Решение № 2898 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2898 гр. С, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110121143 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С“ ЕАД против Е. С. К., Н. Д. К. И С. Д. К. , с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество суми доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, УЛ. „Хр. М.“ ** ВХ. *, А. *, аб. № *****, идентичен с апартамент № **, както следва:

За Е. С. К.: сума в размер на 190,97 евро (373,51 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сума в размер на 44,70 евро (87,43 лева), мораторна лихва за периода от 31.12.2022г. до 17.12.2024 г., сума в размер на 10,70 евро (20,93 лева), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 1 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сума в размер на 3,05 евро (5,97 лева), мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 17.12.2024 г .;

За Н. Д. К.: сума в размер на 47,74 евро (93,38 лева), главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сума в размер на 11,18 евро (21,86 лева), мораторна лихва за периода от 31.12.2022г. до 17.12.2024 г., сума в размер на 2,67 евро (5,23 лева), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., сума ведно със законна лихва за периода от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,76 евро (1,49 лева), мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 17.12.2024 г.

1

За С. Д. К.: сума в размер на 47,74 евро (93,38 лева), главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сума в размер на 11,18 евро (21,86 лева), мораторна лихва за периода от 31.12.2022г. до 17.12.2024 г., сума в размер на 2,67 евро (5,23 лева), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., сума ведно със законна лихва за периода от 23.12.2024г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,76 евро (1,49 лева), мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 17.12.2024 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 76819/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителите не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор чрез процесуалния си представител адвокат Д.. Процесуалният представител на ответниците оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответниците да притежават право на собственост върху процесния топлоснабден имот. Сочи, че ответниците не са ползвали реално доставена топлинна енергия, като поддържа, че същите от години живеят в Америка.

Претендира разноски.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ ДИРЕКТ“ ЕООД, което сочи, че предявените искове са основателни.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 153 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия 2 ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, построен върху държавно място от ЖСК „Н.“, гр. С № ** от 27.02.2008 г., том I, рег. № ***, дело 30, видно от който Д.Н. К., придобИ. правото на собственост върху процесното ателие № 8. От представеното удостоверение за наследници с № **** от 05.01.2026 г. издадено от Столична община се установява, че Д.Н. К. е починал на 11.02.2015 г., като е оставил за наследници по закон: Е. С. К. – съпруга, Н. Д. К. – син, и С. Д. К. – син. Предвид посочените доказателства се установява по делото, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период, тъй като същите са били собственици на процесния имот. Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, построен върху държавно място от ЖСК „Н.“, гр. С № ** от 27.02.2008 г., том I, рег. № ***, дело 30, Д.Н. К. и Е. С. К. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот в режим на семейна имуществена общност, което се потвърждава и от представеното удостоверение за наследници. Д.Н. К. е починал на 11.02.2015 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН ответниците С. Д. К. и Н. Д. К. са придобили по 1/6 ид. ч. от процесния 3 имот, а Е. С. К. е придобила общо 4/6 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно основание по силата на нотариални акт вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот.

Предвид горното искът се явява основателен по основание.

Неоснователно и възражението, че по отношение на ателието се прилагат правилата за продажба на топлина енергия за стопански нужди.

Критерии за дефиниране и разграничаване на понятията битов и небитов клиент са видът правен субект /физическо или юридическо лице/ и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – които не задоволяват битови нужди/. Водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва ТЕ в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че нуждите, за които се ползва ТЕ в конкретен обект, обуславят и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на ТЕ, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на ТЕ за битови нужди - в този смисъл и съдебната практика, обективирана в решение № 1858/10.04.2023 г. по в. гр. д. № 9929/2022 г. по описа на СГС, III- Б състав, решение № 4731/05.09.2023 г. по в. гр. д. № 3797/2023 г. по описа на СГС, II Бсъстав, решение № 3395/24.11.2022 г. по в. гр. д. № 12303/2021 г. по описа на СГС, IV - Бсъстав, решение № 5875/16.11.2023 г. по в. гр. д. № 6651/2023 г. по описа на СГС, II – Б състав, решение № 3260/03.06.2024 г. по в. гр. д. № 5136/2023 г. по описа на СГС. По делото не се установява процесният имот да е ползван за стопански нужди през процесния период, нито ответниците да са развИ.ли търговска дейност в него. Видно от представеното по делото удостоверение от ГИС ателиетата в сградата на ул. Хр. М. № **-** са проектирани и изпълнени с всички изискващи се за жилище елементи.

Посочено е още, че се променя номерацията на ателиетата съответно в номера апартаменти, както следва: ателие №8 става апартамент № **, вх. 2, с абонатен номер: *****. Видно от констативен протокол № ****/170.05.2010г., ателие №8 е идентичен с апартамент № 31 по сменен статут и апартамент № 20, съгласно информационната система на „Топлификация С“. От това следва извод, че от момента, в който ответниците, респ. техният наследодател , са 4 придобили собствеността върху процесното ателие, между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответниците, в качеството на собственици на недвижим имот в топлоснабдената сграда /респ. на потребители на ТЕ за битови нужди/, имат задължение да заплащат стойността на доставяната от ищеца ТЕ в процесния имот. За възникването на това правоотношение не е нужно да е сключен писмен договор.

Налице е доставка на топлинна енергия за битови нужди, във връзка с която между страните е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението за процесния имот е имало 12 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО с дистанционен отчет. За процесния период няма начислена ТЕ за отопление на имот. Няма изчислена и ТЕ за БГВ.

Претендираната сума представлява ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация, като стойността е изчислена по формула приложена в Наредба №****** от 12.03.2020г. Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 528,24 лева, а след изравнявянето сумата за възстановяване в размер на – 1,07 лева. Следователно задължението за процесния период е в размер на 528,23 лева. По отношение на топломерът вещото лице сочи, че са 5 минали метрологични проверки и не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.