Решение № 252 от 04.10.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. С., 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500355 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Х., пълномощник на М. Р. Б., ЕГН **********, от гр. С., кв. „ К.“, № ** – * – ** против решение №542/12.07.2022г. по гр.д. № 1793/2022 г. на С.ския районен съд.

Препис от решението е било връчено на жалбоподателя на 15.07.2022г.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно, тъй като определените мерки на лични контакти на малолетното дете М. с неговите баба и дядо по майчина линия са прекалено разширени по периодичност и продължителност и неотговарят на интересите на детето.

Определеният режим не бил съобразен с ниската възраст на детето. В тази посока се посочва, че макар между детето и бабата и дядото по майчина страна да съществува нормална емоционална връзка, определеният срок на лични отношения от един месец през лятото е твърде дълъг. Не следвало детето да бъде отделяно за толкова дълго време от баща си. Това би създало и 1 голямо неудобство за него. Страната посочва, че в случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.128, ал.3 от ГПК, която предвижда, че ако родителят на когото съдът е определен режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява, поради отсъствие или заболяване, този режим може да бъде осъществяван от бабата и дядото на детето. Във въззивната жалба се посочва, че в обжалваното решение липсва конкретизация за кои учебни ваканции следва да бъдат осъществявани личните отношения между детето от една страна и бабата и дядото по майчина линия от друга страна. В диспозитива на решението липсвало и посочване кой и от къде ще взема и връща детето. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се определи режим на лични контакти, който да е съобразен с възрастта на детето и неговия интерес. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. А., пълномощник на П. И. Б. и М. К. Б., баба и дядо на детето М. по майчина линия, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Страната счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило наличието на интерес за детето М. да контактува със своите баба и дядо по майчина линия, както и възможността на бабата и дядото да предоставят безопасна среда за неговото възпитание и оглеждане. Посочва се, че бабата М. Б. е полага грижи за детето М. още от неговото раждане и че дядото П. също се е включвал в неговото отглеждане с всичко което зависило от него. Свидетелските показания сочели наличието на отлични възпитателни качества у М. и П. Б.и. Страната изтъква, че са изпълнени, както критериите заложени от параг.1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, определящи понятието „найдобър интерес на детето“, така и изискванията заложени в съдебната практика на т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. на ВС. Изпълнени били и изискванията залегнали в актуалната практика на съда на ЕС, залегнали в чл.1, параг.2, б.“а“ и чл.2, т.7 и 10 от Регламент на ЕО № 2201/2003 г.

Страната заявява, че за да се защитят най-добре интересите на детето определения от РС режим на лични контакти следва да бъде коригиран, като се предлага следният режим на лични отношения:

- Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 ч. на съботния ден до 18.30 ч. на неделния ден с приспиване.

2

- През втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 10.00 ч. в събота с преспиване при бабата и дядото.

- Всяка нечетна година детето да бъде на Коледните празници при неговите баба и дядо по майчина линия, а всяка четна година да бъде при тях на новогодишните празници.

- Всеки втори два дена от Великденските празници /неделя и понеделник/ - детето да бъде при неговите баба и дядо по майчина линия.

- Всяка година детето в деня след рождения си ден – 04.02. от 10.00 часа до 19.30 ч. да бъде при неговите баба и дядо по майчина линия.

- По десет дена всеки месец през лятото юни, юли и август, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата детето да бъде при своите баба и дядо по майчина линия.

- Ваканционните дни от държавно определените ученически ваканции, считано от сега детето да прекарва при своите баба и дядо, всяка втора половина от ваканционните дни.

- За именния ден на детето на 21.01.2022 г., за рождения ден на баба си по майчина линия на 01.02., за рождения ден на дядо си по майчина линия 17.10. и на 18.07. детето да прекарва при своите баба и дядо от 10.00 - до 19.30 часа.

Детето да бъде вземано от гр. С., кв. „К.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** и връщано на този адрес от своите баба и дядо по майчина линия.

Пътуването на детето с бабата и дядото по майчина линия в страната и в чужбина да се осъществява при уведомяване на бащата на детето със съобщение по телефона.

Моли се да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от адв. А., пълномощник на П. И. Б. и М. К. Б., баба и дядо на детето М. по майчина линия, с която е оспорено решение № 542 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 1793/22 г. на СлРС, с което е бил определен режим на лични отношения между детето М. и неговите баба и дядо по майчина линия. Страната счита, че определеният от РС режим на лични отношения не е прецизен и следва да бъде конкретизиран, за да се защитят в най-голяма степен интересите на 3 детето. Страната счита, че в негов интерес е срещите с бабата и дядото да бъдат регулярни и чести, поради което счита, че освен срещите през седмица за събота и неделя следва да се предвидят макар и по-кратки срещи – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 10.00 ч. в събота с преспиване. Посочва се, че съдът е пропуснал да посочи при кого ще бъде детето по Новогодишните празници, поради което се предлага всяка четна година то да бъде при баба си и дядо си по майчина линия. Страната предлага вторите два дни от общо четири, в които се празнуват Великденските празници детето да бъде при баба си и дядо си, както и в деня след рождения си ден, за да бъде поздравено и да получи съответните подаръци, внимание и любов. Страната счита, че с оглед възрастта на детето е по-целесъобразно през лятото то да бъде при баба си и дядо си по 10 дни всеки месец – юни, юли и август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Има предложение за режим на лично отношение за втората половина от дните определени за ученическа ваканция, както и за такъв режим за рождените дни на бабата по майчина линия, дядото по майчина линия, деня на смъртта на майката на детето. Посочва се, че е желателно пътуването на детето с бабата и дядото в страната и в чужбина да се осъществява с уведомяване на бащата по телефона. Предложения режим на лични отношения е аналогичен с този посочен в отговора на въззивната жалба. Иска се съдът да допусне предварително изпълнение на решението. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законния срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от адв. Х., пълномощник на М. Р. Б. – баща на малолетното дете М. М. Б.. С него насрещната въззивна жалба е оспорена като неоснователна. Отново се изтъква, че режимът на лични отношения между бабата, дядото и детето е силно разширен и че бащата не е съгласен с това, тъй като този режим не е съобразен с възрастта на детето и пречи на самия баща да упражнява родителските права. Посочва се, че с исковата молба не е било направено искане за определяне режим на лични отношения по повод новогодишните празници, поради което това искане направено пред въззивния съд се явява недопустимо. Недопустимо било с насрещната въззивна жалба да се обжалва решението в частта, касаеща режима на лични отношения през лятото, тъй като това искане е било изцяло уважено, така както е било направено с исковата молба. Страната не е съгласна детето да бъде вземано и на деня 4 следващ рождения ден на детето, за рождените дни на бабата и дядото, за деня на смъртта на майката, като посочва такъв режим ще задоволява потребностите на бабата и дядото и не са в интерес на детето. Неоснователно било искането за разпределяне на дните от ученическата ваканция, тъй като детето все още посещавало ясла. Недопустимо било и искането бабата и дядото да пътуват в страната и чужбина без изричното съгласие на бащата, а такова искане не било направено пред първоинстанционния съд, поради което няма и произнасяне по него. По отношение претенцията за разноски страната посочва, че за разноските направени пред РС не е била спазена процедурата на чл.248 от ГПК и е недопустимо това да бъде направено с насрещната въззивна жалба. Моли се насрещната въззивна жалба да не бъде уважавана и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Страните не са направили нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. въззивникът Б., редовно призован се явява лично, както и с представител по пълномощие адв.Х., която поддържа въззивната жалба, моли същата да бъде уважена и оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира разноски. Въззивникът Б. в с.з. посочва до каква степен и по отношение, на кои въпроси е съгласен да се измени първоинстанционното решение. Той не е съгласен през седмицата детето да посещава баба си и дядо си. Съгласен е последният ден от Коледните празници то да е при тях, също така е съгласен всеки 02.01. детето да е при баба си и дядо си, за Великденските празници е съгласен срещите да са в събота, неделя и понеделник, както и в деня след рождения ден на детето (04.02.) то да е при баба си и дядо си. Въззивникът Б. изрази съгласие детето да е при баба си и дядо си за техните рождени дни – 01.02. и 17.10., както и в деня на смъртта на майка си 18.07. и на именния си ден 21.01. той изрази съгласие, когато детето е при баба си и дядо си то да може да пътува в рамките на страната след уведомяване на бащата по телефона . Въззивникът Б. счита, че с оглед възрастта на детето то не трябва да прекарва повече от една седмица ( за месец) през лятото при своите баба и дядо.

Въззиваемите М. и П. Б.и в с.з. се явяват лично, както и с процесуален представител по пълномощие адв. А., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, както и депозираната насрещна 5 въззивна жалба и моли да се измени първоинстанционното решение .

Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя Б. на 15.07.2022 г., а въззивната жалба е била депозирана на 26.07.2022 г. в рамките на законоустановения срок.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателите М. и П. Б.и на 15.07.2022 г., а въззивната жалба им е била съобщена на 28.07.2022г., а насрещната въззивна жалба е била депозирана на 02.08.2022 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – С., съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна, а депозираната насрещна въззивна жалба се явява частично основателна поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.28 ал.1 от СК е посочено, че бабата и дядото могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Макар в СК да не е дадено легално определение на понятието „ най – добър интерес на детето“, съдът при изследването му следва да има предвид определението дадено в ДР на §1, т.5 от Закона за закрила на детето, където е посочено, че тази преценка се основава на неговите желания и чувства, физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото, както и всички други обстоятелства, които имат отношение към детето.