Решение № 25 от 09.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Горна Оряховица, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря С. Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120100787 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /„Ти Би Ай банк” ЕАД / и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 4053690478 / 05.11.2022г., по силата на който на последния е предоставен паричен заем в общ размер на 1286,32лв., като посочената сума, в едно с договорната лихва, е следвало да бъде върната в срок до 05.11.2024 г. Сумата от 1286,32 лв. се формирала, както следва: 1089 лв. за закупуване на мобилен телефон и 197, 32 лв. за заплащане на застраховка. Твърди, че кредитополучателят не е погасил изцяло дължимата сума, а само 203,25 лв., с която погасил изцяло първите три вноски с падеж 05.12.2022 г., 05.01.2023 г. и 05.02.2023 г. Твърди, че на основание чл. 16, ал.2 при наличие на три изцяло непогасени вноски цялата главница по договора ставала автоматично предсрочно изискуема. Счита, че ответникът е в забава от 05.05.2023 г. и дължи законна лихва за забава в размер на 276,03 лв. за периода 05.05.2023 г. до 30.01.2025 г, а в условие на евентуалност претедира сумата от 38,09 лв. лихва за забава върху главницата за периода 05.11.2024 г. до 30.01.2025 г. Претендира и договорна лихва върху главницата в размер на 1

252,03 лв. дължима за периода 05.05.2023 г. до 05.11.2024 г. Сочи, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.07.2024 г. е сключил договор с /„Ти Би Ай банк” ЕАД, с който остатъкът от вземането по паричния заем на ответника му било прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД.

Приложил е екземпляр от уведомлението за предсрочна изискуемост към исковата молба. Счита, че ответникът му дължи към настоящия момент следните суми: главница в размер на 1156,43 лв., договорна лихва в размер на 252,03 лв. за периода 05.05.2023 г. до 05.11. 2024 г.; сумата от 276,03 лв. – законна лихва за забава за периода 05.05.2023 г. до 30.01.2025 г., а в условие на евентуалност сумата от 38,09 лв. за периода 05.11.2024 г до 30.01.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -06.02.2025 г. до окончателното изплащане. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 344/2025г. на ГОРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявява установителен иск за вземанията на дружеството. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба. Въвел е възражение, че сумата не е предадена реално на ответника. Оспорва надлежното уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост. Въвежда редица възражения за недействителност и нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи. Счита за неясен начина, по който е формирана главницата, начина по който е формиран ГПР. Въвежда възражение за опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заключава, че договорът за потребителски кредит се явява недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Счита, че еднократно начислените такси от 6, 53 лв. и 190,79 лв. са неравноправни и нарушаващи нормите на чл. 10а, ал. 2, вр. ал. 4 от ЗПК.

Намира, че обезщетението за забава е недължимо, позовавайки се на ТР 3/27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г. Иска от съда да отхвърли изцяло исковата молба, а алтернативно да я уважи частично, като намали вземането до чистата стойност на кредита, намалена със заплатените по кредита вноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от 2 фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно нормите на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заемателят заплаща и лихва по кредита, уговорена с банката.

По заявление от „Мост финанс мениджмънт“АД е образувано ч. гр. д. № 344/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Г. Оряховица, по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника А. З. З..

По делото не е спорно, а и се установява от представения договор за потребителски кредит, че на 05.11.2022г. между „Ти Би Ай“ ЕАД и ответника е сключен посочения договор за потребителски кредит, по който цедентът на ищцовото дружество има качеството на кредитодател, а ответникът има качеството на кредитополучател. В чл. 7. 1 от договора е уговорено, че общия размер на кредита възлиза на 1286,32 лв., заетата сума е в размер на 1089 лв. – за закупуване на ел. уред, размерът на дължимата застрахователна премия на 197,32 лв. В чл. 6 е посочено, че срокът на договора за кредит е 05.11.2024 г.

В чл. 7.2.1 е описано, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на договора по сметката на потребителя, като кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по тази сметка.

Според чл. 7.2.2. в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

В чл. 9. 1 е посочено, че годишният лихвен процент, с който се олихвява 3 кредитът, възлиза на 23,6%. Чл. 9. 4 гласи, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законна лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на ОЛП + 10 пункта.

В чл. 10 е предвидено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР – 26,35%, обща дължима сума от потребителя – 1626 лв.

В чл. 11. 2 е посочена банковата сметка и е инкорпориран погасителен план с конкретно посочване на размер и падеж на вноската.

По делото е представен застрахователен сертификат.

По делото е представен и касов бон – дубликат, видно от който „Технополис България“ ЕАД е издало касов бон по фактура за закупуване на ел. устройство на единична цена от 1089 лв., като в графа получател е поставен подпис, а под подписа е изписано името на ответника А. З..

Представено е и уведомление за прехвърляне на вземанията(цесия) изготвено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, представлявано от ищеца и отправено до ответника, съгласно което вземанията на банката са прехвърлени на ищеца.

Представен е и договор за прехвърляне на вземанията(цесия), сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника от 24.07.2024 г., както и Приложение № 1 от същата дата. в което вземането срещу ответника подробно е индивидуализирано. Наличието на това уведомление към исковата молба прави неоснователно възражението на особения представител назначен на ответника, че цесията не е съобщена, съответно че искът следва да се отхвърли изцяло.

От изложеното се налага извод, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по който банката е кредитодател, а ответникът кредитополучател. Вземането надлежно е прехвърлено на ищеца. Основното задължение на кредитодателя е да предостави заемните средства на кредитополучателя в уговорения размер и за договорената цел. Страните не спорят, а и особения представител не може да въведе такова възражение, че подписът след потребител е поставен от 4 ответника. Не се спори, че кредитът е усвоен, а и това се доказва от представения към исковата молба дубликат на касов бон.

В чл. 7. 1 е посочено, че размерът на кредита е 1089 лв., със застрахователна премия 197,32 лв., или общо 1286,32 лв. След това е посочено, че общ размер на кредита е сумата от 1626 лв. Предмет на производството е облигационна претенция за дължими суми по договор за потребителски кредит. Разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗПК определя договора за потребителски кредит като договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид легалното определение, разкриващо характерните белези на този тип договори, главницата по него съставлява паричната сума, предоставена на кредитополучателя под формата на заем.

Видно от сключения между страните в настоящото производство договор, предоставената сума в заем е в размер на 1089,00 лв.

Разпоредба на § 1. 1 от ДР на ЗПК, съставляваща директна рецепция и транспониране на чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета определя, че общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед изясненото съдържание на понятието "общ разход по кредита", 5 следва да се приеме, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит /решение на СЕС от 21.03.2024 г., постановено по преюдициално запитване по дело С714/22/. Соченото решение на СЕС установява и задължително тълкуване на чл. 10 § 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл.