Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 27.02.2024, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 838/2023
Вид
Решение № 34
Подписан
27.02.2024
В сила
22.03.2024
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Радомир, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря В.М.К. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231730100838 по описа за 2023 година

Производството е образувано след произнасяне на касационната инстанция. С решение № 85/25.09.2023 г. по гр. д. № 912 по описа на ВКС е отменено на основание чл.

303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 60/13.04.2017 г. по гр. д. № 892/2015 г. на РРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съставът на ВКС е приел, че малолетният ответник К. Н. Д. е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван от своята майка А. К. Х.-Д.а, на която са били предоставени родителските права по силата на влязло в сила съдебно решение.

Настоящият съдебен състав е сезиран с иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, със страни - Г. К. В. (ищец) и К. Н. Д. (ответник), действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. К. Х.-Д.а, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от . от 24.09.2009 г., изд. от нотариус Б.К., с район на действие Районен съд – Радомир.

В исковата молба се твърди, че на 24.09.2009 г. ищецът - като продавач и Н. П. Д., действащ като баща и законен представител на малолетния си син К. Н. Д. - като купувач, сключили сделка за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от . от 24.09.2009 г., изд. от нотариус Б.К., с район на действие Районен съд – Радомир, по силата на която ищецът продава на К. Н. Д., чрез неговия баща и законен представител следния свой собствен недвижим имот, а именно УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на село Б., община Радомир, област Перник, с площ от 890 кв.м., който урегулиран поземлен имот, съгласно действащия регулационен план на село Б., одобрен със Заповед № 25 от 25.01.1989 г., съставлява парцел . (.) в квартал 4 (четвърти), при граници по нотариален акт: улица, Б.В.С., братя И. и С.М.Ч. и при граници по скица: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ., ведно с построената в така описания имот МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА, със застроена площ от 50 кв.м. за сумата от 3 800 лв.

Въвеждат се твърдения, че в деня на сключването на сделката, обективирана в посочения по-горе нотариален акт, купувачът Н. П. Д., действащ като баща и законен представител на малолетния си син К. Н. Д. собственоръчно е съставил декларация (обратно 1 писмо), в която категорично заявил, че е създадена една привидност със сключената сделка, действаща по отношение на третите лица. Във вътрешните им отношения собствеността върху посочения по-горе имот и построената в него сграда си остава непрехвърлена.

Купувачът декларирал, че посочената продажна цена не е плащана и няма основание за плащането й, както и че няма и няма да има претенции за собствеността върху посочените по-горе недвижими имоти.

Иска се да бъде признато за установено, че между страните Г. К. В., действащ в качеството на продавач и Н. П. Д., действащ като баща и законен представител на малолетния си син К. Н. Д., като купувач по силата на сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в посочения по-горе нотариален акт, не е възникнало облигационно правоотношение и да бъде прогласена нищожност на сключената сделка.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е подала писмен отговор.

В писмено становище, депозирано от адв. К. И.-пълномощник на ответника и в открито съдебно заседание последният, представляван от законния си представител и процесуалния си представител, признава иска. В условията на евентуалност моли за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди, че не дължи разноски по делото, тъй като не е давал повод за завеждането му. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ищецът, чрез процесуалния си представител в съдебна зала моли за постановяване на решение при признание на иска. Не претендира разноски. Моли разноските да бъдат възложени, така както са сторени от страните. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като е взел предвид изявленията и исканията на страните, съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Съдът приема, че са налице условия по смисъла на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска - признатото право е такова, с което страната може да се разпорежда, признанието не противоречи на закона и морала. По тази причина съдът счита, че исковата претенция следва да бъдат уважена, като бъде прогласен за нищожен сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от . от 24.09.2009 г., изд. от нотариус Б.К., с район на действие Районен съд – Радомир.

Отговорността за разноските по делото е обусловена от изхода на конкретния правен спор. Ответникът по иска има право на разноски само тогава, когато последният е изцяло или частично неоснователен - чл. 78, ал. 3 от ГПК, ако не е дал повод за завеждане на делото - чл. 78, ал. 2 от ГПК или при прекратяване на делото, образувано при надлежно сезиране на съда от страна на ищеца - чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Ответникът е направил искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е възможно при наличието на двете кумулативно дадени в него предпоставки - ответникът да признае иска и да не е дал повод за неговото завеждане. В действителност е налице признание на иска, но не се доказва наличие на втората предпоставка. Вещнопрехвърлителната сделка с недвижим имот, обективирана в процесния нотариален акт, представлява една привидната сделка, при сключването на която страните са уговорили с обратен документ, че не желаят правните последици от нея (абсолютна симулация). Издаденият въз основа на привидната сделка нотариален акт е титул за собственост на имота, описан в него и в правния мир ответникът се легитимира като собственик на този имот. В този случай ищецът не разполага с друг ред за защита на накърнените си права, освен чрез предявяване на настоящия установителен иск за обявяване нищожността на договора. Ирелевантни са твърденията, а впрочем и недоказани, че ищецът не е потърсил извънсъдебен контакт с ответника.

Отделно от това, с отмененото решение № 60/13.04.2017 г. по гр. д. № 892/2015 г. на РРС, постановено при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК, е прогласена нищожността на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., 2 дело № . от . от 24.09.2009 г., изд. от нотариус Б.К., с район на действие Районен съд – Радомир. Производството по чл. 303 ГПК е инициирано от ответника. След отмяна на цитираното първоинстанционно решение, в настоящия процес ответникът признава иска чрез законния си представител и процесуалния си представител, като на практика се извършва същото процесуално действие като това по гр. д. № 892/2015 г. на РРС и се постига същият краен резултат.

Правното основание на претенцията, съпоставено с участието на ответника при сключването на процесната привидна сделка и неговото процесуално поведение, налагат извода за липса на предпоставките на сочената правна норма. Ето защо ответникът не може да се ползва от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Разноски не следва да бъдат присъждани предвид липсата на претенция от страна на ищеца.

Така мотивиран и на основание чл. 237 от ГПК, Районен съд - Радомир РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, като привиден договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от . от 24.09.2009 г., изд. от нотариус Б.К., с район на действие Районен съд – Радомир, по силата на който Г. К. В. продава на К. Н. Д., чрез неговия баща и законен представител - Н. П. Д. следния свой собствен недвижим имот, а именно урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на село Б., община Радомир, област Перник, с площ от 890 кв.м., който урегулиран поземлен имот, съгласно действащия регулационен план на село Б., одобрен със Заповед № 25 от 25.01.1989 г., съставлява парцел . (.) в квартал 4 (четвърти), при граници по нотариален акт: улица, Б.В.С., братя И. и С.М.Ч. и при граници по скица: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ., ведно с построената в така описания имот масивна вилна сграда, със застроена площ от 50 кв.м. за сумата от 3 800 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

3