Разпореждане № 45200 от 23.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 17674/2022
- Вид
- Разпореждане № 45200
- Подписан
- 23.05.2022
- Състав
- ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 45200 гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20221110117674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх.
64977/01.04.2022г., депозирано от К. ВЛ. Д. срещу /ЮЛ/ за сумата от 124 998 евро, дължима от /ЮЛ/ поради неизпълнение на задължението му по Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 03.12.2021г. да сключи окончателен договор за покупкопродажба, с който да прехвърли собствеността върху притежавания от него недвижим имот - изграден в груб строеж апартамент № 6 с идентификатор № /идентификатор/.3.6 по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, находящ се на трети жилищен етаж със застроена площ от 77,40 кв.м., заедно със съответните идеални части – 10,74 кв.м. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж: /идентификатор/., под обекта:
/идентификатор/.3.3, над обекта: /идентификатор/., находящ се в /адрес/, а съгласно Удостоверение, издадено от СО, район „/район/”, с административен адрес: /адрес/, в обект:
Жилищна сграда, с магазини и гаражи с к.к. 12.00 и к.к. 15.00 и подземен паркинг в УПИ VIII-265, кв. 200, по пана на /адрес/, впоземлен имот с идентификатор № /идентификатор/.
Според изложеното в заявлението, общо претендираната сума от 124 998 евро включва в себе си следните суми: 89 998 евро – задатък, заплатен от К. ВЛ. Д. чрез прихващане съгласно уговореното в чл. 10 от предварителния договор и сумата от 35 000 евро - представляваща неустойка, съгласно чл. 15 от предварителния договор за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, поради неявяване на уговорения ден и час пред нотариус С. М. с рег. № /рег.№/ на НК, с адрес на кантората:
/адрес/, на дата 31.03.2022г.
Като основание за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК заявителят сочи и представя оригинал на посочения по-горе Предварителен договор за покупкопродажба на имот от дата 03.12.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните, 1
Анекс към предварителния договор от дата 14.02.2022г. с нотариална заверка на подписите на страните, Констативен протокол – акт № 6287, том III, рег. № 78/31.03.2022г. на нотариус С. М., в който е удостоверено явяването на купувача К. ВЛ. Д. в кантората на нотариуса на посочената дата и уговорен час и съответно неявяването на представител на продавача /ЮЛ/.
Съдът счита, че заявлението се явява частично основателно, а именно единствено в частта относно претендираната сума от 35 000 евро - представляваща неустойка, съгласно чл. 15 от предварителния договор за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, поради неявяване на уговорения ден и час пред нотариус С. М. с рег.
№ /рег.№/ на НК, с адрес на кантората: /адрес/, на дата 31.03.2022г. и за тази сума следва да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
В частта, в която се претендира сумата от 89 998 евро – задатък, заплатен от К. ВЛ.
Д. чрез прихващане съгласно уговореното в чл. 10 от предварителния договор искането следва да бъде отхвърлено поради следните съображения:
Видно от съдържанието на процесния предварителния договор от дата 03.12.2021г., в чл. 10 от него изрично е предвидено, че сумата от 89 998 евро представлява заплатен от купувача К. ВЛ. Д. задатък чрез прихващане с дължимата от /ЮЛ/ на К. ВЛ. Д. сума от 77200 евро, във връзка с прекратяване на Предварителен договор от 04.08.2017г. за изграждане и продажба на недвижим - апартамент № /№/, по който купувачът /К. ВЛ. Д./ е платил на продавача //ЮЛ// общо 77200 евро. Посочено е, че договорът от 04.08.2017г. е прекратен със сключен Анекс от дата 17.05.2021г. по взаимно съгласие на страните, като продавачът се е съгласил да изплати на купувача в срок от 60 дни работни дни сумата от 77200 евро, за която сума страните са се съгласили, че се е увеличила с изтеклите лихви, както и с всички сторени от кредитора разноски за такси и адвокатски хонорар и е в общ размер на 89 998 евро.
На първо място, видно от така уговореното, на практика сумата от 89 998 евро не е реално заплатена от К. ВЛ. Д. в полза на /ЮЛ/, а вместо това е извършено прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД между дължимата сума по този предварителен договор сума от купувача /К. ВЛ. Д./ на продавача //ЮЛ// като задатък в размер на 89 998 евро със същата по размер сума, за която страните са се съгласили, че се дължи от /ЮЛ/ на К. ВЛ. Д., във връзка с прекратяване на предходно сключен между тях предварителен договор за покупкопродажба на друг имот.
При това положение заявителят желае издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сума в размер на 89 998 евро, която на практика реално не е заплатена от него.
Нещо повече, в тази насока не може да бъде отминат факта, че институтът на прихващането е способ за прекратяване на две насрещни ликвидни вземания до размера на по-малкото от тях, считано от деня, в който са били налице условията за компенсацията.
Видно от уговореното между страните, същите са се съгласили да бъде извършено 2 прихващане между суми, касаещи двата предварителни договора и това съгласие е постигнато на дата 03.12.2021г., поради което и именно към тази дата прихващането е породило своя ефект, при което длъжникът по процесния предварителен договор на практика се е освободил от свой дълг. Ето защо, и доколкото ефектът от извършеното прихващане при сключването на предварителния договор на дата 03.12.2021г. е настъпил още на посочената дата, то заявлението в посочената част се явява необосновано и неоснователно, в тази част и за тази сума предварителният договор от 03.12.2021г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу /ЮЛ/, каквото изискване поставя чл.
418, ал. 2 ГПК.
Отделно от това, съдът счита, че в тази част искането се явява неоснователно и от друга гледна точка.
Видно от съдържанието на чл. 10 от Предварителния договор от дата 03.12.2021г., в него изрично е посочено, че във връзка с дължимата от /ЮЛ/ сума от 77 200 евро във връзка с прекратения Предварителен договор, сключен между страните на дата 04.08.2017г. за покупко-продажба на друг недвижим имот – апартамент № /№/, К. ВЛ. Д. е завел гражданско дело № 12502/2021г. по описа на СГС, ГО, I-22 състав, за което липсват доказателства какъв е неговия изход и дали същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Т.е., в случая дължимостта на сумата от 77 200 евро от /ЮЛ/ във връзка с предварителния договор от дата 04.08.2017г., във връзка с която е извършено уговореното прихващане по процесния предварителен договор, се поставя в зависимост от едно бъдещо обстоятелство, каквото е изхода на заведеното гражданско дело, и за което обстоятелство липсват доказателства, които да обусловят изискуемостта на претендираната сума като задатък. В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл. 418, ар. 3 ГПК, съгласно която когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. Такъв официален или изходящ от длъжника документ в случая липсва.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, касаеща претендираната сума от 89 998 евро – задатък, заплатен от К. ВЛ. Д. чрез прихващане съгласно уговореното в чл. 10 от Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от дата 03.12.2021г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 64977 от 01.04.2022г., депозирано от К. ВЛ. Д. срещу /ЮЛ/ в частта относно сумата от 89 998 евро – задатък, заплатен от К. ВЛ. Д. чрез прихващане съгласно уговореното в чл. 10 от Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от дата 03.12.2021г., 3 поради неизпълнение на задължението на /ЮЛ/ да сключи окончателен договор за покупкопродажба, с който да прехвърли собствеността върху притежавания от него недвижим имот – изграден в груб строеж апартамент № 6 с идентификатор № /идентификатор/.3.6 по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, находящ се на трети жилищен етаж със застроена площ от 77,40 кв.м., заедно със съответните идеални части – 10,74 кв.м. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж: /идентификатор/., под обекта:
/идентификатор/.3.3, над обекта: /идентификатор/., находящ се в /адрес/, а съгласно Удостоверение, издадено от СО, район „/район/”, с административен адрес: /адрес/, в обект:
Жилищна сграда, с магазини и гаражи с к.к. 12.00 и к.к. 15.00 и подземен паркинг в УПИ VIII-265, кв. 200, по пана на /адрес/, впоземлен имот с идентификатор № /идентификатор/.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4