Решение № 1507 от 17.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. София , 17.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева

Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502347 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 33089/13.03.2020 г., подадена от В. Б. М., чрез адв. Г. Х., срещу Решение №1795/05.03.2020 г., постановено по гр.д.№7754/2019 г. на СГС, I ГО – 11 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание 432, ал.1 от КЗ, за сумата над размера от 45 000 лв., до пълния предявен размер от 60 000 лв., като част от сумата 100 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания – счупване на лява подбедрица, счупване на лява пета, разкъсно-контузна рана в областта на ляво ахилесово сухожилие, както и полифрагментна фрактура /раздробяване/ на фалангата на пети пръст и фрактура на метатарзалната кост на пети пръст, луксация на метатарзалните стави от втори до пети пръст, както и преживян стрес, претърпени от реализирано на 08.06.2017 г. ПТП, настъпило на главен път I-1, около 193 км., в следствие на противоправното поведение на В. Н. П., като водач на товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег.№***, ведно със законната лихва върху тази горница. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е прието от съда наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, и е намалено на това основание определеното обезщетение – съдът се е произнесъл по ненадлежно предявено от ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване на пътния инцидент, което в срока по чл.131 от ГПК е заявено общо, без да е посочено конкретното поведение на пострадалия, което е допринесло за настъпването на пътния инцидент.

Впоследствие такова уточнение така и не е направено от ответника, поради което 1 следва да се приеме, че липсва надлежно формулирано от ответника възражение за съпричиняване, и съдът се е произнесъл „плюс петитум“ в нарушение на диспозитивното начало. Неправилно съдът е определил и принос на пострадалия в размер от 40%, тъй като от приетата по делото САТЕ се установява, че доближаването на управлявания от пострадалия товарен автомобил до осевата линия е било обосновано от пътните условия в конкретния участък /дупки в дясната част на пътното платно/, докато доближаването на управлявания от делинквента товарен автомобил до осевата линия е било необосновано, и несъобразено с извънгабаритния му товар, който при това не е бил надлежно обозначен, като е направило удара непредотвратим за пострадалия. Дори да се приеме, че е налице принос на пострадалия, той не следва да надхвърля размер от 10%. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част, и постановяване на друго, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение до пълния предявен размер от 60 000 лв., като част от сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази горница, за периода от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на жалба вх.№67664/10.07.2020 г., подаден от „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, чрез юрк. Ю. К.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Действително в отговора на исковата молба не е конкретизирано допуснатото от пострадалия нарушение на ЗДвП, поради липсата на достатъчно доказателства, приложени към исковата молба, а и липсва задължение на ответника да посочи правната квалификация на допуснатото нарушение. Съдът не е дал указания на ответника да конкретизира възражението си, а и ищецът не е направил възражение в този смисъл. Ако се приеме, че възражението не е било надлежно конкретизирано, то това е в резултат от допуснато процесуално нарушение на съда, който не е дал указания на ответника за това. В тази връзка с отговора на въззивната жалба се уточнява, че допуснатото от пострадалия съпричинително поведение се изразява в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП, като не се е движел най-вдясно на платното за движение, не е осигурил достатъчно разстояние за разминаване на превозните средства в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, и е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение, в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочените нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и се установяват от приетата АТЕ, поради което правилно СГС е приел, че е налице принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, в размер на 40%. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира, 2 че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентния съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след депозирана по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред застрахователя застрахователна претенция вх.№91-8957/27.07.2017 г. /на л.15 от гр.д.№79182/2017 г. на СРС/, поради което е допустим.

По правилността на решението, на основание чл.269 от ГПК съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на 08.06.2017 г. при което застрахования при ответника товарен автомобил „Ивеко АД“, модел „260Т31“, с рег.№***, управляван от В. Н. П., поради превозване на необозначен извънгабаритен товар, навлизащ в лентата за насрещно движение, удря насрещнодвижещия се товарен автомобил – влекач марка „МАН“, с рег.№***, управляван от пострадалия В. Б. М., вследствие на което пострадалият В. М. получава травматични увреждания. Не се спори по механизма на ПТП, както и по вида и характера на получените от ищеца във връзка с него травматични увреждания. Не се спори, че е налице вина на водача на застрахования автомобил за настъпването на процесното ПТП, че е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, както и че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП до размера от 45 000 лв. Не се спори по определения от съда справедлив размер от 75 000 лв. на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, и по дължимостта на законна лихва върху присъденото обезщетение. Спори се наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, и във връзка с този спорен въпрос - по дължимостта на обезщетение за неимуществени за разликата над присъдения размер от 45 000 лв., до пълния предявен размер на иска от 60 000 лв., предявен като частичен.

Спорен е и началният момент, от който ответникът дължи заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение, като се претендира законната лихва върху пълния размер на обезщетението, за периода от 26.10.2017 г. до окончателното плащане.

По спорните пред въззивната инстанция въпроси, съдът намира следното:

По оплакването за ненадлежно релевирано от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, и недопустимо произнасяне на съда „плюс петитум“ по възражението на ответника, съдът намира следното:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“АД, е 3 депозирал Писмен отговор вх.№5002561/09.01.2018 г., в който е релевирано възражение за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, което е релевирано бланкетно: „Считаме, че за настъпването на вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че пострадалият като водач на МПС е допуснал нарушение на ЗДвП, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Ще уточним възражението си за съпричиняване и кои наредби от ЗДвП са нарушени от ищеца след представяне на доказателства, от които да стане видно при какви обстоятелства е настъпило процесното ПТП. Пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за него са настъпили вредни последици.“

С Определение №415547/26.05.2018 г., постановено на осн. чл.140 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника, че в негова тежест е да установи твърдяното съпричиняване. При така установеното, съдът намира, че възражението на ответника е релевирано своевременно, но не е било конкретизирано, която нередовност не му е била указана.

Ответникът обаче е отстранил тази нередовност с депозирания от него отговор на въззивната жалба, поради което нередовността на възражението е санирана, и същото подлежи на разглеждане от въззивната инстанция.

По същество на релевираното възражение, съдът намира следното:

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. П. – водач на застрахования при ответника т.а.“Ивеко“ към момента на настъпване на процесното ПТП. Същият заявява, че непосредствено преди произшествието, управляваният от него т.а. „Ивеко“, превозващ натоварен в каросерията му стар тръбоклад, който стърчал от каросерията не повече от 30 см., се движел вдясно в лентата си за движение, не до разделителната линия, като срещу него се движели няколко тира, които се движели в своята лента за движение.

Управляваният от свидетеля т.а.“Ивеко“ се разминал безпрепятствено с първите 2-3 тира от колона товарни автомобили, след което настъпил удар с четвъртият товарен автомобил, като ударът започнал от страничните огледала на двата автомобила.

Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК, като отчита личната му заинтересованост /в качеството му на делинквент/ да оправдае действията си, и да се оневини за настъпването на процесното ПТП. Ето защо, съдът кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която същият твърди, че управляваният от ищеца т.а.“МАН“ се е движел в колона от товарни автомобили, като е бил четвърти по ред, тъй като в тази част показанията на свидетеля се подкрепят от приобщените по делото кадри, извлечени от камера на „ПП“, заснела момента на катастрофата, които са били приобщени с Протокол за оглед на веществени доказателства № 398/2017 г. към ДП №169/2017 г. по описа на РУ на МВР – Ботевград 4

/и приложени към заключението на САТЕ на л.203-205 от гр.д.№ 79182/2017 г. на СРС/. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същият твърди управляваният от него т.а.“Ивеко“ да се е движел в дясната част на лентата си за движение, а не в близост до осевата линия, както и в частта, в която свидетелят твърди извънгабаритният товар, превозван от него, да е излизал с не повече от 30 см. от каросерията на т.а.“Ивеко“, тъй като в тази част показанията му не кореспондират на Протокол за оглед на веществени доказателства от 16.06.2017 г. за оглед на т.а.“Ивеко“, от който се установява, че каросерията на т.а.“Ивеко“ е била широка 2,50 м., а превозваният на нея товар – рама на тръбоклад, е бил с широчина 3,70 м., като размерът от 3,70 м. е бил разположен по ширината на каросерията – т.е. с 1,20 м. е бил по-широк от самата каросерия, както и на приобщените по делото кадри, извлечени от камера на „ПП“ /на л.204/.