Решение № 2303 от 09.12.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2303

Сливен, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - , в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ канд № 20257220600623 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба М. К. К., чрез адв. Ц. М. като процесуален представител, против Решение № 218 от 22.08.2025 г., по АНД № 708/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което при ново разглеждане на делото от съда е изменено Наказателно постановление (НП) № 24-0804-008882/05.11.2024 г., издадено от Началник Група в ОДМВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на М. К. К. за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и са му отнети общо 12 к.т. на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като е преквалифицирано нарушението по чл. 137в, ал. 2, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 137б, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на Районен съд – Сливен, без конкретно да се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Сочи се, че въз основа на преквалификацията с оспореното решение, на жалбоподателя е наложено по-тежко наказание и му се налага по-голям размер глоба. Счита, че се касае за маловажен случай, тъй като превозваното дете е било с поставен колан, съответно същото е на специален хранителен и тренировъчен режим, понеже е състезател по лека атлетика и неговият ръст и тегло за преценени „на око“ от актосъставителите. Излага съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение, при който не следва да се налага наказание. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Сливен и да отмени наказателното постановление. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц. М.. Пълномощникът заявява, че поддържа касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в ОДМВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, редовно призован, не изпраща представител на откритото съдебно заседание от 19.11.2025 г. и не изразява в писмен отговор становище по касационна жалба.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Обжалваното Решение № 218 от 22.08.2025 г., по АНД № 708/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен е постановено след връщане за ново разглеждане на делото от друг състав и при спазване на дадените в мотивите указания по приложение на закона след отмяна на предходно решение на районния съд с Решение № 1036 от 02.06.2025 г., по АНД № 239/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да измени обжалваното НП в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП като преквалифицира нарушението по чл. 137в, ал. 2, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, районният съд е приел, че фактическите констатации за действията на жалбоподателя, установени от административнонаказващия орган, сочат за съставомерност на допуснато различно от посоченото в НП нарушение. Формирал е извод, че доколкото и производството по оспорване на наказателното постановление пред районния съд протича по реда на НПК, допустимо е приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК – прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на Върховния административен съд. Намира за неоснователно направеното от жалбоподателя искане за приложение на института на чл. 28 от ЗАНН за „маловажен случай“.

Така постановеното решение е правилно.

Според установената по делото фактическа обстановка, на 20.10.2024 г. в 19:22 часа, на бул. „Илинденско въстание“, до Поделение № 22220 в посока бул. „Бургаско шосе“, полицейски служители при изпълнение на служебните си задължения са спрели за проверка лек автомобил „Нисан Алмера Тино“ с рег. № [рег. номер]. Водачът е представил СУМПС и е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което е дало отрицателен резултат. Младши автоконтрольор З. установил, че на задната седалка на автомобила се превозва дете, което не използва обезопасителни системи. По сведения от водача на автомобила, детето на задната седалка е негова д.на възраст 9 години, ръст 146 см и тегло около 30 кг. При разпит в съдебно заседание, свидетелят З. заявява, че при прегледа е установил, че видимо детето изглежда да е на възраст от 9 години. На водачът на превозното средство е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който е прието, че М. К. К. е нарушил разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. К. е подписал разписката за получаване на препис от акта без възражения. От него на 25.10.2024 г. е постъпило писмено възражение до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, в което излага доводи за съставяне на АУАН с грешна правна квалификация на деянието. Сочи, че разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП не касае нарушение на правилата за движение, а се отнася до категоризация на системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото. Не е съгласен и с евентуално преквалифициране на нарушението като такова по чл. 137в, ал. 2 във връзка с чл. 137б, ал. 2 от ЗДвП, тъй като [възраст] му д.тренира лека атлетика и е с особен режим на хранене, а и при проверката то е било с поставен обезопасителен колан. Поискал е от административно-наказващия орган да приложи чл. 54 от ЗАНН (мотивирана резолюция за прекратяване на производството) и да не му бъде наложено наказание. След извършената по докладна записка проверка по преписка вх. № 804000-12805 от 25.10.2024 г. по описа на сектор Ю“Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен, е прието, че възражението е неоснователно и е направено предложение то да не бъде прието. С издаденото НП за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП на М. К. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки. При повторното разглеждане на делото отново са разпитани актосъставителя З. и свидетелят за съставянето на АУАН, М. В.. Като свидетел е разпитана и съпругата на нарушителя, но нейните показания не очертават различна фактическа обстановка от тези на актосъставителя и свид. В..

Според разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, наказва се с глоба в размер на 50 лева водач, който превозва деца в нарушение на глава втора, раздел ХХV. Съответно, чл. 137в, ал. 2, т. 1 от ЗДвП въвежда изискване деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2 от ЗДвП, съобразен с теглото на детето, в съответствие с класификацията по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП – за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената в съставения АУАН и в издаденото НП като нарушена норма на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи, според теглото на детето. В следващата алинея от цитираната разпоредба системите се подразделят в два класа – пълен или непълен.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и в НП място, дата и час касационният жалбоподател е превозвал на задната седалка от управляваното от него моторно превозно средство [възраст] дете с височина 146 см и тегло 30 кг, за което не са използвани обезопасителни системи (детско столче) от визираните в чл. 137б от ЗДвП. Изрично посочените в АУАН и НП теглото на детето, височина и възраст на детето се потвърждават както от нарушителя, така и от разпитаната като свидетел негова съпруга. Възраженията на касатора за определянето на ръста и теглото на детето „на око“ от актосъставителя не водят до извод в различна насока, доколкото и това са заявените от самия него възраст, височина и тегло при извършване на проверката, които само са потвърдени визуално от служителя на реда. При това, в протеклото съдебно производство оспорващият не само не доказва, но и не твърди различни стойности. Свидетелските показания също единодушно сочат на правилно отразяване на възрастта, теглото и ръста на детето. Доколкото и при повторното разглеждане на делото съпругата на водача на МПС е разпитана една година след проверката, детето към този момент е описано от нея като 146-148 см, но същата сочи, че при протеклата проверка теглото от 30 кг е посочено от нея и възприето и повторено от водача на автомобила. Установеното в административнонаказателното производство, изпълнява състава на нарушение по чл. 137в, ал. 2, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 137б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, което според разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП подлежи на санкция – глоба от 50 лева. Доколкото и нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. Следователно, налице е предвидена в закона възможност районния съд да преквалифицира деянието. При безспорно установена фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че нарушението следва да бъде преквалифицирано по чл. 137б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като е измененил по този начин оспореното НП чрез приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Извършеното е и в изпълнение на задължителните указания, дадени с Решение № 1036 от 02.06.2025 г. по КАНД № 239/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен.

Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано като време и място на извършване. Установен е извършителят на нарушението. Обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са описани в достатъчна степен за безспорно установяване на фактическата обстановка, като реално липсват противоречия в позициите на страните по отношение превозването на дете на задната седалка на моторното превозно средство с описаните ръст, тегло и възраст. От доказателствата по делото е установено, че оспорващият М. К. К. е извършил нарушението по чл. 137в, ал. 2, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. НП има изискуемото от закона необходимо съдържание, съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Не отговаря на фактическата действителност възражението в касационната жалба за наложено по-тежко наказание в резултат на преквалифицирането на нарушението, състоящо се в по-голям размер на наказание „глоба“. С процесното НП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева, какъвто е неговият размер и след преквалифицирането на нарушението по чл. 137в, ал. 2, т. 1 от ЗДВП във връзка с чл. 137б, ал. 1, т. 5 от ЗДвП от районния съд. В случая по делото е безспорно доказано извършването на административно нарушение, а размерът на административното наказание е правилно определено със съответстващата на деянието санкционна правна норма по чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП.