същия за неоснователен. Счита, че не били налице предпоставките за предсрочна изискуемост. От друга страна счита, че с оглед изложените твърдения в исковата молба, договорът за кредит бил нищожен, поради което се дължала единствено чистата стойност на кредита, като при евентуално уважаване на насрещната претенция, моли на основание чл.214 ГПК за разсрочване на 1 изпълнението на търсената сума на 4 вноски по 100 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Претендира разноски и по насрещния иск.

ОТВЕТНИКЪТ- „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София подава отговор, в който намира иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Намира исковете за неоснователни и излага съображения за това. Предявява насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД – за осъждане на ищеца да му заплати общо сумата от 420,12 лева – главница и договорна лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска. Претендира разноски.

Съдът след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.06.2022 г. между ответника „Фератум България“ ЕООД и и ищеца Р. Г. Д. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1175156, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 400 лева, 2 бр. вноски, обща сума за връщане 420,12 лева, лихва 20,20 лева, лихвен процент 5,03 лева. ГПР – 49,06 %.

Съгласно чл.5 кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени.

На същата дата е сключен Договор за гаранция/поръчителство между Фератум Банк Малта и кредитополучателя, като последният се е задължил да заплати такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в общ размер на 98,88 лева, платима на 2 вноски с дата на първо плащане 29.07.2022 г. и краен срок 28.08.22 г.

Приложен е погасителен план, ОУ за предоставяне на потребителски кредити, СЕФ.

Представени са от ищеца допълнително споразумение към тр. договор от 28.10.22 г. за длъжност пазач невъоръжена охрана и основно месечно възнаграждение 780,00 лева и ЕР за определена ТНР в размер на 85 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намери за безспорно установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 29.06.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 400,00 лева, при посочени условия.

Към този договор за приложими както общите разпоредби на ЗЗД, така и специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Не се оспорва по делото получаване на сумата по заема, както и обстоятелството, че ищецът не е извършил плащания по същия.

По главния иск:

Ищецът моли за прогласяване за нищожен Договора за потребителски кредит, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Във вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК.

Този иск е неоснователен.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т-9, договорът за потребителски кредит е 2 недействителен. Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи, че при сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са формулирани по ясен и разбираем начин, съдържа необходимата информация по чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2.

Това е така защото е посочен размера на отпуснатия заем, размера на погасителната вноска, падежната дата, срока, ГПР, брой на вноските, фиксирания лихвен процент, дата на първо плащане и последно плащане общата сума за плащане.

На потребителя е била предоставена предоговорна информация – под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за потребителски кредит, който е подписан от кредитополучателя.

Неоснователен е довода на ответника относно клаузата и уговорен ГПР в размер на 49,06 %, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определени с постановление на Министерски съвет на Р. България – ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения – ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Уговореният ГПР от 49,06 % е в рамките на максимално допустимия размер, поради което посочената клауза е валидна и обвързва страните по договора.

По иска предявен при условията на евентуалност – нищожност на клаузата на чл.5 от Договора.

Съдът намира същата за неравноправна клауза, доколкото в същата е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Фератум Банк в полза на кредитора, като е сключен договор за гаранция (поръчителство) с гаранта, като потребителят се е задължил да заплати такса за предоставяне на гаранция в общ размер на 99,98 лева на месечни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според ал.2, т.5 на същия текст, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Налице е явна уговорка във вреда на потребителя, тъй като същият е задължен да заплати такса за предоставяне на гаранция в размер на 99,98 лева, която сума представлява близо ¼ от размера на кредита. Тази клауза следва да се счита за нищожна. Посочената клауза от договора нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.

С тази клауза рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към потребителя, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката на чл.5 от договора за обезпечаване с поръчителство за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намери, че постигнатите уговорки между страните по договора са действителни с изключение на уговорката по чл.5 относно 3 задължението за сключване на договор за поръчителство и заплащане на такса за обезпечаване на поръчителство. Този евентуално съединен иск следва да се уважи.

По насрещния иск:

Претенцията е за сумата от 420,12 лева, от които 400 лева главница и 20,12 лева договорна лихва, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск – 10.05.2023 г.

Настъпил е падежа на задължението – 28.08.2022 г.

При това положение ответникът по насрещия иск като кредитополучател следва да върне сумата на предоставения кредит в размер на 400 лева и дължимата договорна лихва 20,12 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2023 г.

Основателно е искането по чл.241 ГПК – като подкрепено с доказателства, поради което следва да се уважи и изпълнението да се разсрочи на 4 месечни вноски за главница и договорна лихва, считано от влизане в сила на решението.

По разноските:

В полза на ищцовата страна се следват разноски. От представеното по делото преводно нареждане се установява, че пълномощника на ищеца- адв. Д. М. е платил по сметка на РС Димитровград държавна такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно, процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение, като от Договора за правна помощ и съдействие от 16.03.2023г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица.

В полза на адв. М. и съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. и действителната правна и фактическа сложност на делото, характера на производството и материалния интерес, вкл. наличната богата и непротиворечива практика по този тип дела, следва да се присъди възнаграждение в размер на 180 лева с ДДС.

Предвид основателността на насрещния иск, в полза на ответника следва да се присъдят 100 лева – юрисконсулско възнаграждение и внесена ДТ – 50 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, клаузата предвидена в чл.5 от Договор № 1175156 за предоставяне на потребителски кредит от 29.06.2022 г., сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост- 3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Д.а Н., и Р. Г. Д. от *****************, ЕГН **********.

ОСЪЖДА Р. Г. Д. от *****************, ЕГН ********** да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост- 3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Д.а Н., сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лв.) представляваща дължима главница по Договор № 1175156 за предоставяне на 4 потребителски кредит от 29.06.2022 г., 20,12 лева (двадесет лв. и дванадесет ст.) – договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева - деловодни разноски.

РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 ГПК изпълнението на дължимата сума за главница и договорна лихва, на 4 месечни вноски, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост- 3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Д.а Н. да заплати на адв. Д. В.

М. АК-Пловдив, с адрес кантора гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН ********** общо сумата в размер на 230,00 (двеста и тридесет) лева, от които 180 лева с ДДС - възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА и 50 лева – разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.