Определение № 14389 от 15.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14389 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело № 20261110104175 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 49253/16.02.2026 г. от К. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: ********* срещу РАЙОНЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление: ******, с която са п р е д я в е н и обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.2б ЗОДОВ, както следва:

1. за сумата в размер на 3067.75 евро, представляваща обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело НЧХД № 1724/2020 г. по описа на РС - Пловдив в разумен срок ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане на съдебното решение в законова сила - 09.08.2024г до окончателното изплащане на задължението,

2. за сумата от 6915.82 евро, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в общ размер на 6915,82 евро, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата претенция (16.02.2026 г.) до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил тъжител срещу А.Б.К. за деяние по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, за което е образувано НЧХД № 1724/2020 г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди, че постановеното присъда е обжалвана, за което е образувано ВЧНХД 1

№ 1430/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, с който краен съдебен акт е прекратено наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност за престъплението. Тъжителят е бил осъден да заплати разноски на подсъдния.

Твърди се, че делото не е протекло в разумен срок. В съдебна фаза на първа инстанция делото е продължило общо 4 години, 3 месеца и 22 дни.

Претендира обезщетение от забавено правосъдие. Излага твърдения, че е премината процедура по чл.60а ЗСВ, за което Инспекторатът на ВСС е определил 1200 лева обезщетение. Счита, че същото е крайно ниско, поради което предявява настоящия иск.

Твърди се, че е претърпял неимуществени вреди под формата на негативни психически изживявания, а именно:

1. страх, срам, вярвал е, че това дело ще продължи безкрайно и няма да свърши скоро време.

2. виждал е себе си като вечния длъжник,

3. изпаднал в пълна безизходица и без някаква предвидимост кога ще приключи всичко това.

4. тежка депресия на ищеца, получавал е паник атаки и е приемал медикаменти за справяне с тежката тревожност, която го е налегнала.

5. Тревожил се ежедневно за това как ще се справи с плащането на тези огромни задължения, които се трупат с ежедневните лихви.

6. ограничил значително общуването си с хората, не е искал да вижда никого, спрял е да излиза, затворил се е изцяло в себе си.

7. Превърнал се в меланхоличен и потиснат човек.

8. не се е хранил пълноценно, отслабнал е, бил е отчаян, състарен и блед.

9. Не е говорил с никой, не е спал и не желаел да се среща с хора.

10. ядосвал, нервирал и тревожил по повод случващото се, притеснявал се е, че производството ще бъде прекратено поради изтичане на давността и той ще бъде принуден да заплати всички разходи по него.

11. Години наред си лягал всяка вечер с мисълта, че няма да получи справедливост и престъплението ще се погаси поради изтекла давност.

12. имал нарушена концентрация на вниманието, невъзможност да взема решения за бъдещето, блуждаещи мисли, свързани с преживяното.

13. Първоначално още с първите няколко отлагания на делото ищецът се е затворил в собствените си изживявания и е отказвал да общува с другите хора.

14. изпитвал отчаяние и чувство на безизходица от продължаващото и неразвиващото се дело.

15. страх в продължение на години, че няма да получи справедлива присъда и деянието ще се погаси по давност, а подсъдимия – съответно ще бъде оправдан, като ищецът съответно ще бъде принуден да заплати всички разходи по делото.

2

16. изпаднал в един постоянен и дълготраен психически стрес и срив, психиката му била травмирана непрекъснато през този изключително дълъг период, през който продължило делото.

17. стрес и неудобства, поради честите призовавания за разпит и огромния брои проведени открити съдебни заседания.

18. не е могъл да работи пълноценно, бил е разсеян от постоянни мисли за делото, стихнало се е изменение на жизнения стандарт на доверителя ми, който драстично е спаднал, и до промени в психическото му състояние, изразяващи се в нервност, необщителност, затвореност.

19. Непрекъснато му се е налагало да обяснява какво се случва с наказателното производство пред близки, колеги и приятели.

20. След като делото е приключило ищецът не е същият човек, защото не е предишният общителен и весел човек, който е бил преди стартиране на делото поради преживения стрес и липса на качествено и своевременно правосъдие.

21. ищецът не вярва вече в институцията съд и че посредством упражняване на законовите си права по съдебен ред би могъл да постигне справедлив баланс и да регулира правните отношения.

Отделно от това, твърди, че е претърпял имуществени вреди, тъй като е направил следните разходи делото: 3447.77 евро разноски, които е заплатил на подсъдимия, 2500 евро адвокатски хонорар за първата инстанция, 460.16 евро адвокатски хонорар за втората инстанция, 508.22 евро – разноски в наказателното производство.

Твърди, че ищецът с нищо не е допринесъл за забавянето на делото.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.

Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и писмени доказателствени средства: 1. Адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие; 2. Констативен протокол от 26.02.2025г. с изх.№РС-24-658; 3. Писмо изх.№94-К-71/25. 4. Покана за плащане от ЧСИ Г.З. и документ за изтеглена от последния сума за разноските на подсъдимия. 5. Платежен документ за възстановяване на разноските по НЧХД №1724/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, 7 наказателен състав и съобщение от съда в тази връзка.

Моли Съда да изискате и приложете НЧХД №1724/2020г . по описа на Районен съд – гр. Пловдив, 7 наказателен състав и ВНЧХД №1430/2024г. по пописа на 6 състав по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив.

Моли Съда да изиска изп.дело №271/2025г . по описа на ЧСИ Г.З.. Под 3 условие на евентуалност, моля да се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с делото

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не прави възражение за подсъдност. Оспорва изцяло иска по основание и размер.

Твърди, че делото от частен характер е сложно от фактическа и правна страна – разпитани са шест свидетели, една основна и четири допълнителни СТЕ, проведена е очна ставка. Твърди, че когато не се е давал ход на делото е било поради обективни причини – заболяване на съдията, неизготвяне на експертизи, неявяване на свидетел, страни, адвокати. Признава, че мотивите към присъдата са изготвени 4 месеца след присъдата. Твърди, че ако има забавяне не се дължат на действие на ответника (възражение за авторство), тъй като съдът се е произнасял в законовите срокове, отлагал го е в разумните срокове и е уважавал доказателствените искания. Прави възражение, че констатациите от ИВСС нямат обвързваща сила за забавянето на процеса и не се ползват със силата на пресъдено нещо (възражение за констатации от ИВСС). Оспорва да е налице причинно-следствена връзка и изпитани вреди.

Твърди, че между страните са налице над 9 дела, поради което отношенията между тях са обтегнати, което също е допринесло за разглеждане на делото в разумен срок (възражение за личностни отношения). При условията на евентуалност моли съда да намали претендирания размер за обезщетение. По отношение на иска за имуществени вреди твърди, че той е неоснователен, тъй като разходите за адвокат следва да се търсят в наказателния процес. Твърди, че адвокатския хонорар не е заплатен, за да подлежи на възстановяване (възражения за разноски). Разноските в изпълнителния процес също не следват да се търсят по ЗОДОВ.

Моли съда да отхвърли исковете. При условията на евентуалност моли да се намали претендираното обезщетение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като възнаграждението не съответства на Наредба за възнагражденията на адвокатската работа.

Моли и иска да бъдат приети следните доказателства: извлечения за дела за това какви производство има между К. Б. и А.К. за периода от 2020 до 2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта

4

Съгласно чл.8, ал.1 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Следователно приключената административна процедура по Глава IIIа ЗОДОВ е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иска, за която съдът следи служебно.

Видно от приложените към ИМ доказателства, има решение на Инспектората на ВСС по тази процедура. Ето защо настоящото производство е допустимо.

По представителната власт

Ищецът се представлява от Й. С. Л.-П., с адрес на кантората: г*******, която представителна власт важи за всички инстанции (л. 30 от делото).

Ответникът се представлява от своя Председател.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ по делото задължително участва прокурор.

Ето защо следва да се призове.

По подсъдността

Съгласно чл.7, ал.1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗОДОВ когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.