Разпореждане № 6043 от 04.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1306/2023
- Вид
- Разпореждане № 6043
- Подписан
- 04.09.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- Валерия Братоева
Цитирани разпоредби
- чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137, ал. 1, т. 7 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6043 гр. София, 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100901306 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ№
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа търг. дело № 1306/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 66851/14.07.2023 г. на М. П. П., ЕГН **********, в качеството на съдружник в „О. 2012" ООД, ЕИК *******, за прогласяване нищожността на обективираните в протокол от 30.03.2023 г. с нотариално удостоверени подписи и съдържание решения на общото събрание на съдружниците, при твърдения решенията да са липсващи, тъй като не били провеждани обсъждания и приемани решения, както и за обявяване нищожността на извършено в противоречие с влязло в сила съдебно решение действие - подаване на заявление за вписване на промени относно управлението на дружеството.
При дължимата служебна проверка на исковата молба, съдът е констатирал несъответствието ѝ с изискванията за редовност.
Ищецът твърди, че за проведеното общо събрание на съдружниците в „О. 2012" ООД, ЕИК *******, бил съставен протокол с нотариално удостоверени подписи и съдържание, което противоречи на фактическото твърдение да не е провеждано събрание и обективираните в протокола решения да са липсващи, което противоречие следва да бъде отстранено. При наличие на протокол с удостоверено от орган с удостоверителна компетентност съдържание, от което е видно, че в проведеното събрание е участвал съдружник в дружеството, то твърдението да не е провеждано изобщо събрание е 1 ненадлежно. Твърденията ищецът да не е участвала в събранието касаят нарушения в процедурата по провеждането му и обуславят процесуална незаконосъобразност на взетите решения, която ги прави отменяеми, но не и нищожни.
В този смисъл на ищеца е указано да отстрани противоречието да е налице протокол с нотариално удостоверени подписи и съдържание, в които лице, с качеството съдружник е взело решения и твърдението събрание да не е провеждано изобщо и тези удостоверени от нотариус решения да не са част от правния мир, при съобразяване на обстоятелството, че допуснати нарушения в процедурата по свикване и провеждане на събранието, съответно непостигане на съответното мнозинство не правят решенията нищожни, а само незаконосъобразни и затова - отменяеми. Редовността на исковата молба налага решенията, чиято нищожност се претендира да бъде прогласена да бъдат посочени с конкретното си предметно съдържание.
На следващо място, необходимо е да се посочи какъв е предметът на постановеното съдебно решение, с което се твърди действията на управителя да са в противоречие и затова нищожни. Простото твърдение да е налице съдебно решение не изпълнява изискванията за излагане на релевантни фактически твърдения.
За провеждане на исковете за прогласяване нищожността на девет решения и едно действие на управителя се дължи държавна такса от 800 лева (10*80 лева), а ищецът е внесла само 50 лева и се налага да довнесе разликата в размер на 750 лева.
В изпълнение на дадените указания, е постъпила молба, вх. № 78609/28.08.2023 г., в която ищецът уточнява, че на 30.03.2023 г., макар и при нередовна процедура по свикването му, е ПРОВЕДЕНО събрание на общото събрание на съдружниците в „О. 2012" ООД, ЕИК *******, на което присъствали всички съдружници, но представители на съдружника „Н.И.“ ООД отказали да се провежда обсъждане по въпросите, включени в дневния ред и представителят на другите съдружници напуснал събранието, удостоверените в протокола решения били взети само от един съдружник, по въпроси, невключени в дневния ред и без съгласие на всички съдружници.
В молбата от 28.08.2023 г. изрично е уточнено, че искането за прогласяване нищожността на действията на управителя, се оттегля.
Предявените искове са процесуално недопустими, тъй като са предявени след изтичане на предвидените в чл. 74 ТЗ преклузивни срокове.
Наистина, ищецът М. П. П. твърди решенията да са нищожни, а прогласяването на нищожността не е скрепено с преклузивен срок, но видът порок
(нищожност/незаконосъобразност) по същността си представлява правна квалификация, която произтича от изложените фактически твърдения. А твърденията на ищеца сочат на пороци, обуславящи незаконосъобразност на приетите решения, която може да бъде предмет на конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, но предявяването на който законът скрепва с кратък срок.
В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, е разяснено, разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни, е погрешно. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.
В конкретния случай, сочените пороци на приетите решения – нарушена процедура по 2 свикване на събранието, обсъждане на въпроси, невключени в дневния ред, приемане на решенията само от един от съдружниците при намаляващ кворум, са все твърдения, които обуславят процесуална незаконосъобразност на приетите решения, която е основание за тяхната отмяна, но в никакъв случай не обуславя нищожност, която да е допустимо да се релевира безсрочно. Затова макар искането да е за прогласяване на нищожност, това искане се извежда от факти, сочещи на незаконосъобразност и съдът дължи да квалифицира търсената правна защита, а тя е за отмяна на взетите решения по смисъла на чл. 74 ТЗ.
Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, а в случая такива факти – повторно разглеждане на въпрос от общото събрание след вече отменено негово решение, не се твърдят.
Съгласно Тълкувателното решение нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. В случая решенията се твърди да са взети от един съдружник и това не ги прави липсващи (невзети), тъй като непостигнатото мнозинство, необходимо за вземане на съответното решение, го прави процесуално незаконосъобразно и отменяемо, а не липсващо въобще. Нищожно е и решението на общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. Решението за разпореждане с недвижими имоти е включено в предметната компетентност на общото събрание – чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, поради което вземането му от съответния съдружник не сочи на нищожност, поради липса на материална компетентност.
С оглед изложеното, касае се за фактически твърдения, които сочат на незаконосъобразност на взетите на 30.03.2023 г. от общото събрание решения, защитата срещу които се осъществява чрез иск за отмяната им, но за провеждането на този иск е предвиден кратък 14-дневен срок, който тече от провеждане на събранието, ако оспорващият решенията съдружник е присъствал или е бил редовно поканен (чл. 74, ал. 2 ТЗ) или от узнаване на решенията, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
Доколкото се твърди нередовност на свикването и вземане на решенията след напускане на представителя на М. П. П., то срокът би текъл от узнаването, но изтичането на срок от 3 месеца от събранието преклудира правото да се предяви конститутивен иск за отмяна на решенията. Събранието е проведено на 30.03.2023 г., съответно крайният 3-месечен срок е изтекъл на 30.06.2023 г., а исковата молба е предявена на 14.07.2023 г., поради което се налага да бъде върната, тъй като е резултат на упражнено преклудирано право на иск.
Ето защо, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 66851/14.07.2023 г. на М. П. П., ЕГН **********, предявена в качеството на съдружник в „О. 2012" ООД, ЕИК *******, за отмяна на обективираните в протокол от 30.03.2023 г. с нотариално удостоверени подписи и съдържание решения на общото събрание на съдружниците.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на М. П. П..
3
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4