Решение № 3025 от 04.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330118826 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Д., с ЕГН: ********** против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК: 201995287, с която са предявени обективно и субективно съединени установителени искове с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, във вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в чл. 1, ал. 3 от сключения между страните Договор за паричен заем ******, предвиждаща заплащане на сумата от 691, 80 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите, както и за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в чл. 4, ал. 2 от същия договор, предвиждаща заплащането на сумата от 461, 40 лева, представляваща неустойка.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът по първоначално предявения иск „Вива Кредит“ ООД е предявил срещу ищеца по първоначално предявения иск М. Д. Д. насрещен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД, с който се претендира ищецът по първоначалния иск да бъде осъден да заплати на „Вива Кредит“ ООД сумата в размер на 1070, 93 лева – главница по Договор за паричен заем ****** и сумата в размер на 195, 14 лева – незаплатена договорна лихва по същия договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът по първоначалния иск поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем ****** Излага, че съгласно чл.1 ал.З от Договора, 1 ищецът следвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 691.80 лева. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем, ищецът следвало да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 2 075.70 лева, при сума на получаване е размер на 1100.00 лева, при ГПР 49.34%; годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 30 на брой вноски.

Сочи, че наред с това, в разпоредбата на чл. 4 ал.2 от Договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 461.40 лева.

Поддържа, че клаузата, съдържаща се в чл. 1 ал.З от Договор за паричен заем ******., сключен между доверителя ми и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 691.80 лева, както и клаузата съдържаща се в в чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем ******, сключен между ищеца и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 461.40 лева, са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се излагат подробни съображения.

Настоява се предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Вива Кредит“ ООД, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените установителни искове и се моли за тяхното отхвърляне.

С насрещната искова молба ищецът „Вива Кредит“ ООД поддържа, че ответникът по първоначалния иск - М. Д. Д. е сключил с Дружеството в качеството му на заемодател Договор за предоставяне на паричен заем № ******, по силата на който е усвоил заемна сума в размер на 1100 лв. С подписване на договора той се е задължил да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 69.19 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Ответникът излага, че на ****** г. е заплатена от страна на ищеца сума в размер на 100.00 лв., от която със сума от 10.00 лева частично са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания: със сума от 84.57 лева и с 19 дни забава изцяло е погасена първа погасителна вноска; със сума са от 5.43 лева частично е погасена втора погасителна вноска; На 17.11,2022г. е заплатена сума в размер на 10,00 лева. от която сума частично са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания; На 17.01,2023г. е заплатена сума в размер на 30.00 лева, от която сума частично са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания; и към момент на депозиране на исковата молба заемателя г дължи на заемодателя обща сума в размер на 2050.08 лева (две хиляди и петдесет лева и осем стотинки), от които Главница 1070.93 лв.. договорна лихва - 195.14 лв. за периода 06.08.2022 - 15.02.2023 год.. неустойка - 130.70 лв. неизплатен остатък, разпределен по вноски от 2

06.08.2022 - 15.02.2023 год. . такса експресно разглеждане на документи 653.31 лв. неизплатен остатък, което обуславял и правния интерес от предявяване на насрещен иск. Посочва, че с насрещната настоящата искова молба на основание чл. 3, ал. 3 от Договора за паричен заем № ******/****** год, „Вива Кредит“ ООД обявява вземането но договора за предсрочно изнкуемо, като моля настоящата искова молла да се счита и за Уведомление за обявяване на задължението по договор за паричен заем № ******/******.

Претендира за уважаване на предявения насрещен иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, депозиран от ищеца по първоначалния иск – М.

Д.. С отговора се поддържа становище за неоснователност на предявения насрещен иск и се настоява същият да бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност се заявява възражение за прихващане. Претендира се присъждане на направените по делото раноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца М. Д. и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем ****** № ******/******г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1100 лева. С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 691, 80 лева. В чл. 1, ал. 4 от Договора е предвидено, че таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 691, 80 лева ще се заплаща разсрочено на равни части и ще се включва в размера на погасителните вноски.

В отговора на насрещната искова молба, ответникът по тях и ищец по главния иск е направил възражение за недействителност на договора на посочените в отговора по насрещните искове основания, които следва да се разгледат в настоящото производство във връзка с предявения насрещен иск, като в случай, че бъде установена нищожността на целия договор, то предявените главни искове за прогалсяване нищожност на отделни негови клаузи, ще следва да бъдат уважени в цялост.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата 3 стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР освен, че представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

4

10 ЗПК.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т.

10 ЗПК, поради и което и на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

От приетото по делото заключение на вещото лице Ш. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно дадено, се установява, че извършените плащания от заемателя на задълженията по сключения между страните договор са общо в размер на 140 лева, като със сумата са погасени: главница в размер на 29.07 лв.; договорна лихва в размер на 17.06 лв.; такса експресно разглеждане 28.49 лв.; неустойка в размер на 15,38 лв.; разходи за събиране на вземането 50 лв.

Остатък - неплатени задължения по договора за паричен заем са главница в размер на 1070, 93 лв.; договорна лихва за периода