Определение № 3453 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3453 гр. София, 23.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20258002103929 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Л. Ф., представлявана от „Еднолично адвокатско дружество Д. Ф.“ и от адв. Е. И. срещу въззивно решение № 35 от 18.02.2025 г. по гр. д. № 721/2024 г. на Окръжен съд - Ловеч, в частта, с която е потвърдено решение № 329/24.07.2024 г. по гражданско дело № 360/2023 г. на Районен съд–Ловеч за отхвърляне на предявения от жалбоподателката иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия, с които ответниците К. И. К. и П. П. К. създават пречка за ползването на собствения на ищцата имот с идентификатор ***, като премахнат за своя сметка тази част от сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], с предназначение селскостопанска сграда, обозначена между б. А, Б, В, Г, Д и Е на скица от 14.06.2022 г. на СГКК – [населено място], попадаща в имот с идентификатор ***.

В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателката поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е посочила, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулирани са следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, обобщени в няколко групи:

1. „допустимо ли е след изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, устно в първото съдебно заседание да бъде въведено правоизключващо правата на ищеца материалноправно възражение за осъществено придобивно основание, легитимиращо ответника като собственик и как следва да процедира съдът, с оглед защитата на насрещната страна“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с тълкувателно решение № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 4, решение № 56/28.06.2016 г. по т. д. № 3591/2014 г. на ВКС, първо т. о., решение № 50006/26.01.2023 г. по гр. д. № 1722/2022 г. на ВКС, четвърто 1 г. о., решение № 50191/26.04.2023 г. по гр. д. № 2624/2021 г. на ВКС, четвърто г. о.

2. „подлежат ли на доказване факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото“; 3. „въззивният съд може ли да приеме за доказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване“; 4. „длъжен ли е въззивният съд да се ограничи единствено до оплакванията, въведени с въззивната жалба, в хипотеза като настоящата, при която не се касае нито за приложение на императивна материално-правна норма, нито за случай, в който съдът следи служебно за интересите на страните“. По тези въпроси се сочи противоречие с решение № 18/28.01.2019 г. по гр. д. № 978/2018 г. на ВКС, първо г. о., решение № 38/23.03.2022 г. по гр. д. № 3261/2021 г. на ВКС, първо г. о., решение № 288/29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015 г. на ВКС, трето г. о. и решение № 559/02.10.2024 г. по гр. д. № 608/2024 г. на ВКС, първо г. о.

5. „кои са основанията да се приеме, че праводател на страна по делото е дал неформално съгласие за установяване на териториални предели на собствеността според фактически изградени постройки в два съседни имота?“; 6. „допустимо ли е вътрешното убеждение на съда да бъде изградено въз основа на решение, постановено по друго дело или същото следва да е обосновано с увереност, че определени правнорелевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност?“; 7. „трябва ли съдът да изложи мотиви как е достигнал до фактическия и правния си извод за наличие на съгласие?“; 8. „задължен ли е въззивният съд да назначи експертиза при въведено с жалбата оплакване, че делото не е изяснено от фактическа страна поради това, че изготвената експертиза е непълна и че първоинстанционният съд, нарушавайки принципа на равнопоставеност и съдопроизводствените правила, не е изпълнил задълженията си по чл.

195 ГПК“; 9. „допустимо ли е да откаже допускане на повторна експертиза с мотива, че заключението, изслушано в първоинстанционното производство, не е оспорено, когато са налице оплаквания за неговата непълнота и съществува необходимост от допълнително изясняване на релевантни факти чрез специални знания?“; Твърди се противоречие с тълкувателния акт, решение № 50127/01.12.2022 г. по гр. д. № 1189/2022 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 489/23.07.2024 г. по гр. д. № 3832/2022 г. на ВКС, първо г. о.

10. „дали в хипотезата на изграждане на незаконен строеж в чужд имот, вследствие на което съгласно чл. 148, ал.7 ЗУТ е въведена строителна забрана за извършване на ново строителство, се пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост?“; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и решение № 67/22.07.2022 г. по гр. д. № 2852/2021 г. на ВКС, първо г. о.

Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със следния въпрос:

„съразмерна ли е на нарушението исканата защита по чл. 109 ЗС, изразяваща се в премахване на част от постройка, изградена в неговия имот, когато това би довело до премахване на сградата, собственост на ищеца?“.

Твърди се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

2

Постъпил е отговор в срок от ответниците по касационната жалба К. И. К. и П. П. К., в който е изразено становище, че касационно обжалване не следва да се допуска, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

В обстоятелствената част на исковата молба и направеното уточнение пред въззивния съд ищцата е изложила твърдения, че процесната част от сградата, чието премахване претендира, е построена без учредено право на строеж и навлиза в собствения й имот с идентификатор ***. Посочила е също така, че не може да премахне сгради с идентификатори *** и ***, изградени с обща стена с процесната сграда, както и не може да извършва ново строителство.

Придобила е правото на собственост с договор за покупко-продажба през 2017 г. от М. Т.

/майка/, която е призната за собственик с констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства същата година.

Техническата експертиза е установила, че процесната част от сградата на ответниците е с площ 32 кв. м. и обозначена по б. А, Б, В, Г, Д, А, като попада в имот с идентификатор ***.

Сградите на страните са изградени на калкан, с обща стена. Регулационният план на населеното място е от 1987 год., с изменение на същия от 03.01.1989 год., с което е одобрено разделянето на парцел * на два парцела: парцел * и парцел *. Съсобственици на парцел * при равни права са М. Т. и ответниците по силата на договор за покупко-продажба с ОНС.

Въз основа на договор за доброволна делба от 31.03.1989 г., сключен след изменението на плана ответниците са получили в дял парцел *, а М. Т.- парцел *. По отношение на вътрешната граница регулацията не е приложена. Към този момент парцелите не са били застроени. Стопанските сгради са построени от двете страни едновременно преди 2001 г., като процесната и тази на ищцата са с общ калканен зид. Същите са изградени с еднакви материали.

Според експертизата на вещото лице С. сградата на ответниците с идентификатор *** се състои от гараж с надстройка в източната част и спомагателни помещения в западната част.

При премахване на калканния зид на съществуващите сгради /обозначен с т. Б-23/ ще се разруши и постройката на ищцата. В съдебно заседание на 03.07.2024 г. вещото лице е дало обяснения, че не може да се премахне сградата, ако не се премахне този общ зид, което означава, че ще се разруши и постройката на ищцата.

В първоинстанционното производство ищцата е заявила, че не поддържа искането за повторна експертиза, след като й е била предоставена възможност да се запознае с дадените от експерта обяснения в съдебно заседание.

Във въззивната жалба жалбоподателката е направила искане за изслушване на повторна експертиза. Същото е оставено без уважение, като в определението по чл. 267 ГПК е прието, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК.

За да направи решаващите си изводи въззивният съд е изследвал наличието на обективни 3 пречки за упражняване на правото на собственост. Посочил е, че изграждането на постройките е осъществено със съгласието на праводателя на ищцата. Следва да бъде зачетено трайното фактическо положение, установено между ответниците и майката на ищцата, като имотът е бил придобит в този вид от жалбоподателката. Постигнатото съгласие следва да обвързва и правоприемниците, които придобиват вещта с оглед на така установеното положение, със съществуващите ограничения.

Изложил е съображения, че спорната постройка представлява една сграда с тази на ищцата.

Двата гаража и стопанските постройки, които са тяхно продължение на изток, са изградени с обща калканна стена, обща плоча /за гаражите/ и общ покрив /за стопанските постройки/.

Посочил е допълнително, че претендираната мярка не е съобразена и с нарушението.

Премахването на спорните 32 кв. м. е свързано с разрушаване и на сградата на ищцата.

С оглед изложеното, е приел, че липсват неоснователни действия, извършвани от страна на ответниците, обосноваващи уважаването на предявения негаторен иск.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по първия поставен въпрос, който е обоснован с довод за допуснато съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателката твърди, че наличието на устно споразумение с нейната праводателка не е било въведено като възражение с отговора на исковата молба /не е депозиран отговор на същата/, поради което е било преклудирано.

Неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства, включително по тяхната относимост. Законът не съдържа презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по отношение на твърдените от него факти.

В решение № 50006/26.01.2023 г. по гр. д. № 1722/2022 г. на ВКС, четвърто г. о., е посочено, че неподаването на отговор на исковата молба в законовия срок не лишава ответника от възможност да изложи становище по иска в първото съдебно заседание, каквато е и настоящата хипотеза.

Правилото на чл. 133 ГПК за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор на исковата молба не се отнася до всички възражения по съществото на спора, които ответникът би могъл да упражни в хода на производството. Тази преклузия не се отнася за процесуалните възражения за неоснователност на иска въз основа на правни съображения, предвид задължението на съда да извърши самостоятелна преценка на фактите по делото и въз основа на тях да издири и приложи закона. Правните доводи срещу претенцията на ищеца са средства за защита, различни от възражението, доколкото съдът е длъжен да приложи закона независимо дали е направен, или не е направен правен довод от страна на ответника, и в този смисъл тези защитни средства не са обхванати от преклузията по чл. 133 ГПК. В същия смисъл и в решение № 48/25.04.2014 г. по гр. д. № 2410/2013 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че преклузията се отнася до възраженията, но не и до правните изводи, които ответникът прави въз основа на установените по делото факти. Именно в посочения смисъл съдебната практика приема, че когато в законовия срок ответникът не 4 подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той запазва правото си да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не са част от основанието на иска, съответно не са посочени в доклада по чл. 146 ГПК, и които са извън хипотезите в чл. 147 ГПК /решение № 12 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 1783 от 2019 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 228 от 20.12.2010 г. по т. д. № 530 от 2010 г. на ВКС, второ т. о./.