Решение № 389 от 12.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Перник, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720105726 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Б. С., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника й – адв. Б. Б. против „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: 175133827 /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 3991.27 лева, представляваща главница за неплатена електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., вкл. и сумата от 2430.29 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 13.10.2008 г. до 01.05.2022 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и на изпълнително дело № 1269/2022 г. по описа на ЧСИ А.В., поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение на сумите. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били сред начислените от ответника за електроснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищцата, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. По ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията 1 по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 18.06.2012 г., както следва: за 4166.21 лева главница за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., 1167.57 лева – обезщетение за забава за периода 21.11.2003 г. 19.09.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.10.2008 г. до окончателното плащане на главницата, както и за сумата от 199.77 лева разноски по делото.

На следващо място в исковата молба се твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцата било образувано изпълнително дело № 410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. По същото от ищцата били събрани известни суми – общо 4947.51 лева, но така или иначе поради бездействие на взискателя изпълнителното дело било прекратено – при последно плащане по същото с дата 17.05.2016 г.

Ответното дружество обаче изтеглило изпълнителния си лист и образувало срещу ищцата второ изпълнително дело – № 1269/2022 г. по описа на ЧСИ А.В. – на дата 13.05.2022 г. В хода на същото на ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с посочен актуален размер на дълга: 3991.27 лева главница и 2430.29 лева – законна лихва за забава /които са и процесните суми по делото/.

На следващо място в исковата молба се излагат подробни доводи, че след прекратяване на първото изпълнително дело процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била общата петгодишна погасителна давност – съгласно чл. 110 от ЗЗД. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба не са представени писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като частично недопустими, евентуално като неоснователни.

По отношение на допустимостта се твърди, че в хода на първото изпълнително дело от ищцата са събрани суми в изпълнение на дълга. Поради това и от същата останала дължима единствено главница – до размер от 3474.91 лева – към дата 14.12.2022 г. Всички останали суми по изпълнителния лист в това число обезщетение за забава и разноски били изцяло заплатени.

Било недопустимо според ответника в предмета на иска да се включва законната лихва за забава. С тези аргументи ответникът иска прекратяване на делото за сумите над 3474.91 лева – главница.

По същество не се оспорва, че за събиране на процесните суми по изпълнителния лист срещу ищцата са образувани две изпълнителни дела. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на 2

ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Към отговора са приложени: изпълнителен лист, съобщение от ЧСИ Б., два брой молби и счетоводна справка.

В хода на производството по делото са изискани и приложени копия от изп.д. № 410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп. д. № 1269/2022 г. по описа на ЧСИ А.В..

Извършена е и приета съдебно счетоводна експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., ищцата чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за частична недопустимост на исковете в една част и за отхвърляне на исковете като неоснователни в останалата част. Поддържа, че решението следвало да бъде според актуалния размер на задълженията. Излага подробни доводи и че законната лихва не била в предмета на същото. На последно място процесуалният представител на ответника обръща внимание, че процесуалният представител на ищеца редовно представлявал лица при условията на безплатна правна помощ, но без никакви доказателства, че тези лица били действително материално затруднени или негови близки. Поради това прави възражение срещу разноските за адвокат и присъждането им в полза на адв. Б. по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. № 410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. № 1269/2022 г. по описа на ЧСИ А.В. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищцата Р. Б.

С. за вземанията, част от главницата от които е предмет на настоящото производство. В тази връзка и заповедта е издадена за следните вземания: за главница в размер на 4166.21 лева за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., за обезщетение за забава в размер на 1167.57 лева за периода 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.10.2008 г. до окончателното плащане на главницата, както и за сумата от 199.77 лева разноски по делото

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4406 от 14.10.2008 г. по ч.гр.д. № 5611/2008 г. по описа на РС Перник.

Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 18.06.2012 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 01.03.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ СТ.Б., като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника Р. Б. С..

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 410/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че по същото са извършвани справки за 3 имущественото състояние на длъжника Р. Б. С. като до нея е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 29.03.2013 г. – връчена на длъжника лично на 29.07.2013 г. Отново на 29.03.2013 г. е наложен и запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Предвид наличието на секвестируем доход от възнаграждението на длъжника е започнало удържане на суми.

Извършването на удръжки е продължило до прекратяване на трудовото правоотношение – съобщено на съдебния изпълнител на 28.07.2016 г. В тази връзка и последното плащане до взискателя след извършена удръжка е от 17.05.2016 г. /видно от печат на гърба на изпълнителния лист/. Други действия по изпълнителното дело след тази дата не са извършени от съдебния изпълнител, нито са искани от взискателя, като не са събрани и повече суми.

На 29.06.2018 г. съдебният изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което постановление за прекратяване е връчено на взискателя, но не е обжалвано от него. В тази връзка и взискателят е поискал и получил обратно и оригиналът на изпълнителния лист.

Въз основа на изпълнителния лист от 18.06.2012 г. по молба на взискателя ответник от 13.05.2022 г. срещу Р. Б. С. е образувано и второ изпълнително дело № 1269/2022 г. – по описа на ЧСИ А.В.. С молбата е поискано налагане на запор респ. възбрана ако след справки бъде установено имущество на длъжника. По посоченото изпълнително дело до длъжника е изпратена ПДИ от 26.05.2022 г. която е връчена на длъжника на 04.11.2022 г. чрез лице от домашните. Наложени е и един запор на банкова сметка – отново с дата 26.05.2022 г. На този етап към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело липсват данни в изпълнение на запора да са постъпили при съдебния изпълнител суми от длъжника.

Към молбата за образуване на изп. дело № 1269/2022 г. обаче от взискателя е приложена актуална справка на дълга – предвид събраните принудително суми по предходното изп.дело № 410/2013 г. Съгласно тази справка размерът на неплатената главница възлиза на 3991.27 лева, а размерът на лихвите за забава на 2430.29 лева. Именно тези суми са посочени като дължими и в ПДИ, връчена на длъжника ищец.

Към отговора на исковата молба обаче се съдържа и друга справка от дружеството, съгласно която актуалния размер на главницата възлизал на 3474.91 лева. Ответникът обаче изрично посочва, че суми извън удържаните от ЧСИ Б. по изп.дело № 410/2013 г. от ищцата длъжник не са постъпвали – нито по второто изпълнително дело, нито доброволно – на каса на дружеството.

Предвид несъвпаденията в сумите по делото е изслушана и приета ССчетЕ от в.л. В. В.. Съгласно същата по изп.дело № 410/2013 г. на ЧСИ Б. от ищцата е събрана сумата от общо 5582.25 лева. След разпределянето на същата по правилата на чл. 76 от ЗЗД, остават дължими следните суми към 26.02:2023 г. /дата на изготвяне на експертизата/: 3991.27 лева – главница, 2721.82 лева – лихва за забава за периода от 13.10.2008 г. до 26.02:2023 г. и 102 лева разноски по изп. дело.

4

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че разминаването в двете справки за дълга, налични по делото, и в частност в главницата се дължи на различния начин на изчисляване на сумите. В справката, представена с отговора на исковата молба, сумите били посочени по фактури. В справката по изпълнителното дело сумите били от сметка вероятно за вземания, присъдени по съдебен ред. Експертизата в тази част е оспорена от ответника, който обаче изрично е отказал да внесе депозит за допълнителен въпрос към вещото лице /протокол от о.с.з. от 13.03.2023 г./. Поради това и експертизата е приета по делото.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, а и вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание – като е разяснило разминаването в данните.