Решение № 263 от 14.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500300 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Т. С. с адрес гр.*******, ж.к.“********“, бл.**, вх.**, ет.**, подадена чрез адв.Кирил Киров, против решение № 2245 от 30.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 2402/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е ДОПУСНАТО извършването на съдебна делба между В. Т. Д. и Г. Т. С. по отношение на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 19.09.2023г., адрес на имота: гр.********, ж.к.“**********“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, намиращ се на етаж 4 от многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа за собственост площ 53,82 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение с площ от 3,74 кв.м. и 0,521 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж***, ***, под обекта- ***; над обекта***, при квоти: ½ ид.ч. за В. Т. Д. и ½ ид.ч. за Г. Т. С..

1

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че липсата на ключ и установеното от свидетелите непосещаване на имота от ищеца не представлявали достатъчно доказателство за ограничаване достъпа на Д. до имота, като в тази връзка се сочи, че С. е направила необходимото да демонстрира по категоричен начин, че счита този апартамент за свой и достъп до него следва да има единствено нейното семейство. Според въззивницата, с оглед постигнатата договореност между страните през 2013 г., тя е изпълнила фактическия състав на превръщане на държането на идеалната част на своя брат във владение за себе си, като не може да се сподели тезата на районния съд, че нейните действия не били достатъчни и не представлявали активно действие, с което да е отблъснато владението, за което се цитира практика на ВКС. Сочи се, че въззивницата явно със знанието и съгласието на ищеца е осъществила признаците на завладяване на неговите идеални части, като е налице външна проява чрез действия, които недвусмислено отричат неговите права. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск за делба, поради липса на съсобственост между страните. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия В.

Т. Д., не се взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба, като производството е в първа фаза – по допускане на делбата.

В исковата молба на В. Т. Д. против Г. Т. С. са изложени твърдения, че страните са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота: гр.*******, ж.к.“*******“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, намиращ се на етаж 4 от многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 53.82 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение с площ от 3.74 кв.м. и 0,521 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата, описани в молбата. Ищецът твърди, че 2 процесният имот е придобит по наследство от дядото на страните А. С. Д., починал на 06.07.2013 г. и квотите им в съсобствеността са равни – по 1/2 ид.ч. за всеки един от двамата, поради което и с оглед липсата на доброволно уреждане на отношенията между страните, предявява настоящия иск за делба на имота при посочените в исковата молба квоти.

В депозирания писмен отговор ответницата Г. Т. С. е оспорила исковата претенция за делба като неоснователна с твърдението за липса на съсобственост между страните, поради придобиване от нея на целия процесен имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 15.09.2013г. – 15.09.2023г. В тази връзка са изложени твърдения, че към момента на смъртта на наследодателя, ищецът и ответницата с нейното семейство (съжител и две деца), живеели заедно с майка им А.

В. Х. в жилището на последната в гр.******, ж.к.“*******, бл.**, вх.**, ет.**, като през м.юли 2013 г., след смъртта на дядото, между В. Д., Г. С. и тяхната майка било постигнато съгласие процесният апартамент в бл.5 8 д а остане за ответницата, където тя да живее със семейството си, а апартаментът в бл.42 да остане за ищеца, където той да живее с майка си, доколкото към онзи момент е бил несемеен. Твърди се, че към този момент страните не са били в добро финансово състояние и поради това не извършили прехвърлителни сделки пред нотариус, а разчитали изцяло на постигнатите между тях неформални уговорки. В резултат ответницата извършила основен ремонт на жилището в бл.58, като брат й също помогнал за ремонта и на 15.09.2013 г. /първия учебен ден на децата/ тя официално се преместила в новия си дом, като заживяла трайно там със семейството си и до ден днешен не го е напускала. Твърди се, че още към м.септември 2013 г. ответницата сменила ключалката за входната врата на апартамента и ключ за него нямал никой освен нейното семейство, като брат й никога не е разполагал с ключ за жилището и е идвал в апартамента, когато е бил повикан от нея. Твърди се още, че при това фактическо положение, страните без спорове живеят в имотите, за които са постигнали устна договорка, като всеки един от тях многократно ясно и непротиворечиво е заявявал, че притежава съответния апартамент в присъствието на другия и без да се е противопоставял по какъвто и да било начин на правата на другата страна досежно владения от него имот. Ищецът живял с майка си, като заплащал всички комунални услуги и се грижил за имота си в бл.42, извършвал основен ремонт на същия апартамента и го приемал като свой, а апартамента в бл.58 е приемал като собствен на сестра си.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства за настоящия въззивен съд се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е по делото, че страните В. Т. Д. и Г. Т. С. са единствени наследници на А. С. Д., починал на 06.07.2013 г., като същите са деца на починалия преди наследодателя негов син Т. А. Д., починал на 07.03.2010 г., видно от представеното удостоверение за наследници.

3

Не се спори, че процесният апартамент в гр.*******, ж.к.“******“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, с площ от 53.82 кв.м., ведно с прилежащото му мазе от 3.74 кв.м. и 0,521 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, е бил собственост на наследодателя А. С. Д., придобит от него с Договор за продажба от 25.03.1982 г. от Общински народен съвет – Бургас, представен по делото.

Не се спори също, че след смъртта на наследодателя ответницата е направила основен ремонт на процесното жилище и от м.септември 2013 г. е заживяла трайно там със семейството си, като понастоящем продължава да живее в същия имот.

За установяване на твърденията си, че липсва съсобственост по отношение на процесния недвижим имот, ответницата е ангажирала гласни доказателства. Така, от показанията на св.А. В. Х. (майка на страните по делото), преценени от съда по чл.172 ГПК, се установява, че синът и дъщеря й живеели при нея в апартамента в бл.42 и след смъртта на наследодателя А. Д. между двамата се провел разговор във връзка с наследяването на процесния имот в бл.58, на който присъствала и свидетелката, като страните се договорили устно апартаментът в бл.58, ж.к.“Славейков“ да бъде за Г., а апартамента в бл.42 да остане за В., на което синът й не се противопоставил. От показанията на св.Х. се установява още, че след като децата й се договорили, Г. направила ремонт на жилището в бл.58, за който В. й помогнал и през м.септември 2013 г. тя се нанесла в апартамента със семейството си. В. не е имал свои вещи в процесния имот и не е разполагал с ключ за същия, а го е посещавал само по покана на сестра си за поводи или когато тя го е викала да й помогне за някой ремонт, не можел да влиза сам в апартамента, тъй като нямал ключ. Св.Х. е заявила, че децата й имали идеални отношения, като В. считал апартамента в бл.42 за свой, а този в бл.58 за собствен на Г. и спорове за процесния имот не е имало между тях, но след като синът й заминал за Варна и се оженил отношенията им се развалили и той започнал да иска апартамента. От показанията на св.Д. З. М. (приятелка на сина на ответницата) се установява, че в апартамента в бл.58 живее Г. със семейството си, а в апартамента в бл.42 живее майката на страните и доскоро там е живял и В.. Установява се, че ответницата използва целия апартамент в бл.58, няма заключени помещения и в жилището няма вещи на ищеца, той нямал и ключове за имота и свидетелката не го е виждала да използва ключ, а когато е бил викан и е идвал, винаги някой му отварял апартамента. Св.М. е заявила, че не е присъствала на спорове за собствеността на жилището в бл.58, даже В. й е казвал, че отива на гости на сестра си, когато е идвал за рождени дни и други поводи или е бил викан да помага за ремонти.

Ищецът също е ангажирал гласни доказателства, за опровергаване твърденията на ответницата. Така, от показанията на св.Т. Г. М., съседка на страните в бл.42, се установява, че ищецът й е споделил, че със сестра му имат съсобствен имот по наследство от дядо им, който се намира в чл.58 в ж.к.“Славейков“, като свидетелката 4 не знае между страните да е имало някаква неформалка уговорка по отношение на този имот, нито знае кой живее в момента там, В. не й е споделял да не е бил допускан до имота или да му е било възпрепятствано посещаването на жилището, не е казвал да свидетелката, че този апартамент е на сестра му и не е негов, не е споделял и защо не ходи в този имот. Св.М. е заявила, че за този съсобствен апартамент е разбрала преди 3-4 години (т.е. около 2021 г.) по времето, когато В. се запознал със съпругата си, с която живеят във Варна, като тя е приятелка на свидетелката и заедно тримата са коментирали за имота. От показанията на св.Ж. Г. А. се установява, че ищецът е извършвал ремонт в апартамента в бл.42 и свидетелят му е съдействал за проблеми с електрическата инсталация. Св.А. е заявил, че му е известно за общ наследствен имот на страните в бл.58, ж.к.“Славейков“, но не помни дали В. му е споделял апартаментът да е бил само на сестра му и да е бил ограничаван достъпа да него, не помни и дали ищецът му е споделял да има уговорки със сестра си по повод на апартамента в бл.58, който свидетелят никога не е посещавал. Заявил е също, че от 3-4 години (т.е. около 2021 г.) В. живее в гр.Варна и двамата със свидетеля се чували редовно, като преди 1-2 месеца ищецът му споделил, че има проблем със сестра си относно процесния имот.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че към датата на откриване на наследството страните са придобили процесния имот в съсобственост при равни идеални части. В тази връзка, съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата за придобиване на имота по давност, тъй като от доказателствата не е установено Г. С. по някакъв начин да е ограничила достъпа до имота и да е извършила някакви действия спрямо брат си, с които да е демонстрирала че преобръща държането си по отношение на идеалната част на брат си във владение, а това, че В. Д. не е имал ключ за апартамента и Г. С. не му е предоставила такъв, не представлява активно действие, с което да е отблъснато владението. По отношение на възражението на ответницата, че владението й е върху целият имот, защото било установено от нея въз основа на устна уговорка, която има характера на неформална делба, БРС е приел, че това не може да се квалифицира като неформална делба, доколкото единият имот, предмет на съгласието, е собственост на майката на съделителите и същият не е част от наследството на А. Д.. В тази връзка е прието, че от показанията на майката на страните се установява уговорка, за която не е ясно дали касае само ползването на процесния имот и не може единствено въз основа на тези свидетелски показания да се установи наличие на съгласие за предаване на владението, тъй като е установено, че В. Д. самостоятелно е извършвал ремонтни дейности в апартамента и го е посещавал, като никога не е заявявал, че същият е собственост на сестра му. Прието е също, че в случая съгласието между страните за предаване на владението върху процесния имот предпоставя съгласие за предаване на владението в полза на В. Д. по отношение на апартамента в бл.42, ж.к.“Славейков“, който е лична собственост на майката на страните и Г. С. не е притежавала идеална 5 част от него, поради което не е доказано по делото съгласие, по силата на което да е било установено владение, както по отношение на апартамента в бл.58, така и по отношение на апартамента в бл.42. По горните мотиви, районният съд е намерил за неоснователно възражението на изтекла придобивна давност, по силата на която Г. С. да е придобила изцяло процесния недвижим имот, поради което е приел, че имотът е съсобствен между страните и е допуснал делбата на същия при равни квоти за съделителите.