Решение № 755 от 26.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Бургас, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500824 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР – гр.Бургас, Булстат 000044566, със седалище гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“ № 2, подадена чрез пълномощник адв.Христина Хаджиатанасова, против решение № 706 от 09.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 7617/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР – гр.Бургас против „КАЛЕО 2015“ ЕООД, ЕИК 203687142, за осъждане на ответника да освободи и предаде на ищеца наетия недвижим имот по Договор за наем № */17.09.2019 г., а именно: 131.90/2393 кв.м.ид.ч., представляващи обособен обект „Кафе-клуб“ на втори етаж от обект с идентификатор *** – сградата на Държавен куклен театър гр.Бургас на ул.“Климент Охридски“ № 2. С решението ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР – гр.Бургас е осъден да заплати на „КАЛЕО 2015“ ЕООД сумата от 1000 лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение и същото се счита са неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като съдът не е преценил правилно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Оспорва се като 1 неправилен извода на БРС, че изявлението за прекратяване на договора не било достигнало до наемателя, тъй като изпратеното до ответника уведомление не му било връчено, с оглед отбелязването на пратката като непотърсена. Изложени са съображения относно приложимата нормативна уредба в Закона за пощенските услуги и се сочи, че отбелязването в известието за доставяне, че пратката е непотърсена от получателя, следва да се тълкува в смисъл, че лицето не е намерено на адреса при спазване на чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, което от своя страна освобождава пощенския оператор от задължението отново да търси получателя на адреса. В тази връзка се сочи, че на 15.11.2023 г. до ответника е изпратено уведомление за прекратяване на договора за наем на основание чл.33, б.“в“, поради забава на наемателя за заплащане на две месечни наемни вноски – за м.октомври и м.ноември 2023 г., като уведомлението е било върнато като непотърсено, поради което се счита за неправилен извода на БРС, че ответникът не е получил уведомлението, предвид приложимата нормативна уредба.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „КАЛЕО 2015“ ЕООД, подаден чрез пълномощника адв.Румяна Цветкова, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че до ответното дружество не е постъпвало уведомление, като за първи път на 15.01.2024 г. с връчване на препис от исковата молба е постъпило заявление от наемодателя за прекратяване на договора на основание чл.33, б.“в“, а едва на 12.03.2024 г. ищецът е направил уточнение за кои месеци да се счита неизпълнението на договора. В тази връзка се сочи, че процесните наемни вноски са били платени и не е било налице основанието за прекратяване на договора за наем. Счита се също, че не би могло да се приеме за дата на прекратяване на правоотношението и сочената от ищеца дата 15.11.2023 г., на която е било изпратено уведомлението, тъй като изпращането му е било до адреса на самия ищец, в явно несъответствие с договорените правила за кореспонденция и при липсата на знание у ответното дружество за наличието на такова изявление. Поради това, въззиваемият счита, че уведомяването не може да бъде кредитирано като надлежно установено и правото за едностранно преустановяване на облигационната връзка не е надлежно упражнено, респ. не са настъпили последиците от развалянето на договора. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Не се правят доказателствени искания.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

2

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск по чл.233, ал.1, изр.първо ЗЗД, предявен от Държавен куклен театър – Бургас против „Калео 2015“ ЕООД, за осъждане на ответника да освободи и предаде на ищеца наетият недвижим имот, предмет на сключен между страните Договор за наем № */17.09.2019 г., а именно: 131.90/2393 кв.м.ид.ч., представляващи обособен обект „Кафе-клуб“ на втори етаж от обект с идентификатор *** – сградата на Държавен куклен театър гр.Бургас на ул.“Климент Охридски“ № 2.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за наем № */17.09.2019 г., с който на ответника е предоставен за временно и възмездно ползване следния обект – 206.90/2393 кв.м.ид.ч., представляващи обособени обекти – “Детски кът за игри” и “Кафе-клуб”, съответно на първи и на втори етаж от обект с идентификатор ***, представляващ сградата на Държавен куклен театър – гр.Бургас, ул.“Климент Охридски“ № 2. Договорът е сключен за срок от десет години и за месечен наем от 2200 лв., като впоследствие с анекс към договора е променена и намалена отдаваната под наем площ - 131.90/2393 кв.м.ид.ч., като е намалена и месечната наемна цена – на 1100 лв. Твърди се, че наемателят бил в постоянна забава за заплащане на наемите вноски, като бил в забава за плащане и на вноските за м.октомври и м.ноември 2023 г., които следвало да бъдат преведени по банков път до 10-то число на месеца, за който се отнасят, поради което на основание чл.33, б.“в” от договора за наем ищецът изпратил до ответното дружество 30-дневно писмено уведомление за прекратяването му. Уведомлението било изпратено на седалището и адреса на управление на дружеството на 15.11.2023 г., но същото се върнало непотърсено. Твърди се, че към момента, независимо от отправеното уведомление, ответникът не е освободил имота, предмет на договора за наем, поради което е предявен и настоящия иск.

В депозирания от ответника писмен отговор исковата претенция е оспорена като неоснователна с твърденията, че сключеният между страните договор за наем не е прекратен и не са налице посочените в исковата молба основания за прекратяването му, тъй като наемателят е изпълнявал задължението си за плащане на наемната цена, макар и със забава. Излагат се съображения за възникнали спорове от личен характер с представителя на ищеца във връзка с настъпила промяна в собствеността и представителството на ответното дружество, което довело до забавяне в плащанията, но не е налице неизпълнение от ответника на задълженията по договора и дължимите наемни вноски са платени.

По делото са ангажирани от страните писмени доказателства за установяване 3 на наведените от тях твърдения и възражения.

С обжалваното решение, след извършен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е преценил исковата молба като неоснователна. Съдът е приел, че между страните е възникнало валидно договорно отношение и наетият имот продължава да се държи от ответното дружество. Прието е за установено, че наемните вноски за м.октомври и м.ноември 2023 г. са били заплатени със закъснение, но системното закъснение в изплащането на наемната цена като неправомерно поведение на наемателя е изрично санкционирано от страните със заплащането на лихва, съгласно чл.7 от договора и това евентуално би било основание за развалянето му по смисъла на чл.87 ЗЗД. Прието е обаче, че в договора не е предвидена забавата в плащанията като основание за прекратяване на наемното правоотношение, а такова основание е единствено неплащането на две наемни вноски, съгласно чл.33, б.“в“ от договора, което следва да е налице към датата на прекратяването. В тази връзка, съдът е приел, че към датата на изпращане на уведомлението за прекратяване – 15.11.2023г. от страна на наемателя действително не са били платени двете наемни вноски за м.октомври и м.ноември 2023 г., но уведомлението не е връчено на адресата, с оглед отбелязването на пратката като непотърсена, т.е. изявлението за прекратяване не е достигнало до наемателя, който междувременно е платил задълженията, макар и със забава, като липсата на връчено уведомление за прекратяване преди подаване на исковата молба не може да бъде санирано със самото предявяване на иска. Съдът е преценил, че дори и да се приеме, че исковата молба депозирана на 15.12.2023г. има характер на предизвестие, то към този момент вноската за м.октомври вече е била платена, а тази за м.ноември е платена на 18.12.2023 г., т.е в уговорения между страните тридесетдневен срок на предизвестие по чл.33, б.“в“ от договора. Поради това е прието, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора на посоченото от него основание, като неплащането на задължението не може да бъде приравнено на последиците от забава в изпълнението. По горните мотиви, БРС е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.първо ЗЗД като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да 4 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и делото е напълно изяснено от фактическа страна. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Ангажираните пред въззивния съд доказателства не променят приетата и напълно изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния съд.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за неоснователност на исковата претенция по чл.233, ал.1, изр.първо ЗЗД. Изводите на районния съд са формирани въз основа на установената фактическа обстановка и въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Неоснователни са възраженията на въззивника за допуснати от районния съд нарушения на процесуалния закон, като наличието на такива не се констатира от настоящия съд. Не се споделят от настоящия съд и оплакванията във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на изводите на първата инстанция. В тази връзка, настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивника, че уведомлението за прекратяване на договора за наем следвало да се счита за надлежно връчено на ответника, тъй като е бил спазен реда по чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, както и доводите в жалбата за неправилно приложение на материалния закон.