Решение № 12 от 22.01.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Плевен, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20244400200838 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по молба за признаване на решение на несъдебен орган в Република Словения, с което на „ ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, бул. ***, наложена финансова санкция общо в размер на 5520 евро.

Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.

Засегнатото търговско дружество изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като санкцията е заплатена, а освен това дружеството не е имало възможност да се защити в административното производство.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, 1 намира за установено следното:

С решение № 0000125360258 от 30.01.2023 г. на несъдебен орган в Република Словения, постановено по дело № 020-164/2023/1 /2121-09/, влязло в сила на 08.02.2023 г., на „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД е наложена финансова санкция в размер на 5520 евро, представляваща парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение.

Решението е постановено затова, че на 30.01.2023 г., в 15:35 ч., автобус на „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД с рег. № ***, се е движил по автомагистрала А1, отсечка 656, км 0 и 500 м, извън населеното място Постойна, управляван от Е.

Г., като при извършената проверка било установено, че са укрити данни – информация от картата на водача, и водачът не е ползвал достатъчно от дневното време за почивка. По този начин българското търговско дружество е извършило нарушение на чл. 40.с., ал. 1 от Закона за работното време и задължителните почивки на мобилните работници и записващите устройства в пътните превози /ЗРВЗПМР/ и нарушение на чл. 37b, ал. 4, т. 4 от ЗРВЗПМР.

Съобразно чл. 14, ал. 1 от Закона за нарушенията в Република Словения, дадено юридическо лице носи отговорност за нарушение, което е извършено при осъществяване на неговата дейност, от лице, което работи от името, за сметка, в интерес и със средства на юридическото лице.

Съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за нарушенията, представител на чуждестранно юридическо лице е лицето, което е управлявало превозното средство, с което е било извършено нарушението.

Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение.

В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС заверено копие от решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2

2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Република Словения на 11.11.2024 г. и е преведено на български език.

Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по седалището и адреса на управление на юридическото лице „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция на „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС и същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и допускане на изпълнението:

1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението от 30.01.2023 г.;

2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото юридическо лице за същото деяние в Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български съд;

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

3

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;

7. Решението се отнася до деяние, за което не се изисква двойна наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС;

8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението;

9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е било писмено, но заинтересованото юридическо лице е бил уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Освен това решението е било връчено лично на водача на автобуса на 30.01.2023 г., като той е бил изрично уведомен за правото на повторно разглеждане или обжалване и не е поискал повторно разглеждане и не е обжалвал решението.

На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – 5520 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за 30.01.2023 г. е видно, че равностойността на 5520 евро е 10 796,18 лева.

В проведеното на 04.12.2024 г. съдебно заседание управителят на „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД, Д. Ц. К., представи писмени доказателства, които според нея удостоверяват обстоятелството, че наложената на дружеството финансова санкция е заплатена на място от водачите на автобуса Е. Г. и М. П..

След извършения превод на писмените доказателства – от словенски на български език, се установи, че те представляват образец за пътна проверка от 30.01.2023 г. – 2 броя, удостоверения от 30.01.2023 г. за временно отнемане на свидетелствата за управление на МПС на водачите Е. Г. и М. П. – 2 броя, и акт за глоба и удостоверение за платена глоба от 30.01.2023 г. – 2 броя.

Изброените документи установяват по несъмнен начин, че на двамата водачи на автобуса Е. Г. и М. П., а не на българското юридическо лице, са съставени – след извършена проверка, актове за глоба в размер на по 2880 4 евро. Актовете са съставени за осъществени нарушения на Закона за работното време, задължителните почивки на мобилните служители и записващото оборудване в автомобилния транспорт, чл. 40с и чл. 37b, и на Закона за правилата за безопасност на движението, чл. 48, а половината от наложените на Г. и П. глоби – размер на по 1440 евро, са заплатени от тях на място на 30.01.2023 г.

В същото време приетите писмени доказателства не установяват, че наложената на „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД финансова санкция в размер на 5520 евро, която е предмет на настоящото наказателно производство, е заплатена изцяло или частично от търговското дружество. Това обстоятелство не се оспорва и от управителя на дружеството. Ето защо съдът прие, че представените и приети писмени доказателства не са основание изпратеното решение да не бъде признато и изпълнено на територията на Република България, респективно за извършване на приспадане на равностойността на изпълнената част от общото задължение /чл. 33, във връзка с чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл.

16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Плевенският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № 0000125360258от 30.01.2023 година на несъдебен орган в Република Словения, постановено по дело № 020-164/2023/1 /212109/, влязло в сила на 08.02.2023 г., с коeто на българското юридическо лице „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, бул. *** е наложена финансова санкция общо в размер на 5520 евро, равностойни на 10 796,18 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението на несъдебния орган от 14.08.2023 г. да се изпрати заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и 5

ДОПК.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС, незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАПгр. Велико Търново, офис град Плевен, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6