Решение № 1164 от 26.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110135313 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 258,90 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди на л. а. „..., модел „....., вследствие на ПТП от 16.01.2021 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022 г. до окончателното плащане, както и 67 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2021 г. до 02.06.2022 г.

Ищецът ..... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско +“ е заплатил застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а.

„..., модел „....., вследствие на ПТП от 16.01.2021 г., а именно: увреждане на предна дясна лята джанта. Поддържа, че ПТП-то е реализирано около 14:00 часа в гр. София при движение по ....“ с посока към бул. .... и на кръстовището с .... при попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка, като отговорен за настъпването му е ответникът ...., тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и на основание чл. 31 от Закона за пътищата именно общината отговаря за поддържането му. Сочи, че във връзка с процесното ПТП е образувана щета № 44012132101624, по която е извършен оглед и е съставен опис, а на 17.06.2021 г. е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 243,90 лв. в полза на извършилия ремонта доверен сервиз – ....., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Заявява, че с регресна покана с изх. № 0-9210234/13.08.2021 г., получена на 18.08.2021 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 1 258,90 лв., но в предоставения срок той не е направил това, поради което претендира същата, ведно с лихва за забава в размер на 67 лв., начислена за периода от 17.12.2021 г. до 02.06.2022 г. В открито съдебно заседание на 24.11.2022 г. ищецът изяснява, че след издаване на възлагателното писмо за ремонта на автомобила е констатирана невъзможност за поправяне на засегнатия детайл, поради което е издадено ново 1 възлагателно писмо за замяна на увредената джанта с нова, а старата му е върната с изричен протокол. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, вследствие на което на застрахования при ищеца автомобил да са причинени вреди. Сочи, че не е доказано същият да е бил в изправно техническо състояние. Заявява, че липсва съставен протокол за ПТП, както и данни за уведомяване на полицията, което е в нарушение на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз-41/27.09.2021 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на органите на Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Счита, че не се доказва точното място на настъпване на процесното ПТП, както и самото разположение на дупката върху платното за движение.

Оспорва размерите на дупката, тъй като описаните от водача на автомобила такива са завишени. Оспорва причинната връзка между твърдяната дупка и вредите. Не оспорва заплащането на застрахователното обезщетение от ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване от ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти):

1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.

С определение от 12.09.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 16.01.2021 г. по отношение на л. а. „..., модел „..... е била налице действаща застраховка „Каско +“ при ....., като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 243,90 лв. в полза на извършилия ремонта доверен сервиз – ....., като е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лв. Не се спори още относно настъпването на процесното ПТП на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на ответника - .....

Нещо повече, посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица № 440120041000992/27.01.2020 г., уведомление за щета № 44012132101624, възлагателно писмо с изх. № 242265/20.01.2021 г., приемо-предавателен протокол от 10.03.2021 г., фактура № 2000085618/31.03.2021 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 17.06.2021 г.

На следващо място, съдът намира, че по делото се установява както настъпването на застрахователно събитие – ПТП, представляващо покрит застрахователен риск по имуществена застраховка „Каско +“, така и начинът, по който е станало това, доколкото 2 данни в тази насока се извличат от уведомление за щета № 44012132101624/19.01.2021 г., отправено до ищеца ....., показанията на свидетеля Т. Л. Т., както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи обобщен извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 16.01.2021 г., около 14:00 часа, водачът на л. а. „..., модел „....., движейки се в .... по посока от .... към бул. .... и в района на кръстовището с .... самокатастрофира в несигнализирана и необезопасена дупка с размери 30/50 см., намираща се в средата на платното за движение, вследствие на което уврежда предна дясна лята джанта.

Най-напред в показанията си свидетелят Т. Т., който разказва свои лични възприятия за фактите от обективната действителност, доколкото е била водач на увредения автомобил, посочва, че движейки се по ..... по посока бул. .... на кръстовището с .... не успява да избегне необезопасена дупка на пътното платно с размери около 50 см. широчина и 30 см. дълбочина, намираща се непосредствено пред светофара в средата на кръстовището, при което предното колело на управлявания от него автомобил е попаднало в нея, вследствие на което са му причинени вреди – одраскване и вдлъбнатина на джантата. За съда не съществува основание да не кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същият е трето за спора лице и не се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече му е било изплатено след настъпване на застрахователното събитие – още на 17.06.2021 г. Нещо повече, по същия начин той е описал обстоятелствата около настъпване на инцидента и подавайки уведомлението за щета пред застрахователя-ищец на 19.01.2021 г., посочвайки, че управляваният от него автомобил е попаднал в дупка, вследствие на което е била увредена джантата му. Отделно от това, от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза също се установява, че механизмът на произшествието от 16.01.2021 г. представлява попадане на процесния автомобил в несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно с посочените от свидетеля Т. и от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба размери. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на препятствие с твърдяните размери и на описаното от ищеца местоположение. Освен това, изрично експертът е описал констатираната щета по процесния автомобил, като е достигнал до извод, че тя съответства на приетия от него механизъм на настъпване на произшествието, поради което се намира в пряка причинно-следствена връзка с него. Следователно, при съвкупна преценка писмените доказателства по делото, показанията на разпитания свидетел и експертното заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, както и при липсата на доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от ищеца и описан в исковата молба механизъм на ПТП-то, както и начина на причиняване на вредата по застрахования при него автомобил. В случая, този извод на съда не се разколебава от факта, че настъпването на процесното ПТП не е документирано с протокол по чл. 2 от Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Това е така, тъй като на основание чл. 6, т. 4 от същата Наредба съставянето на протокол за ПТП, респ. уведомяването на органите на полицията не е било необходимо, доколкото се касае за вреда, която не е причинена от друго пътно превозно средство и увреденият автомобил е имал възможност да продължи движението си на собствен ход. В подкрепа на последното обстоятелство е разказаното от свидетеля Т. Т., който изрично е посочил, че управляваният от него автомобил е бил снабден с „роад флат“ гуми, съдържащи метални частици, поради което дори и при спукана гума той е могъл да продължи на собствен ход.

Съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП безспорно се дължи на попадане на увредения автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото този факт се потвърждава както от показанията на свидетеля Т., така и от подкрепящите ги изводи в констативната част от заключението по съдебно3 автотехническата експертиза относно причината за реализирането му. В същото време в подкрепа на твърдението на ответника, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 16.01.2021 г. л. а. рег. № СВ 5115 РМ не е бил технически изправен , не са ангажирани доказателства от негова страна, поради което и съдът намира същото за неоснователно. Нещо повече, от страна на ищеца е проведено насрещно доказване в обратния смисъл, тъй като видно от представеното свидетелство същият е преминал технически преглед, поради което няма основание да се приеме, че не е бил технически изправен. В допълнение следва да се отбележи, че по делото няма данни причината за настъпване на процесното ПТП да се дължи на проявила се техническа неизправност на автомобила, а не на попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В същото време не се установява водачът на увредения автомобил също да е допринесъл за настъпване на вредата, тъй като няма данни автомобилът му да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не му е позволила да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Отделно от посоченото, с отговора на исковата молба от страна на ответника не е наведено възражение за съпричиняване от страна на водача Т., като заявеното такова едва в хода на процеса след обявяване на доклада по делото за окончателен е несвоевременно.