Решение № 2721 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2721 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507276 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3832/26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 64616/2021 г. по описа на СРС, 125 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Х. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2543,81 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. „Илинден“ бл. ****, аб. № 242929, ведно със законната лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 360,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 12.05.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 50,45 лв. за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 9,36 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 12.05.2021 г., като исковете за дялово разпределение са отхвърлени за разликата над уважения размер 50,45 лв. до пълния предявен размер от 52,54 лв. по фактура от м.05.2018 г., както и за обезщетение за забава в размер на 0,62 лв. върху тази главница за периода 01.07.2018 г. – 12.05.2021 г.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 729,74 лв. разноски в исковото производство и сумата от 109,24 лв. разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответника В. Х. С., чрез назначения особен представител - адв. К. Г., с която излага съображения за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът 1 не е взел ясно становище по направените с отговора на исковата молба възражения и оспорвания, както и не е анализирал всяко едно от доказателствата по делото. Оспорва ищецът да е доставял услуга в количество и качество на претендираната цена, наличието на действащ договор с топлинен счетоводител, надлежно водено счетоводство и измерване, както и да са съставяни документи за измерване и профилактика на уредите за индивидуално измерване. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, както наличието на основание за претендираните суми в исковия размер. Поддържа, че представените нотариален акт от 2008 г., удостоверение от 28.10.2020 г., разпечатки и фактури са неотносими към предмета на спора и с невярно съдържание. Сочи, че още с отговора на исковата молба е оспорен протокола от общо събрание по съдържание, както и по процедурно несъответствие на законовите изисквания за такъв. Поддържа, че представените документи от третото лице-помагач не са му били връчвани, че нотариалният акт от 2008 г. не установява собствеността върху имота през процесния период, както и че няма оторизиран топлинен счетоводител за имота. Излага съображения, че представените от третото лице отчетни форми не са водени редовно, както и че не се установявало какви са показателите от 2018 г. в уредите за процесния имот. Освен това представените справки за отопление и топла вода са в противоречие със записванията в главните отчети, а счетоводната неизрядност на ищеца се потвърджавала от издаденото кредитно известие. По изложените съображения моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Излага съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице - помагач не е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, като необжалвано е влязло в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

В полза на ищеца по делото срещу ответника на 15.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31829/2021г. по описа на СРС,

125 с-в, за сумата от 2543,81 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 360,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.05.2021 г., сума за дялово разпределение в размер на 52,45 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,98 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 12.05.2021 г., държавна такса в размер на 59,34 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В заповедта е посочено, че вземането произтича от ползвана от длъжника топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 2

30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „****, аб. № 242929.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови нужди, т. е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на домакинството си.

В мотивите на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното и от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 62, том II, рег. № 1819, нот. дело № 237/2008 г. на нотариус Й.Л. с рег. № 263 в регистъра на НК, се установява, че в полза на В. Х. С. е учредено пожизнено вещно право на ползване на апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж. к.

****, и в това си качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди и съответно е обвързан от облигационна връзка с предмет - доставка на топлинна енергия. В производството по делото не са представени доказателства, които да опровергаят удостоверените с нотариалния акт обстоятелства, включително липсват данни за извършено разпореждане с правото на ползване върху имота от ответника преди процесния период.

Това налага извод, че като вещен ползвател на жилищния имот, ответникът е и клиент на топлинна енергия, като страните по делото са обвързани от облигационна връзка с предмет - доставка на топлинна енергия, съответно ответникът е задължен за заплащането на цената на предоставените топлинни услуги по арг. от чл. 57, ал. 1 ЗС.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за 3 извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В разглеждания случай процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа. Сключен е договор с третото лице, въз основа на решение на етажната собственост, обективирано в протокол от 26.05.2000 г. да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. Протоколът е съставен от представители на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В приложение № 1 към протокола за абонатен номер 242929 също е положен подпис. Решението на ОС не е било оспорено от етажните собственици и обвързва същите, след като самите са сключили договор с избрания топлинен счетоводител. Изложените във въззивната жалба доводи относно законосъобразността на решенето на ОС не следва да бъдат обсъждани в това производство.

Ако ответникът оспорва редовността на проведеното общо събрание, за него е съществувал друг ред за защита, а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния съд по реда на ПУРНЕС.

Видно от приложения договор № 2303/03.06.2002 г., етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „Илинден“ бл. 131В е сключила договор за топлинно счетоводство с „Техем Сървисис“ ЕООД. В договора е предвидено, че се сключва за срок от 3 години, като действието му се продължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с едномесечно писмено предизвестие. По делото липсват данни за прекратяване на действието на договора по уговорения начин, поради което същият е продължил своето действие и в процесния период. Ето защо оспорванията във въззивната жалба, заявени в тази насока са изцяло неоснователни.