Определение № 2352 от 24.09.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2352 гр. Бургас, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500708 по описа за 2025 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от адв. А. П. като пълномощник на Н. К. С. ЕГН: **********, от ***, против определение № 763 от 26.02.2025г. по гр.д.№ 2083 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас, с което е прекратено производството по гр.д.№ 2083/2024г. на РС- Бургас.

В жалбата бланкетно са изложени оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна- „ЕМСИКО“ ЕООД. В законоустановения срок дружеството е подало отговор на жалбата чрез пълномощника си адв. Янко Янков. С него жалбата се оспорва като недопустима, тъй като е бланкетна и в нея не е посочен никакъв порок на съдебния акт, а по същество – като неоснователна. Намира, че районният съд правилно е приел, че след като исковата претенция е свързана с конкретен самостоятелен обект на правото на собственост- сграда с идентификатор ***, а страните не спорят, че понастоящем същата не съществува, не е налице годен обект за претендирА.та съдебна защита. Тъй като исковата претенция е недопустима, искът следва да бъде оставен без разглеждане, а делото следва да бъде прекратена. Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, респективно- да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от надлежно упълномощен адвокат на страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

1

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че след като жалбата е бланкетна, тя е недопустима. Съгласно чл.275, ал.2 от ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл.259, ал.2-4, чл.260, 261, 262 и 273 ГПК. Видно от разпоредбата на чл.262, ал.1 във връзка с чл.260 ГПК, изискването на чл.260, т.3 ГПК за това жалбата да съдържа указание за това в какво се състои порочността на решението/ респективно на определението, не представлява нередовност на жалбата, съответно- не е основание връщане на жалбата, в случай, че тази нередовност не е отстранена /по аргумент от чл.262, ал.2 от ГПК/.

Същевременно, нормата на чл.275, ал.2 ГПК не препраща към посочената от ответника разпоредба на чл.269 ГПК за предмета на въззивната проверка, поради което доводите му в тази връзка са неотносими и не следва да се обсъждат. Наред с горното следва да се посочи, че според задължителната практика на ВКС в производството по обжалване на определенията, горестоящият съд действа в условията на пълен, а не на ограничен въззивтака ТР №6/2017 от 15.01.2019г. по т.д.№6/2017г. на ОСГТК. В мотивите на това решение е посочено, че „… подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на странатата. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирА. посредством оплакванията за незаконосъобразност“.

В случая, частната жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения.

Ето защо настоящият съдебен състав я намира за допустима.

РазгледА. по същество жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена на 1.04.2024г. от Н. К. С., чрез адв. Панайотова и адв. Русев като негови пълномощници, срещу „ЕМСИКО“ ЕООД и „Д.Р.“ ЕООД- заличено.

В нея се сочи, че ищецът е придобил по давност правото на собственост върху недвижими имоти , находящи се в ***, а именно- 1055 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 1182 кв.м., заедно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. с идентификатор ***, за което е съставен констативен нотариален акт №7, т.III, рег.№ 2914, дело №372 от 21.07.2022г.

Ответното дружество „ЕМСИКО“ ЕООД закупило описаните по- горе имоти с нотариален акт №174, т.II, рег.№6230, дело №296 от 2.12.2022г. от ответника „Д.Р.“ ЕООДзаличено, представлявано от Емил Симеонов Василев, за сумата от 5000 лв. Към датата на продажбата „Д.Р.“ ЕООД вече било заличено /считано от 18.08.2022г./, поради което е било неправоспособно. Развити са съображения, че се касае за измама, представляваща и 2 изразяваща се във фалшифициране на подписа на британския гражданин Томас Елкертън, който е едноличен собственик на капитала на „Д.Р.“ ЕООД и симулирано вземане на решение и опит за ликвидация и продължаване на предмета на дейност на дружеството, с цел да се прехвърли собствеността на трето лице, което да придобие собствеността върху недвижимия имот, на стойност под данъчната оценка и то от несобственик.

Затова ищецът е сезирал съда със следните обективно съединени искове:

1/отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ищеца, че към 2.12.2023г. ответните дружества не са били собственици на процесните имоти: 1055 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 1182 кв.м., заедно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. с идентификатор ***.

2/ при условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №174, т.II, рег.№6230, дело №296 от 2.12.2022г. като накърняващ добрите нрави /поради нееквивалентност на престациите/; като такъв с невъзможен предмет; както и иск за обявяване относителната недействителност на договора като сключен без представителна власт /поради неспазена форма на упълномощаването- чл.37 ЗЗД/; иск за обявяване нищожността на договора за продажба като сключен без съгласие /поради неспазване изискуемата от закона форма за решение на едноличния собственик на капитала за отчуждаване на недвижими имоти/; иск за нищожност на договора като сключен от пълномощник при договаряне във вреда на представлявания; иск за прогласяване нищожността на договора за продажба на основание императивни норми а закона- §5, ал.2, изр.1, вр. §5г, ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮНЦ.

С определение №2882 от 13.05.2024г. районният съд е прекратил производството по делото спрямо втория ответник „Д.Р.“ ЕООД, поради липса на правосубектност на това дружество. Определението е влязло в сила, като необжалвано от ищеца /същото е връчено на пълномощника на ищеца на 16.05.2024г./.

Преписите от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника „ЕМСИКО“ ЕООД при условията на чл.50, ал.4 от ГПК.

Районният съд е изготвил проекто- доклад, обективиран в определение № 5411 от 11.09.2024г., в който е указал на ищеца, че следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес- наличие на свое защитимо право, засегнато от спора за собственост върху двата процесни имота.

С молба от 16.10.2024г. ответното дружество „ЕМСИКО“ ЕООД, представлявано от адв. Янко Янков е изложило твърдения, че дружеството не е уведомено за предявения иск, не му е връчвана искова молба, нито са му давани указания за възможността да представи отговор на исковата молба в определения от закона срок, както и за последиците от непредявяването й. Поискало е отмяна на определението от 11.09.2024г. и постановяване на разпореждане за връчване на преписа от исковата молба на ответника, ведно със законоустановените указания. В молбата се съдържат и твърдения за недопустимост на всички предявени искове.

3

Във връзка с главния иск- отрицателния установителен иск за собственост ответникът е посочил, че същият е недопустим на основание чл.126 ГПК, поради това, че между същите страни вече е предявен иск с идентичен предмет, по който е образувано гр.д.№ 1417/2023г. на БРС, по което е поставено решение № 1339/1.07.2023г. на БРС /л. 127-132 от делото на РС/, обжалвано пред Бургаския окръжен съд. Искът, с правно основание чл.108 ЗС е предявен от „ЕМСИКО“ ЕООД против Н. К. С. и е с предмет установяване между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 1182 кв.м., с адрес *** и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху поземления имот. Оспорени са и твърденията на ищеца, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти по давност, като се сочи, че никой, освен ответното дружество, не е осъществявал фактическа власт върху имота. Като недопустими, респективно- неоснователни, са оспорени и евентуално предявените искове, касаещи валидността на договора за покупко- продажба, с който на ответното дружество е продадено правото на собственост върху процесните имоти.

Отправено е и искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба.

В свое становище от 28.10.2024г., адв. Русев като пълномощник на ищеца, оспорва твърденията на ответника за идентичност на двете дела, като се признава, че решението по ревандикационния иск е обжалвано и по тази жалба е било образувано ВГД № 1537/2024г. на БОС /след извършена справка в ЕИСС настоящият съдебен състав констатира, че решението на БРС е потвърдено, а решението на БОС е влязло в сила на 19.03.2025г., преди образуването на настоящото дело/. Сочи се, че е налице разлика в предмета на двете дела.

Развити са подробни съображения.

С определение № 6715 от 4.11.2024г. по гр.д.№2083/24г. на БРС, съдът е прекратил производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост досежно първия недвижим имот- дворно място с площ от 1055 кв.м. ид.ч., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с площ от 1182 кв.м., както и по предявените в условията на евентуалност искове за нищожност /относителна недействителност на договора за покупко- продажба, спрямо дворното място.

Определението е връчено на ищеца, чрез пълномощникът му, на 15.11.2024г., няма данни да е обжалвано и е влязло в сила.

В молба- становище от 7.11.2024г. /л.165/, пълномощникът на ответното дружество е посочило, че втория процесен имот- сградата, е премахната от ищеца. Същото се твърди и в отговора на л.171-175, представен от ответника по указание на съда във връзка с искането за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, както и в молба от 15.01.2025г. /л.180-181/.

С протоколно определение № 146 от 16.01.2025г. районният съд е оставил без уважение искането за възстановяване срока за отговор на исковата молба. Същевременно съдът е указал на ищеца да посочи ясно дали признава твърдението на ответника, че към настоящия момент процесната сграда с идентификатор *** е разрушена и не съществува.

4

С молба вх.№4486/31.01.2025г. /л.193/ процесуалният представител на ищеца- адв.

Русев, е заявил, че не признава твърдението на насрещната страна, като от името на ищеца е заявил, че към момента на подаването на молбата процесната сграда- с идентификатор ***, не съществува.

С разпореждане от 3.02.2024г. съдът е констатирал противоречието в твърденията на ищеца относно съществуването на процесната сграда, поради което е указал на последния да уточни дали сградата съществува или не.

В изявление чрез ССЕВ /л.196/ адв. Русев е заявил, че сградата не съществува.