Решение № 130 от 14.12.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Враца, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20211400500368 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 268942/16.06.21 г. на ответника Н. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Враца, чрез пълномощник адв. П.П. от Врачанска адв. колегия, срещу решение № 260313/20.05.2021 г. постановено по гр. дело № 594/2021 г. по описа на Районен съд гр. Враца, с което са уважени предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, ЕИК *** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2490/20 г. по описа на Районен съд гр. Враца, а именно: на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за сумата 494.15 лв. главница по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*** от 08.09.2018 г., сключен между страните по делото, за всички непогасени вноски, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане; на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за сумата 86.62 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г., като за горницата до пълния предявен размер от 110.62 лв. искът е отхвърлен като неоснователен; на осн. чл. 86 от ЗЗД за сумата 16.68 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 11.05.2020 г. до 16.09.2020 г. С атакуваното решение на районен съд са присъдени съдебни разноски.

1

Жалбоподателят оспорва основателността на исковете, тъй като по делото не били представени доказателства от ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Дължимата главница и лихви, според въззивника, били формирани от сумите, които той, като кредитополучател, е ползвал чрез теглене от банкомат от размера на револвиращата кредитна линия, а ищецът не твърдял в исковата молба, нито установявал, че към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, е настъпила изискуемост на вземанията му, съответно задължение на длъжника да върне предоставената му в заем сума. Въззивникът поддържа, че по делото нямало доказателства за получаването от него на изпратената от ищеца покана за предсрочната изискуемост на кредита. Посочва, че в чл. 35 от ЗПК съществувала регламентация според която, при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок, е нужно отправяне на предизвестие до длъжника в двумесечен срок. По делото не било доказано, че ищецът е отправил такова предизвестие преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. При това положение, според възивника, той не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита от ищеца, при което претендираната главница по кредита е недължима.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е уважил направените от него възражения за недействителност и нищожност на договора за кредит поради противоречие с императивните законови разпоредби, като не е посочил мотиви за това. Счита предявените искове за недопустими поради недействителност на процесния договор за кредит при условията на чл.22 ЗПК, тъй като към него липсват общи условия, които следва да са неразделна част от договора, съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК; договора е с шрифт по-малък от 12; клаузата за договорна лихва в размер на 35% е нищожна /и неравноправна/ като противна на добрите нрави - чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва; договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК и на чл.

12, ал. 1, т. 9 ЗПК; неравноправна е клаузата на т. 15, според която кредиторът може да преразглежда размера на лихвата и таксите всеки месец.

При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и постановяване съдебен акт по същество.

Ответникът по жалбата „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, с ЕИК ***, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграгдение в размер на 100 лв.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на 2 въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Въз основа на подадено на 30.09.2020г. от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 2490/2020 г. по описа на съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 260180 от 07.10.2020г., по силата на която длъжникът Н. Г. Н. от гр. Враца е осъден да заплати на заявителя сумите: 494.15 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CАRD-***, сключен на 08.09.2018г.; 110.62 лв. възнаградителна лихва по кредита за периода от 01.12.2019г. до 11.05.2020г.; 16.68 лв. мораторна лихва за периода от 11.05.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.09.2020г., до окончателното им изплащане, както и сумата 25, 00 лева разноски за платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Н. Г. Н., който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу нея и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове пред РС-Враца против длъжника по делото.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че вземането на ищеца спрямо ответника се основава на сключен помежду им на 08.09.2018 г. договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-***, че за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, че на 08.09.2018 г. е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-16372669 за закупуването на стоки и услуги на изплащане; че кредитът за стоки и услуги е 3 следвало да бъде изплатен на 4 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 42,95 лева за срок от 4 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.09.2019 г., съгласно погасителен план; че ответникът е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.12.2019 г., към която дата е последното плащане по заема; че поради просрочване на две месечни вноски, вземането на кредитора станало предсрочно изискуемо в целия му размер, предвид което на 21.05.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за изискуем.

Прави се искане за признаване за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземането по договор CARD-***, обективирано в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2490/2020 г. по описа на ВРС. В условията на евентуалност - при отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява и искове за осъждането на ответника да заплати същите суми. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът Н. Г. Н. оспорва предявените установителни искове като неоснователни, поради ненадлежно упражнено право на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем своевременно, както и поради нищожност на процесния договор на различни основания, изтъкнати впоследствие и във въззивната жалба срещу постановеното по делото решение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на същите районният съд е приел, че е налице валидно сключен договор за заем, по който кредиторът е изпълнил задълженията си в срок и съобразно условията на договора и че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата в пълен размер. Приел е за неоснователно възражението на ответника за липса на надлежно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като към момента на депозиране на това заявление вземането по кредита е било изцяло изискуемо, както и възражението на ответника за недействителност на договора поради липса на представени по делото подписани от него общи условия, поради това, че в случая не са били налице общи условия, приложими към конкретното облигационно правоотношение и че договора съдържа всички права и задължения, обвързващи страните, като кредиторът не се позовава на клаузи извън договора при обосноваване на исковите претенции. Съдът е приел за неоснователни направените от ответника възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, както и останалите посочени от ответника пороци на процесния договор за кредит, касаещи неспазване на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, водещи като резултат до неговата недействителност.

Предвид изложеното, съдът е счел предявените установителни искове за 4 основателни и доказани и като такива ги е уважил в размерите, посочени погоре, не е разгледал евентуално предявените осъдителни искове и е разпределил разноските по делото.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.09.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, като кредитор и Н. Г. Н., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер 1 000 лв., при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Върху усвоената сума, съгласно договора, се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. В чл. 2 от договора е уговорено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, която позволява чрез нея да бъдат извършвани тегления в брой от банкомати /АТМ/, плащания чрез терминални устройства /POS/ и други услуги, посочени в това приложение или достъпни чрез ATM и/или POS в страната и чужбина. В чл.4 е предвидено кредитополучателят да може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора. В договора е уговорен годишен процент на разходите - 44,90 % и годишен лихвен процент - 35 %. По отношение на усвоените средства посредством издадената кредитна карта, между страните е уговорено, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, а месечните погасителни вноски се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на извлечението /чл. 12 и чл. 13 от договора/.

Разпечатката съдържа 31 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f39e091-ce13-4d31-81f4-a6ece70f4904