Решение № 171 от 15.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. ****, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100503074 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на К. ПЛ. К., чрез адвокат Л.Д., срещу решение № 1674/ 15.11.2021г. постановено по гр.д.№ 10373/ 2021г. от Районен съд-****, с което е отхвърлена молбата му за постановяване мерки на закрила по чл.5 от ЗЗДН срещу Д. П. П..

С решението са присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл.11, ал.2 и ал.3 ЗЗДН.

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Аргументирано е становище за доказано неправомерно поведение на ответната страна с декларираните прояви на домашно насилие, което не е опровергано с ангажираните от ответната страна доказателства. Отправя искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което да се наложат мерки за защита от домашно насилие срещу Д.П..

Въззиваемата страна- Д. П. П., чрез адвокат М.Х., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и искането за налагане мерки на закрила по ЗЗДН.

Съдът, съобразно доказателствата към делото, приема следното :

Районен съд-****, е сезиран с молба от К. ПЛ. К., на основание чл.8 от Закона за защита от домашното насилие, с искане да бъдат наложени мерки на закрила срещу Д. П. П., при наведени твърдения за извършени действия на домашно насилие спрямо молителя и общото им дете, на датите- 15.06.2021г. и 13.07.2021г.

С влязло в сила определение № 3965/ 05.08.2021г. производството е прекратено по молбата на К.К.,в качеството му на баща и законен представител на детето ПР. К. К., за постановяване мерки на закрила по в полза на детето.

Разглеждането е концентрирано върху произнасяне по твърдени действия на домашно насилие, на 13.07.2021г., около 16.00ч., изразяващи се в отправени към молителя обидни думи „ненормалник“ и „ луд“, в присъствието на дъщеря им, и реплики, че тя вече има друг баща, а молителят повече няма да види детето си.

Молбата е процесуално допустима, депозирана в преклузивния едномесечен срок по 1 чл.1 0 от ЗЗДН, едновременно с декларация по чл.9 ,ал.3 от ЗЗДН. Субект на търсената защита е лице, с което ответната страна е била във фактическо брачно съжителство.

Родители са на детето П.К., родено на 17.10.2014г.

Майката Д.П. и детето П.К. живеят в ****, където през пролетта на 2021г. е настъпила раздялата на страните. Молителят общува с дъщеря си чрез аудио-визуалните средства за комуникация.

На 13.07.2021г. след предварителна уговорка бащата осъществил видео-връзка с дъщеря си, около 16.00ч. българско време. Молителят твърди, че на разговора присъствала и ответницата, която нареждала на детето какво да казва. В един момент директно се обърнала към П. К. с обиди, че е ненормален и луд, и мястото му било в лудница. Казала му , че той е „никой“, детето има нов баща , а него щели да го заличат. По време на този разговор молителят отправил забележка към майката да не злоупотребява с алкохол и да не позволява непристойно поведение на мъжа с когото живее. В молбата посочва, че такава информация е споделена от детето в писмена комуникация и чрез гласови съобщения.

Ответната страна оспорва изложените обстоятелства. Не оспорва, че след раздялата през март 2020г., отношенията им са единствено във връзка с дъщеря им. Разговорите протичали с обиди от молителя, който явно изразявал неприязънта си към ответницата, опитвал се да очерня нея и приятелят й пред детето, като всеки път това рефлектирало негативно върху неговото психическо и емоционално състояние. По тази причина на 05.07.2021г. блокирала телефона му, поради което разговор на 13.07.2021г. не е провеждан.

С отговора са представени доказателства за образувано наказателно производство по обвинение за заплашително и насилническо поведение на К.К. срещу Д.П., с оглед на осъществени спрямо нея действия през април 2021г. Този факт е потвърден от процесуалния представител в съдебно заседание, в контекста на поддържаната позиция, че основният спор засяга конфликтните междуличностни отношения по повод на детето.

В процеса са ангажирани гласни доказателства за установяване и опровергаване на спорните обстоятелства. Като свидетели на молителя са разпитани- баща му П. П. К. и С. Я.

Т.- леля, а като свидетел на ответната страна- нейната майка С. П.-А..

Свидетелят К. заявява, че на 13.07.2021г. е проведен видео-разговор между сина му и внучката ****, на който е присъствал, но стоял настрани. Детето било видимо притеснено и не смеело да отговаря на въпросите на баща си. Когато я попитал дали го обича , се намесила **** и започнала да напада **** с обиди , че е луд, че повече няма да вижда детето. След приключване на разговора синът му бил видимо притеснен и изнервен. Твърди, че след това **** правил многократно опити да се свърже с детето, но безуспешно.

Свидетелката Т. знае за разговора на 13.07.2021г. от молителя и баща му. Дава показания основно за отношенията между страните и здравословното състояние на молителя преди и след 13.07.2021г.

Свидетелката С. П.- А. научила за разговора от дъщеря си, която чула обида към нея от бащата на молителя и това я провокирало да реагира по този начин.

По основателността на искането :

Спецификата на производството по ЗЗДН поставя като условие за редовност уточняване на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване и обстоятелства, съгласно чл. 9, ал.1, т.4 от закона. По този начин се определят границите на съдебно произнасяне, съобразени с целта на закона –незабавна защита в случаи, когато е налице реална опасност за живота и здравето на дадено лице, спрямо което е извършено домашно насилие, или има непосредствена опасност да бъде извършено.

При наличието на данни, че спрямо дадено лице е било упражнено насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, сезираният съд процедира в условията на спорна съдебна администрация като определя мерки на защита от предвидените в чл.5 ЗЗДН.

Преценката за необходимостта да бъде предоставена защита следва да се основава на достатъчно данни за осъществени спрямо пострадалото лице актове на насилие в 2 съдържанието на чл. 2 от ЗЗДН. При отсъствието на други доказателства декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно основание да се издаде заповед за защита от домашно насилие, поради придаденото й доказателствено значение.

В разглеждания случай искането за защита не кореспондира със събраните доказателства, установяващи в съвкупността си, че по време на водения разговор на 13.07.2021г. между молителя и ответницата е възникнал конфликт, с размяна на обидни реплики. Проявената вербална агресия с отправени думи-луд, ненормален, е резултат от конфронтиращо и негативно отношение между бившите партньори след раздялата им през 2020г. Този въпрос е съществен, защото изисква разрешение за родителската отговорност и параметрите на поведение на двамата родители към детето.

Участие в динамиката на това поведение има и молителя. По неоспорени писмени данни – представените документи от Прокуратурата в Съд шериф , ****, се е признал да виновен по обвинението за заплашително или насилническо поведение на 29.03.2021г. към Д.П., и до произнасяне на присъдата е освободен под гаранция.

Обобщено от изложеното съдът приема, че действията в предмета на настоящото произнасяне не попадат в приложното поле на чл.2, ал.1 ЗЗДН, и не съставляват основание за издаване на заповед за защита в полза на молителя. Искането за прилагане на предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗДН мерки, доколкото нито едно от описаните действия не е достатъчно да формира извод за непосредствена заплаха за живота и здравето на молителя, е необосновано.

Решението, с което искането е отхвърлено, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 400лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, неоспорено по размер.

На основание чл.17, ал. 5 и 6 ЗЗДН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1674/ 15.11.2021г. постановено по гр.д.№ 10373/ 2021г. от Районен съд-****.

ОСЪЖДА К. ПЛ. К., ЕГН- **********, да заплати в полза на Д. П. П., ЕГН- ****, направени съдебни разноски в размер на 400лв./ четиристотин лева/, на основание чл.78, ал.

3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3