Решение № 82 от 13.11.2024, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 387/2024
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 13.11.2024
- В сила
- 23.10.2025
- Състав
- Георги Янчев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 - чл. 178 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 - чл. 178 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, параграф 2 · Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 143, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. Царево, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Административно наказателно дело № 20242180200387 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 72, ал.
4 от ЗМВР.
Жалбоподателят Р. Я. П., ЕГН **********, чрез адв. М. Д. С., с адрес за кореспонденция гр. Б.***, обжалва Заповед за задържане на лице с рег. № 4635зз-123 от 20.08.2024 г. издадена от Б. А. Б., на длъжност ******при РУ Приморско, ОД на МВР- Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано, за срок до 24 часа да бъде задържан жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУ - Приморско.
Жалбоподателят иска от съда, да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на материалноправни и фактически основания за задържане.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт, изразява становище за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. Я. П., редовно призован, се явява лично и заедно с адв. М. С., и моли за отмяна на оспорената заповед, като излага подробни доводи затова.
Ответникът от Б. А. Б., лично оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като такава, а във фазата по същество моли издадената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Сочи, че заповедта е била издадена, тъй като са били налице данни за това, че жалбоподателят е заподозрян за извършено престъпление.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, пред съответния надлежен съд и при спазване на 14дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 4635зз-123 от 20.08.2024 г. издадена от Б. А. Б., на длъжност *****при РУ - Приморско, ОД на МВРБургас, жалбоподателят Р. Я. П. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 20.08.2024 г. в 16:30 часа, като е бил освободен на следващия ден 21.08.2024 г. в 15:30 часа, като основанието му за задържане е посочено, че това е сторено във вр. с чл. 143, ал. 1 от НК и във вр. със ЗМ № 4635 ЗМ – 158/20.08.2024 г. по описа на РУ-Приморско при ОДМВР-Бургас.
От показанията на св. С. се установява, че е служител на П. и е назначен на договор в една от фирмите, на които жалбоподателя е управител. На 20.08.2024 г. свидетелят, заедно с още пет - шест човека придружили Р. П. до заведение на плажа в гр. Приморско, но не знае наименованието на заведението. Търсели са двама братя от гр. К.****, единия от които се казвал Е., а на другия не знаел името. Посещението им в заведението било много кратко, защото двамата братя ги нямало там и след, като Р. П. им казал, че “момчетата ги няма” го напуснали. Заявява, че не е имало никакви заплахи от страна на г-н П. към никого от заведението, нито конфликти. След като напуснали заведението, лично придружил Р. П. до полицията за да подаде жалба. Свидетелят заявява, че никой не ги е викал в полицията, а те сами са отишли. Не е чул с кого е разговарял П. по телефона, както и повода за телефонния разговор. Не е чул да има каквито и да е закани от страна жалбоподателя към лице, с което е разговарял по телефона. Единственото, което възприел, е че П. заявил, че ги няма и отива до полицията да пусне жалба, защото му дължали пари за наем. Заявява, че нито са видели Е. Л. нито са говорили с него, нито пък с който и да било в заведението. В заключение добавя, че малко след пристигането си в районното управление на град Приморско са били задържани.
По делото не се установява на 20.08.2024 г. жалбоподателят да е бил търсен в гр. Приморско.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства, приетите писмени доказателства по делото и разпитания в хода на делото свидетел.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед за задържане на лице представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и 2 съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 от АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.
Видно от приетите писмени доказателства по делото се установява, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган Б. А. Б., на длъжност *** при РУ - Приморско, ОД на МВР-Бургас Съдът обаче намира, че са допуснати нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът на ЕС по дело С-608/21 г. с предмет преюдициално запитване на Софийски районен съд приема, че чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.
Съгласно същото решение чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.
Издадената заповед по същество не съдържа мотиви, а е изписано кратко „задържаният е направил опит да принуди лицето Е. Р. Л. да разпише документ противно на волята му, като употребил заплашване“ и е възпроизведено единствено цифров законовата норма на чл. 143, ал. 1 от НК .
Бланкетното посочване на правната норма не дава никаква яснота относно за 3 какво деяние е образувано ЗМ № 4635 ЗМ – 158/20.08.2024 г. по описа на РУПриморско при ОДМВР-Бургас, тъй като следва да се посочи не само цифровото изражение на текста от НК, но и словесното му посочване с думи, не става ясно, какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването им, което да обоснове необходимостта от задържането му. Липсва описание на мястото, където е установено деянието, начинът, по който е установено, че лицето е упражнило принудата или е направило опит да я упражни. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта – арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В този смисъл са Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V отд. и Решение № 8215 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V отд. За целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР е необходимо и достатъчно да са описани фактическите действия, като задържането има за цел да установи дали те са извършени от задържаното лице, респ. дали биха осъществили състав на престъпление и именно поради това законът употребява "данни" за престъпление, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация, че съществува обосновано предположение за извършване на престъпление от страна на Р. Я.
П..
На следващо място, задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на 4 престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели.
Самоличността на Р. П. е била установена, като той лично се е явил в ПУ-Приморско и е представил доказателства доказващи основание за пребиваването му в гр. Приморско.
Били събрани и доказателства за адреса, на който живее.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Не се сочат данни, че е съществувала опасност и от укриване.
За съдът е неизвестно, какви точно легитимни цели е преследвал административния орган за да пристъпи към задържане, тъй като доказателства за такива в делото липсват.
Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота съдът намира, че е необходимо да добави и следното:
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, съответно е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане.
В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт, какъвто представлява и заповедта за задържане на лице. Мотиви на административния акт може да се съдържат най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съд (аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС), каквито в случая не се съдържат. В заповед за задържане на лице с рег. № 4635зз-123 от 20.08.2024 г. на Б. А. Б., ******* при РУ-Приморско, ОДМВРБургас и в съпроводителното писмо вх. № 4623/20.09.2024 г., адресирано до Районен съд-Царево, се цитира преписка ЗМ № 4635 ЗМ – 158/20.08.2024 г. по описа на РУ-Приморско при ОДМВР-Бургас, към която най-вероятно препраща оспорения индивидуален административен акт, но не са представени никакви материали от същата преписка, от които могат да се изведат мотивите на органа издал административния акт.
Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f3422c9-c62a-4b68-bbe6-a54221840c02