Решение № 1673 от 09.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1673 гр. Варна, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501535 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по:

1. Въззивна жалба вх. № 284492/21.04.2021 г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, чрез адв. Д.Я., срещу Решение № 261220/08.04.2021 г., постановено по гр. дело № 18318/2019 г. по описа на ВРС, XLVII състав, с което е прието за установено в отношенията между „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, гр. Варна, „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, гр. София, „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, гр. София, и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, ЕИК 202585622, гр. Варна, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че „Интейк“ ЕООД е носител на вземане в размер на 5561,64 лева, произтичащо от сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, която сума представлява платена без основание стойност на начислена с фактура № 0069033418/14.09.2009 г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно удостоверено в производството по гр. д. № 12813/2014 г. по описа на РС – Варна, и е издаден на 11.12.2018 г. изпълнителен лист.

Жалбоподателят счита атакуваното решение за недопустимо, алтернативно неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и задължителната практика на ВКС. Позовава се на недопустимост на решението, като изтъква, че предявеният иск не попада в хипотезата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. В тази връзка излага, че установяване несъществуването на правоотношение, по което ищецът не е страна, е недопустимо с установителен иск с горепосоченото правно основание. Сочи още, че принадлежността на процесното вземане е била предмет на разглеждане и произнасяне с влязло в сила Решение по гр. д. № 12813/2014 г., като излага, че СПН е абсолютна, отрицателна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на 1 иск, и при формирана такава предявеният иск е процесуално недопустим. Навежда, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е разгледал направеното от жалбоподателя възражение за недопустимост на предявния иск поради наличие на волеизявление за разваляне на процесния договор. В тази връзка сочи, че с покана № 3323, том I, № 167 от 02.07.2018 г. на нотариус Борис Василев и изявление от 14.12.2018 г. – нотариална покана с рег. № 6651/2018 г., том 2, № 156 на нотариус Борис Василев, всички сключени на 23.10.2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД договори, в това число и процесният, са развалени едностранно от „КНМ Груп“ ЕООД.

Изложени са и доводи за неоснователност на обжалваното решение. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че поради извършено уведомление за прехвърляне на вземането с по-ранна дата, ищецът е легитимен носител на процесното право. Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е приел за преклудирано възражението за недостоверна дата – както на представения от „Интейк“ ЕООД договор за цесия, така и на уведомлението към него.Счита, че съдът неправилно е приел, че липсва валидно разваляне на процесния договор за цесия от 23.10.2014 г. Поддържа, че последният е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД. Настоява за обезсилване на решението като постановено по недопустим иск и прекратяване на производството, алтернативно за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

В законоустановения срок е депозиран отговор от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, чрез адвокат П.Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано. Застъпва становище, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото. Излага подробни доводи относно допустимостта на предявените претенции. Счита изводите на първоинстанционния съд, че цесията от 23.10.2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД е действителна и не е сключена във вреда на представлявания, за правилни. Сочи, че субективният елемент на чл. 40 от ЗЗД остава недоказан. Счита, че правилно първоинстанционният съд е възприел, че носител на процесното вземане е „Интейк“ ЕООД, доколкото длъжникът е уведомен първо за тази цесия. Сочи, че при конкуренция на цесионерите, титуляр на вземането е онзи, за когото цедентът е съобщил на длъжника найнапред.

Настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Релевира възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

2. Въззивна жалба вх. № 288951/31.05.2021 г., подадена от „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, чрез адв. Д.Я., срещу постановеното по делото Решение. Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за недопустим, като произнесен по недопустим иск, респективно за незаконосъобразен, като са застъпени аналогични доводи на тези, обективирани в депозираната въззивна жалба вх. № 284492/21.04.2021 г. от „КНМ Груп“ ЕООД. Изтъква още, че претендираната сума в размер на 5561,64 лева е вече изплатена на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД по ИД № 635/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова и не е налице правен интерес за ищеца от воденото на подобен установителен иск, тъй като няма как да бъде конституиран по изпълнителното дело, доколкото последното вече е приключило. В подкрепа на горното към въззивната жалба е приложено Уведомление изх.

№ 5061/05.03.2021 г. от ЧСИ Станимира Костова-Данова за приключване с постановление на 20.01.2020 г., на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, на изпълнително дело № 635/2019 г.

Посочва и че ищецът води и осъдителен иск за процесната сума – гр.д. № 243/2021 г. по описа на РС - Варна.

Настоява се за обезсилване на обжалваното решение, респективно неговата отмяна.

В законоустановения срок е депозиран отговор от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, чрез адвокат П.Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, като излага подробни 2 съображения в тази насока. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД адв. Д.Я. поддържа доводите за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес за ищеца, като се позовава на факта, че процесното вземане е платено в образуваното изпълнително дело. Настоява за обезсилване на атакуваното решение и присъждане на разноски, като в тази връзка изтъква, че липсата на положителната абсолютна процесуална предпоставка е била известна на ищеца както пред първата, така и пред настоящата инстанция.

Процесуалният представител на въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД адв. П.Г. настоява за потвърждаване на обжалвания акт като правилен и законосъобразен.

Евентуално, ако при преценка на съда за липса на абсолютна процесуална предпоставка, а именно правен интерес за ищеца, решението бъде обезсилено, моли разноските да не бъдат възлагани в тежест на ищеца, доколкото доказателства за погасяване на вземането са представени едва с въззивната жалба, депозирана от „Пи Маркет“ ЕООД.

В съдебно заседание необжалвалият другар на въззивниците „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, не изпраща представител, не е упражнил и правото си да се присъедини към жалбите и да изрази становище.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено следното:

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение № 2872/12.08.2021 г., съобразявайки оплакванията и становищата на страните, и е предприел действия съобразно задължението си да следи за наличието на положителната процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, а именно правен интерес, предвид нововъведеното възражение от страна на „Пи Маркет“ ЕООД, като е приел като писмено доказателство по делото Уведомление изх. № 5061/05.03.2021 от ЧСИ Станимира Костова-Данова.

Правомощията на въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, по неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

По отношение на допустимостта на първоинстанционното съдебно решение, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, срещу „КНМ Груп“, ЕИК 202745272, „Пи маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, ЕИК 202585622, искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че „Интейк“ ЕООД е носител на вземане в размер на 5561,64 лева, произтичащо от сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, която сума представлява платена без основание стойност на начислена с фактура № 0069033418/14.09.2009 г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно удостоверено в производството по гр. д. № 12813/2014 г. по описа на РС – Варна, и е издаден на 11.12.2018 г. изпълнителен лист.

В исковата молба се излага, че с решение по гр. д. № 12813/2014 г. по описа на 3

Районен съд – Варна, съдът е уважил предявения от „КНМ Груп“ ЕООД срещу “Енерго-Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5561,64 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана сметка за потребена ел. енергия по фактура № 0069033418/14.09.2009 г. Твърди се, че в хода на разглеждане на първоинстанционното производството ищецът по него „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлил на „Интейк” ЕООД вземането си в размер на 5561,64 лева по корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014 г. За горния договор длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен на 26.10.2014 г. След влизане в сила на решението, в полза на „КНМ Груп“ ЕООД е издаден изпълнителен лист на 11.12.2018 г., а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014 г., сключена между страните по договора за цесия, цедентът „КНМ Груп“ ЕООД е поел задължение да предаде на цесионера „Интейк” ЕООД изпълнителния лист за посоченото вземане. Сочи се, че до настоящия момент изпълнителният лист не е предаден.

Същевременно, вместо да изпълни поетите задължения, първият ответник - „КНМ Груп“ ЕООД, прехвърля процесното вземане и на втория ответник – „Пи Маркет“ ЕООД, като предава на същия и оригинала на изпълнителния лист. „Пи Маркет“ ЕООД се легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен преди цесионния договор от 23.10.2014 г., за което прехвърляне длъжникът “Енерго-Про Продажби“ АД бил уведомен на 20.01.2015 г. Въз основа на него и по молба на „Пи Маркет“ ЕООД е образувано изпълнително производство № 635/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова.

Навежда се, че договорът за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД е антидатиран с цел увреждане на законните права на „Интейк“ ЕООД като титуляр на процесното вземане.

Както е посочено и в мотивите на определението на настоящия състав от подготвителното заседание, за да е допустим установителен иск като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. При констатация, че той е недопустим, следва да прекрати производството по делото. Съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Необходимо е обстоятелствата, които са предизвикали правния спор, да съществуват по време на целия процес. В настоящия случай, правен интерес за ищеца да установи своята легитимация като тутуляр на материалното право по издадения изпълнителен лист от 11.12.2018 г. на субституента „КНМ Груп“ ЕООД ще е налице само ако вземането на последния, обективирано в горепосочения изпълнителен титул, продължава да съществува. Това обаче се опровергава от представеното Уведомление изх. № 5061/05.03.2021 от ЧСИ Станимира Костова-Данова.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f38b267-c15a-44f9-b956-ab82e6dcc05d