Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2156 от 07.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2129/2024
Вид
Определение № 2156
Подписан
07.08.2024
В сила
07.08.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Цвета Боянова Борисова, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2156 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502129 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 против Разпореждане № 18743 от 27.06.2024г., постановено по ч.гр. д. № 9539/2024г. на РС - Пловдив, с което изцяло e отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Д. Д., ЕГН ********** за сумата от 759,11 лв. - главница; 51,41 лв.-договорна лихва и 63,05 лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Поддържаните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника М. Д. заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за вземания по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****/18.09.2021г., сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", ЕИК 204915054, които 1 дружеството-заявител е придобило въз основа на договор за цесия.

С обжалваното разпореждане заповедният съд изцяло е отхвърлил заявлението. Мотивите са, че липсва посочване на методика за определяне на ГПР и базата, върху която се начислява лихвения процент, не е ясно дали предвиденото възнаграждение за застраховка в полза на кредитора е включено в ГПР и не се посочват данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем.

Настоящата инстанция счита атакуваното разпореждане за правилно по следните съображения:

На първо място, заявителят се легитимира като кредитор-заявител въз основа на твърдения за сключен договор за цесия. Въведени са и твърдения, че този договор е съобщен на длъжника. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени. Настоящият състав приема, че по аргумент от мотивите към т. 4г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при заявления, подадени по реда на чл. 410 от ГПК, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД ). Това разрешение е приложимо, тъй като съображенията на ВКС в тази насока са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство (по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК). При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно. Поради това, заявлението следва да се отхвърли само на това основание.

За пълнота, съгласно чл. 411, ал. 2, т. т. 2 и 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит № **** се установява че "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" е предоставило в заем на М. Д. сума в размер на 1 235,76 лв., която кредитополучателят се задължава да върне на 18 месечни вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер 32, 84 % и ГПР в размер на 38, 27 %. Като дължима сума в договора е предвидена и застрахователна премия в размер от 86,86 лв.

В случая съдът намира, че по отношение на изискването за сключване на застраховка и плащане на застрахователната премия на кредитора, може да 2 се направи обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза в договора, доколкото не е налице яснота дали тези плащания са включени в посочения общ процент на ГПР, както и липсва информация относно останалите компоненти на посочения ГПР. Тук следва да се отбележи, че така посочената информация следва да е конкретизирана в сключения договор между настоящите страни към момента на неговото сключване, с оглед преценката за икономическата тежест, която се поема от потребителя за предоставения за ползване финансов ресурс. Налице е нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност.

Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП .

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 от ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Видно от материалите по делото, РС - Пловдив е оставил заявлението без движение до посочване дали са извършени плащания от длъжника по договора и ако са извършени – какви. С молба от 18.06.2024г. заявителят не е отстранил нередовностите. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу М. Д., е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 18743 постановено по ч.гр. д. № 9539/2024г. на РС – Пловдив. от

27.06.2024г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4