Решение № 6033 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6033 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ЦветелИ. Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20261100509410 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 116162/08.09.2026 г. по вх. рег. на СГС на И. Д. Л. срещу отказа на ЧСИ С.П. от 16.07.2026 г. по изп.д.

№20269210400792 за намаляване на разноските в частта на определения на взискателите адвокатски хонорар.

Жалбоподателят оспорва размера на определеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК . Навежда доводи, че по отношение на горепосоченото изп.дело не е налице правна и фактическа сложност, поради което определеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 000.00 евро е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер от 102.26 евро.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателите – С.Н.Ц., Д.А.Ц., Ф.С.Ц., И.Ц.Ц. и Д.С.Ц., с което подадената жалба се оспорва изцяло като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 000.00 евро не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че 1 петимата взискатели са представлявани от един адвокат.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ С.П., с които се изразява становище за законосъобразност и правилност на определените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №20269210400792 по описа на ЧСИ С.П. е образувано н а 14.05.2026 г. по молба взискателите С.Н.Ц., Д.А.Ц., Ф.С.Ц., И.Ц.Ц. и Д.С.Ц., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.04.2026 г. по гр. д. № 34248/2019 г. по описа на СРС.

На 04.06.2026 г. на длъ жника И. Д. Л. е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 1 000 евро.

Подадено е на 12.06.2026 г. възражение с искане за намаляване размера на присъединения адвокатски хонорар.

С обжалваното разпореждане от 16.07.2026 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на разноските в частта на определения на взискателите адвокатски хонорар.

Относно депозираната жалба, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в разпоредбата случай: когато делото се прекрати на основание чл. 433 от ГПК, освен ако плащането е направено след образуването на принудителното изпълнение; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са 2 приложени. Трайно в съдебната практика е прието, че нормата на чл. 79 от ГПК регламентира специални правила на материалноправна отговорност за разноските в изпълнителното производството и изключва общия режим, приложим за исковото производство. Ето защо, доколкото в случая нито се твърди, нито се доказва да е налице някоя от хипотезите на чл. 79 от ГПК, на общо основание длъжникът отговаря за разноските по изпълнението.

Следователно, на общо основание взискателят има право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав взема предвид, че към датата на отразяване на дължимата сума за адвокатско възнаграждение в ПДИ се касае действия, ограничени до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Ето защо същото следва да бъде определено по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 409.03 евро (800.00 лв.).

За пълнота следва да се посочи и, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

С оглед разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, досежно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съдът е допустимо да не приложи правило за присъждане на минимално възнаграждение в определен от Висшия адвокатски съвет размер. (В този смисъл и Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т.

О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.). Дължимото адвокатско възнаграждение може да се определи под минимума на НМРАВ като критерии за определянето му е фактическата и правна сложност на делото, установена съдебна практика и вида на извършените процесуални действия. При прилагането на посочените критерии съдът отчита, че действията на процесуалния представител на взискателя по конкретното изпълнително дело към датата на включването им в поканата за доброволно изпълнение се ограничават до сезиране на съдебния 3 изпълнител с искането за образуване на изпълнително дело и събиране на сумите по изпълнителния лист. Няма данни за неефективност на избрания от взискателя способ, вкл. при нарочно овластяване на съдебния изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи без отчитане на действия по водене на изпълнителното дело.

По тези съображения атакуваното постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва бъдат намалени на 409.03 евро (800.00 лв.).

Относно разноските по производството

Разноски в настоящото производство не се дължат.

Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на насрещната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

Воден от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 116162/08.09.2026 г. по вх. рег. на СГС на И.

Д. Л., ЕГН **********, разпореждане от 16.07.2026 г. на ЧСИ С.П. по изп.д.

№20269210400792, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на разноските в частта на определения на взискателя адвокатски хонорар за сумата над 409.03 евро (800.00 лв.) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.Н.Ц., Д.А.Ц., Ф.С.Ц., И.Ц.Ц. И Д.С.Ц. по изп.д.№20269210400792 по описа на ЧСИ С.П. за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата над 409.03 евро (800.00 лв.).

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5