Решение № 2282 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20251100502232 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на М. М. К., с която се иска на осн. чл.435, ал.2, т.3 и 7 ГПК да бъде отменено отнемане на сума в размер от 413,20лв., чрез наложен запор по изп.дело №20248480400861 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№848 на КЧСИ и район на действие СГС. В жалбата е посочено, че от банковата сметка на жалбоподателката бил извършен превод на сума в размер на 413,20лв. по посоченото изп.дело преди да е оплучила покана за доброволно изпълнение и преди да е узнала за изп.дело и да и бъде предоставена възможност да изпълни доброволно. Без да излага твърдения за недължимост на сумата, жалбоподателката иска същата да бъде възстановена по сметката й. Обжалва размера на разноските по изпълнението, тъй като била лишена от възможността да изпълни задължението доброволно в законоустановения срок, поради факта на неуведомяването й за образувано срещу нея изпълнително дело. Счита, че разноските са завишени и това обстоятелство е следствие от факта на невръчване на покана за доброволно изпълнение, тъй като в случай, че била погасила задължението доброволно нямало да й бъдат начислявани разноски за извършени запори на банковите й сметки или други такси на ЧСИ.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело №20248480400861 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№848 на КЧСИ и район на действие СГС депозира подробни мотиви по обжалваното разпореждане, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата, но счита същата за неоснователна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.11.2024г. състав на Районен съд-Елин Пелин е издал изпълнителен лист срещу М. М. К., като видно от съдържанието му същата е осъдена да заплати в полза на ОДМВР – София сумата от 80лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №249/2023г. по описа на РС-Елин Пелин и 80лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД №941/2024г. по 1 описа на АССО.

На 10.12.2024г. по молба на взискателя ОДМВР – София от 27.11.2024г. е образувано изп. дело с №20248480400861 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№848 на КЧСИ и район на действие СГС въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист. Избора на изп.действия е предоставен на ЧСИ и е поискано да бъдат събрани и разноските по изпълнението, както и сума в размер на 150лв. юрисконсултско възнаграждение за представителство в изп.производство.

С Разпореждане от 10.12.2024г. е разпоредено образуване на изп.дело, изпращане на съобщение до НАП, извършване на справки за имущество на длъжника, изпращане на покана за доброволно изпълнение и изпращане на запорни съобщения до банки и работодател. С постановление от същата дата е приет размер на разноски и такси – дължими авансови такси по ТТРЗЧСИ 66лв. с ДДС, 150лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение и 37,20лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

ПДИ, изпратена на 16.12.2024г. е върната на 07.012025г. като непотърсена от адресата. Запорни съобщения до банки в страната са изпратени на следващия ден – 08.01.2025г., като сумата 413,20лв. е постъпила по изп.дело на 13.01.2025г. чрез превод от сметка в „Банка ДСК“ АД. Със съобщение от 16.01.2025г. запорът на банковите сметки на М. М. К. в „Банка ДСК“ АД е вдигнат.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за определяне размер на дължими такси по изпълнението, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.507, ал.1 ГПК когато се изпълнява върху вземания на длъжника, запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В случая от изп.дело е видно, че е постановено именно това, разрешено от процесуалния закон действие – да бъде изпратена ПДИ и запорно съобщение до банките в страната. Въпреки изискването на посочената разпоредба, ЧСИ е предоставила възможност на М. М. К., с оглед малкия размер на задължението, да получи ПДИ и да прецени дали ще се ползва от възможността да изпълни доброволно и едва след като поканата е върната като непотърсена са изпратени запорни съобщения.

С оглед предоставената от чл.507, ал.1 ГПК възможност за едновременно изпращане на ПДИ и запорни съобщения, то от страна на ЧСИ Р.А. не е допуснато нарушение на процедурата по изпълнение.

Не са на лице никакви основания да бъде разпоредено сумата от 413,20лв. да бъде върната на М. М. К.. На лице е законосъобразно предприемане на изпълнение, като от страна на жалбоподателката не се твърди сумата да е недължима на някакво основание, да е несеквестируема или вземането по изп.дело да е лишено от възможност за принудително изпълнение. Не се твърди и плащане преди образуване на изп.дело.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради 2 което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Следователно от гледна точка на разноските обстоятелството дали е заплатено чрез изпълнителен способ или доброволно в срока за доброволно изпълнение е ирелевантно, доколкото при плащане след образуване на изп.дело, длъжника отговаря за всички разноски. Не е възможно да се спестят разноските за налагане на запор на вземания, доколкото чл.507, ал.1 ГПК указва на ЧСИ, че изпращането на ПДИ и на запорни съобщения следва да се извърши едновременно. В случая дори пораждането на задължение за разноски за налагане на запори се дължи на поведението на М. М. К., която не е потърсила пратката, съдържаща ПДИ, въпреки, че е била изпратена по пощата на регистрирания й адрес.

В жалбата не се съдържа изрично оплакване от размера на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което и не следва да се извършва проверка за съответствие на размера й със законовите разпоредби.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №22772/24.02.2025г., подадена от М.

М. К., длъжник по изп.дело №20248480400861 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№848 на КЧСИ и район на действие СГС, с искане да бъде отменено отнемане на сума в размер от 413,20лв., чрез наложен запор по изп.дело №20248480400861 по описа на ЧСИ Р.А., рег.№848 на КЧСИ и район на действие СГС и да бъде намален приетия размер на авансовите такси чрез приемане недължимост на такси за изпращане на запорни съобщения.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3