Определение № 3109 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3109 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605674 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 НПК .

Образувано е по жалба на адв. Л. Б. – повереник на притежатели на търговски марки срещу определение № 2995/10.07.2025 г., постановено по ЧНД № 9341/2025 г., по описа на СРС, НО, 131 с-в, с което е потвърдено постановление на СРП от 30.04.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15121/2022г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 19555/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.172б, ал.1 НК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установяват данни за субективната страна на престъплението, тъй като не е установен действителният произход на стоките, предмет на разследване по настоящото дело, както и че не са събрани безспорни доказателства, че стоките произхождат от лице, което ги е пуснало за продажба на пазара без разрешението на маркопритежателите.

Отправя се искане първоинстанционното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъдат отменени, а делото – да бъде върнато за допълнително разследване със задължителни указания по прилагането на закона.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

243, ал. 7 НПК, от легитимирана да атакува определението страна, и е 1 насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 02.06.2022г. по реда на чл.

212, ал. 2 НПК за това, че на същата дата в магазин за дрехи, находящ се в гр.

София, ул. “Банско“ № 25, без съгласието на притежателя на изключителното право са били използвани в търговската дейност обекти на това изключително право без правно основание – престъпление по чл.172б, ал.1 НК.

По делото няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

В хода на разследването са извършени множество процесуалноследствени действия, а именно: претърсване и изземване в търговско помещение – магазин за дрехи, находящ се в гр. София, ул. “Банско“ № 25 , за което е съставен протокол от 02.06.2022г., одобрен с определение от 03.06.2022г., постановено по н.ч.д. № 6953/2022г. по описа на СРС; разпитани са в качеството на свидетели – Б.К., Г.М. и С.М., полицейските служители и поемните лица, участвали при извършеното претърсване и изземване, както и упълномощените представители на маркопритежателите на приобщените по делото веществени доказателства; изготвени са съдебно-маркова и оценителна експертизи; събрани са писмени доказателства.

От събраната доказателствена съвкупност в постановлението за прекратяване на наказателното производство, а и в обжалваното определение, е изведена следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия въззивен съдебен състав, а именно:

На 02.06.2022г. полицейски екип към 03 РУ-СДВР, включващ служители на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ - свидетелите Й.Ц., И.П., И.П. и С.Ц. е извършил проверка на търговски обект, находящ се в приземна стая на къща в гр. София, кв. Факултета, ул. “Банско“ № 25, като на място е била установена св. С.М., която е заявила, че обекта се стопанисва от нейната майка – св. Б.К.. В същия са открити различни стоки за продажба с видимо лого на различни търговски марки. В условията на неотложност в горепосочения търговски обект е извършено претърсване и изземване от органите на 03 РУ- СДВР, в следствие на което като веществени доказателства по делото са били приобщени подробно описаните в протокола от 02.06.2022 г.

586 бр. артикула - дрехи, чанти и аксесоари. По време на проверката на място са пристигнали и свидетелите Г.М. и Б.К.. Последната е заявила при разпита си, че от години стопанисва търговския обект и предлага за продажба различни стоки, включително такива, които носят символи на известни марки.

Посочила е, че закупува същите от пазари в гр. Димитровград и в кв.

„Илиянци“ с цел последващата им продажба, но не разполага със съответните документи за тях. Изложеното от нея се потвърждава и от разпита, на лицето, с което се намира във фактическо съжителство- свидетелят Г.М..

Като свидетели по делото били разпитани и представителите на съответните търговски марки, като съгласно твърденията им същите не са 2 дали съгласието си по отношение извършването на търговска дейност от страна на Б.К., или управляваното от нея дружество.

Иззетите стоки са били обект на назначена по делото маркова експертиза, от заключението на която се установява, че е налице сходство или идентичност между знаците, поставени върху стоките и такива на определени регистрирани търговски марки, а именно: Giorgio Armani S.P.A., NIKE Innovate C.V., The Polo/Lauren COMPANY L.P., QUILATE SERVICES SA, KARL LAGERFELD B.V., HUGO BOSS, Trademark Management GmbH & Co., DSQUARED2, PRADA SA, CHRISTIAN DIOR COUTURE SA, TOMMY

HILFIGER LICENSING B.V., Adidas AG, CHANEL SARL, GUCCIO GUCCI S.P.A., GUESS, Philipp Plein, MONCLER S.P.A., DOLCE & GABBANA TRADEMARKS SRL., CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST, US

MOSCHINO S.P.A., HERMES INTERNATIONAL, LOUIS VUITTON

MALLETIER, както и че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с регистрираните марки.

От изготвената оценителна експертиза се установява, че общата пазарна стойност на стоките е в размер на 643 855 лв.

В Постановлението на СРП от 30.04.2025г. за прекратяване на наказателното производство е прието, че събраните по делото доказателства не водят до извод за наличие на субективния елемент на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК. Поради това наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а материалите по делото са изпратени на Патентното ведомство за преценка наличие на основание за налагане на административно наказание.

С определението, предмет на въззивна проверка, съдът е потвърдил постановлението на СРП като законосъобразно и обосновано. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин св. Б.К. да е действала с умисъл за извършване на престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК, поради което и прокурорът правилно е приложил материалния и процесуалния закон, като е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че от наличните доказателства по делото не е налице извод за осъществен състав на престъпление по смисъла на чл. 172б от НК.

За съставомерността на деянието по чл. 172б, ал. 1 НК се изисква деецът без съгласието на притежателя на изключителното право да използва в търговската дейност марка без правно основание. Легално определение за понятието "използване в търговската дейност" се съдържа в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, като то включва и предлагането на стоките за продажба. Това право е част от изключителните права върху марката, които могат да бъдат упражнявани от нейния притежател, респ. от лица, на които са предоставени 3 лицензии.

От обективна страна престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК има за предмет използване в търговска дейност на търговска марка без правно основание. Съгласно дадените с ТР № 1/31.05.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС разяснения обективният признак на престъплението по чл.

172б от НК "използване в търговската дейност" намира легално определение в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. В нея изчерпателно са изброени действията, при извършване на които може да се допусне нарушаване на правото на маркопритежателя чрез използване без негово съгласие на идентичен или сходен с регистрирания знак.

От субективна страна престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК се характеризира с форма на вината пряк умисъл.

На първо място следва да бъде посочено, че разследването е проведено всестранно и пълно, като са били предприети всички възможни процесуални действия в обем, достатъчен за разкриване на обективната истина за разглежданите събития, а срокът е бил многократно удължаван. Събраните доказателства са позволили на прокурора да формира обосновани изводи за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство по чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

От обективна страна настоящият въззивен съдебен състав намира, че от събраните доказателства следва извод за неизяснен произход на инкриминираните стоки. В действителност, от проведените разпити на представителите на съответните маркопритежатели, се установява, че св. Б.К. не е имала съгласие за продажба на стоките, но тези изявления не способстват за изясняване произхода на стоката. От друга страна, самата К. при разпита си заявява, че е закупила стоките от пазари в гр. Димитровград и в кв.

„Илиянци“. Тоест първата продажбата на стоките, с която се изчерпа правото на маркопритежателя, ако е имало негово съгласие, вече е била осъществена преди К. да започне да развива търговска дейност с тях. Недоказано по делото е обаче кога, как и от кого е осъществена тази продажба. Начинът, по който стоките са достигнали до К. е абсолютно неясен, тъй като тя няма издадени документи от търговците, от които е закупила стоките. По този начин не може да бъде изяснен изначалният произход на стоките.

На следващо място от субективна страна деянието също е недоказано.

Видно от показанията на св. К., в съзнанието й не е съществувал законово изискуемия "пряк умисъл" за осъществяване на престъпление по смисъла на чл. 176б, ал. 1 от НК. От описаните от нея действия по снабдяването с инкриминираните стоки не може да се установи по категоричен начин, че същата е целяла да наруши правата на маркопритежателите, тъй като за самата нея остава неясно как стоките са били пуснати за продажба – със или без съгласието на маркопритежателя. Следователно от наличните доказателства не може да се установи по категоричен начин, че е осъществен състав на престъпление по смисъла на чл. 172б, ал. 1 от НК.

4

С оглед гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Oпределение № 2995/10.07.2025 г., постановено по ЧНД № 9341/2025 г. по описа на СРС, НО, 131 с-в, с което е потвърдено постановление на СРП от 30.04.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15121/2022г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 19555/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.172б, ал.1 НК.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5