Определение № 3223 от 11.09.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3223 гр. П., 11.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20261720109863 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „***“ ООД чрез пълномощника адв. Н. срещу С. П. П. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват вземания против ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 623/24.04.2026 г. по ч.гр.д. № 1304/2026 г. описа на Районен съд – ***.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От свързаното с настоящото дело електронно ч.гр.д. № 1304/2026 г. описа на Районен съд – *** /копия о т заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, разписките за връчването й на длъжника, справките в НБД „Население“ и за сключени трудови договори, разпореждането, с което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и съобщението за доставянето му, коит о са приложени към настоящото дело на хартиен носител/ се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 623/24.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. П. П..

Видно от служебно извършената по ч.гр.д. № 1304/2026 г. описа на Районен съд – *** справка в НБД „Население“, че регистирираният постоянен и настоящ адрес на длъжника е ***, съвпадащ с посочения в заявлението адрес на длъжника.

От приложените по заповедното производство разписки се установява, че изпратеното на 28.04.2026 г. до длъжника съобщение с препис от заповедта за изпълнение на посочения адрес е върнато с удостоверяване, че адресът е посетен на 04.05.2026 г., 23.05.2026 г. /събота/ и на 11.06.2026 г., не е намерен никой; на оставени известия не се отзовава. На 16.06.2026 г. е изпратено ново съобщение до длъжника заедно с уведомления по чл. 47 ГПК, върнато с удостоверяване, че адресът е посетен на 19.06., на 05.07 /неделя/ и на 28.07.2026.2026 г не е 1 намерен никой, залепено е уведомление и до 11.08.2026 г. не се е явил никой. На 28.07.2026 г. е залепено уведомление на входната врата на адреса.

На 16.06.2026 г. е извършена служебна справка в НБД „Население“ по ЕГН на длъжника, видно от която адресът, на който е залепено уведомлението, съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника, както и справка за трудови договори на длъжника, съгласно която последният сключен трудов договор от длъжника е прекратен на 04.11.2024 г.

С разпореждане № 4687/12.08.2026 г. е постановено да се изпрати съобщение на заявителя, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и може да предяви иск за установяване на вемането си срещу длъжника на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съобщението с препис от разпореждането е връчено на заявителя на 12.08.2026 г., видно от отчета за доставено съобщение през ЕПЕП.

На 10.09.2026 г. заявителят е подал искова молба за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Според разясненията, дадени в т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в сила на 24.12.2019 г., съдът указва на заявителя да предяви иск, когато връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация в съобщението, т.е. искът за установяване на вземането е допустим при кумулативното наличие на тези предпоставки.

В случая, видно от приложените по ч.гр.д. № 1304/2026 г. описа на Районен съд – *** съобщения, връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, че липсват данни, че длъжникът не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес. Видно от разписката по чл. 47 ГПК, че връчването е извършено по този ред поради невъзможност лицето да бъде открито на посочените дати след като връчителят е извършил повече от три посещения всяко през интервал от повече от седмица, включително в неприсъствен ден на. При това положение с изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомлението, извършено на 28.07.2026 г., изтекъл на 11.08.2026 г., съобщението с препис от заповедта за изпълнение се смята за връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и с оглед липсата на възражение в срока по чл. 414 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила.

2

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не се констатира, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Настоящото производство се явява недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съгласно т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

В конкретния случай, въпреки че настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като недопустима, заповедта за изпълнение не следва да се обезсилва, тъй като е влязла в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 32034/10.09.2026 г. от „***“ ООД като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 09863 по описа за 2026 г. на Районен съд - П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П., в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3