Решение № 15136 от 04.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15136 гр. София, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110132855 по описа за 2023 година

Предмет на делото е предявеният от М. В. Д., ЕГН ********** срещу (ФИРМА), ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 15764,18 лв., която е предмет на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2011 г. по гр.д. № 52047/2011 г. по описа на СРС, 27-ми състав, поради изтекла погасителна давност. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за сумата в общ размер от 15764,18 лв., която е предмет на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2011 г. по гр.д. № 52047/2011 г. по описа на СРС, 27-ми състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 338/2010 г., което впоследствие е прекратено и е образувано ново изп.д. № 5797/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М..

Обосновава, че общата петгодишна погасителна давност е изтекла. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Ответникът развива подробни съображения в насока, че вземанията не са погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните 1 в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че срещу ищеца в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за сумата в общ размер от 15764,18 лв., която е предмет на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2011 г. по гр.д. № 52047/2011 г. по описа на СРС, 27-ми състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 338/2010 г., което впоследствие е прекратено и е образувано ново изп.д. № 5797/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М..

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.

Страните не спорят, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № 338/2010 г. Преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и предвид отговора на въпроса даден в решения на ВКС по чл.

290 ГПК -Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 252 от 17.02.2020 г. по к. гр. д. № 1609 / 2019 г. ВКС, по отношение на 2 погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Според константната съдебна практика на ВКС, когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в общественоикономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.

Видно от материалите по изп.д. № 338/2010 г. по описа на Н. М., през 2015 г. са осъществени два броя публична продан на имоти, на 03.07.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като взискателя е поискал с молба извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи и 3 налагане на запори на 13.10.2017 г. и 10.12.2019 г. Всички тези изпълнителни действия прекъсват давността и от тях започва да тече нова 5-годишна изпълнителна давност, която не е изтекла към настоящия момент.

За пълнота безспорно между страните по делото е, че изп.д. № 338/2010 г. по описа на Н. М. е прекратено и е образувано ново изп.д. № 5797/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М., с което са предприемани нови изпълнителни действия.

Следователно от последното изпълнително действие е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла, поради което и искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Д., ЕГН ********** срещу (ФИРМА), ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК относно признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 15764,18 лв., която е предмет на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2011 г. по гр.д. № 52047/2011 г. по описа на СРС, 27-ми състав, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. В. Д., ЕГН ********** да заплати на (ФИРМА), ЕИК ********* сумата в размер на 100 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4