Определение № 1680 от 04.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1680 гр. Варна, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500813 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано е по възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК подадено от “Трансстрой мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК 203293724, със седалище и адрес на управление: обл.Варна, к.к.“Св.св.Константин и Елена“, ул.“50-та“ №1, представлявано от Румен Кирилов Янков, действащ чрез адв.Ц. Л., със съдебен адрес: ***, против издадената Заповед за изпълнение №2545/20.04.2022г. на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№20223110104668 по описа на РС Варна.

С възражението се поддържа, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 03.02.2023г., по повод съобщение-отчет изпратено от “Юробанк България“ АД, за движението по банковата сметка на дружеството за периода 01-31.01.2023г., изготвен на 01.02.2023г., поради което е легитимиран да упражни правата си по реда на чл.423 от ГПК. Поддържа се, че при връчването на заповедта за изпълнение на седалището на дружеството в гр.Варна, ул.“Хан Омуртаг“ №2, е опорочена процедурата уредена в чл.50, ал.4 вр. с чл.47 от ГПК, тъй като връчителят не е положил нужните грижа и усилия по връчване на книжата, чрез залепване на уведомление. Сочи се, че според отразяването в разписката за връчване на съобщението на заповедта за изпълнение, при връчването й връчителят е събрал сведения от служители “Инжстрой инженеринг“ за това, че фирматадлъжник вече не се намира на този адрес. Твърди се, че неправилно заповедният съд е приел редовност на връчването при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като в случая не е било залепено уведомление по реда на чл.50, ал.4 вр. чл.47 от ГПК и поради несъобразяване на изменението в чл.47, ал.1 от ГПК, предвиждащо трикратно посещение на адреса от страна на връчителят, което не е било сторено. Твърди се, че сградата на адрес: гр.Варна, ул.“Хан Омуртаг“ №2, в която е разположено седалището на длъжника, е собственост “Трансстрой 1

Варна“ АД, а “Инжстрой инженеринг“ има регистрирано седалище в гр.Плевен. Ето защо не е логично при връчването на книжата връчителят да е разговарял със служители на последната фирма. Твърди се още, че управителят на “Трансстрой мениджмънт“ ЕООД, който е и единствен служител на фирмата, регулярно посещава седалището на дружеството, във връзка с получаване на кореспонденция, която от години е била получавана точно на този адрес. Сочи се, че същият често посещава адреса и е познат на служителите на намиращата се на същия адрес “Трансстрой Варна“ АД, както в служебно качество, така и в личното си качество на акционер в последното посочено дружество. С оглед изложеното се поддържа, че е налице нередовност на връчването, респективно че разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК е неприложима. На следващо място се поддържа, че е съобщението за образуване на процесното изпълнително дело, ведно с ПДИ, също е опорочено и нередовно връчено, защото и служителят по връчването на ЧСИ не залепил уведомление по реда на чл.50, ал.4, вр. с чл.47 от ГПК. Моли се за приемане на възражението и даване на указания на заявителя по смисъла на чл.415 от ГПК.

Насрещната страна-заявител е подала отговор на възражението, с който се поддържа становище за недопустимост, поради просрочие и за неоснователност на същото. Развити са подробни аргументи за момента на узнаване за заповедта и за редовност на връчването на съобщението до длъжника. Моли се да не се приема подаденото възражение.

С допълнително депозирана молба длъжника е доразвил съображенията си за неспазване на процедурата по връчване на съобщенията за заповедта за изпълнение, оспорил е аргументите на насрещната страна за недопустимост и неоснователност на възражението.

Ангажирал е писмени доказателства.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Възражението е подадено от лице с правен интерес, пред надлежния съд, в изискуемата от закона форма, съдържание и приложения, като съобразно неопроверганите му твърденията, е спазен срока за подаване на възражение по чл.423 от ГПК. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на взискателя за пропускане на едномесечният срок за подаване на възражението, доколкото няма данни за по-ранно узнаване на наложеният запор върху банковите сметки на длъжника. Тук е мястото да се посочи, че събирането на доказателства по искането на взискателя, дали и кога длъжника е извършвал банкови транзакции, не може да установи факта на узнаване за запора, защото това би могло да настъпи само при недостатъчна наличност, т.е. на свободни средства над запорираната сума, с които да се извършват разплащания. В случая видно от справките за движение по сметката на дружеството длъжник, е била налице достатъчна наличност по сметката на длъжника, което подкрепа доводите на последния за момента на узнаване на запора.

Разгледано по същество възражението е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Районен съд Варна е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от “В и К Варна“ ООД, срещу длъжник “Трансстрой мениджмънт“ ЕООД. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№4668/2022г. на РС 2

Варна, като същото е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение №2545 от 20.04.2022г. на парично задължение по чл.410 от ГПК

Въпросната заповед е изпратена за връчване на длъжника на регистрираните му към този момент в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Хан Омуртаг“ №2. Според служебната справка в ТРРЮЛНЦ промяната в седалището и адреса на управление на дружеството е извършена на 13.03.2023г., като в регистъра е вписан адрес в к.к.“Св.св.Константин и Елена“, ул.“50-та“ №1, обл.Варна.

Видно е от съдържанието на съобщението за връчване на заповедта за изпълнение, че длъжностното лице-връчител, е посетило актуалният към този момент адрес в гр.Варна, ул.“Хан Омуртаг“ №2, където не са установени обозначение или офис на фирмата, както и служител или пълномощник на дружеството. Наред с това връчителят е събрал данни от служители на друго дружество-“Инжстрой инженеринг“, че дружеството длъжник не се намира на адреса.

При тези данни и с оглед доводите на длъжника, съдът намира, че е налице редовност на връчването, по следните съображения:

Съгласно чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно.

В конкретния случай връчването на заповедта, е станало при условията на чл.50, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, според които връчването на търговските дружества, се извършва на актуалният вписан в ТРРЮЛНЦ адрес, като в случай, че лицето е напуснало адреса, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Според ал.3 на чл.50 от ГПК връчването става в канцелариите на търговеца, чрез всеки негов служител или работник.

Както вече бе посочено по-горе налице е удостоверително изявление на длъжностното лице по връчването, че на вписаният към него момент в ТР адрес няма офис /канцелария/ или обозначение за фирма, т.е. че възразяващото търговско дружество е напуснало адреса. Въпросното удостоверяване не се опровергава от твърденията на длъжника, напротив подкрепя се, тъй като същият потвърждава /признава/, че на процесният адрес не се намират канцелария или служители на дружеството. Факта, че управителят, като единствен служител на дружеството, регулярно посещава адреса и е познат на част от служителите работещи там, не променя факта, че на регистрираният такъв няма канцелария или служител, който да получи съобщението. В този смисъл при връчването е осъществен фактическият състав на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като при дълготрайна /постоянна/ липса на визираните ал.3 на същата правна норма канцелария или присъствие на служител, на вписаният в регистъра адрес, следва да се приеме, че дружеството е напуснало адреса. Наред с това отсъствието на канцелария прави невъзможно и ненужно приложението на чл.50, ал.4 от ГПК, доколкото този ред е осъществим при индикация за офис на фирма, но невъзможен достъп до него или временно отсъствие на представител на търговеца, чрез който да се 3 осъществи лично връчване.

Гореизложеното е относимо и за доводите на възразяващият длъжник, че е нелогично на адреса да са установени служители на “Инжстрой инженеринг“, което дружество е със седалище в гр.Плевен. Още повече, че за разглежданият казус е без значение коя фирма действително се е помещавала на адреса, след като няма спор, че това не е длъжника. Наред с това наличието на седалище в даден град, не изключва възможността и не прави априори нелогично присъствието на служители на търговско дружество в офис в друго населено място.

Възраженията за неспазване при връчването на разпоредбата на чл.47 от ГПК са неотносими към разглежданият случай, тъй като същият е приложим само за физически лица, на които не е вменено задължение да поддържат търговска канцелария.

В заключение настоящият състав на съда намира, че са налице всички предпоставки за прилагане на фикционното връчване по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, респективно че оспореното връчване удовлетворява формалните изисквания на цитираната правна норма и като такова е редовно, съответно че възражението на длъжника за неговата порочност е неоснователно и следва да се остави без уважение.

За пълнота следва да се посочи, че доказателственото искане на длъжника за разпит на двама свидетели за установяване на регулярните посещения на управителят в седалището на дружеството, са неотносими и като такива не следва да бъдат уважени, доколкото този факт е ирелевантен за спора, предвид изложените по-горе мотиви за безспорност на факта, че търговеца не разполага с канцелария на адреса.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Н Е ПРИЕМА по реда на чл.423 от ГПК възражението подадено от “Трансстрой мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК 203293724, със седалище и адрес на управление: обл.Варна, к.к.“Св.св.Константин и Елена“, ул.“50-та“ №1, представлявано от Румен Кирилов Янков, против Заповед за изпълнение №2545/20.04.2022г. на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№20223110104668 по описа на РС Варна, в полза на “В и К Варна“ ООД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4