Определение № 533 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Р. Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Р. Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500127 по описа за 2025 година

Първоинстанционното производство е образувано под №968/2019г. по описа на Районен съд- Карлово по повод искова молба с вх.№7644/28.06.2019г. от Р. П. Р., ЕГН **********, същата искова молба впоследствие уточнена, след оставянето без движение, с нова искова молба с вх.№8950 от 02.08.2019г. от Р. П. Р., ЕГН ********** и А. Г. Б., ЕГН ********** против „Първа инвестиционна банка“ АД, П. Р. Р., лично и в качеството му на ЕТ „Галант808 П. Р. Р.“, „Строй-мат 2007“ ЕООД, ЕИК 160106856, Л. Д. К., ЕГН ********** и нотариус Т. Р., с която е предявен иск по чл. 124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в използвано пълномощно с неистинско /подправено/ съдържание с изх. № А1173/16.03.2006г. по описа на Посолството на Р. България в Лондон, същото пълномощно представено пред нотариус при изповядването на сделки, оформени с нотариален акт за дарение на недвижим имот №103, нотариален акт №137, том VIII, рег.

№2777 по нотариално дело №1715/2008г., както и нот. акт №171, том III, рег. №6743, по нот. дело №571/2007г. за учредяване на договорна ипотека, всички по описа на нотариус Т. Р., като ищците обосновали правен интерес от предявяването на този иск с оглед възможността, при евентуалното му уважаване, да искат отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр. д. №467/2017г. по описа на Районен съд- Карлово.

С определение № 886 от 18.10.2019г., постановено по гр. д. №968/2019г., по описа на Районен съд – Карлово, първи гр. състав, съдът е прекратил производството по делото като недопустимо с мотиви, че не били налице предвидените от закона абсолютни процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, тъй като ищецът не посочил в исковата си молба основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 НПК. Липсвали наведени твърдения за образувано наказателно производство пред компетентен орган или пък за образувано наказателно дело, което да е било прекратено на някое от посочените основания.

С определение №291 от 12.02.2020г., постановено по в. ч. гр. д. №182 по описа за 2020г. на Окръжен съд- Пловдив, VII гр.с., съдът е отменил Определение № 886 от 18.10.2019г., постановено по гр. д. №968/2019г. на Районен съд- Карлово и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение №260202 от 16.07.2021г., постановено по гр. д. №968/2019г. по описа на Районен съд – Карлово, трети гр.състав, след неизпълнение на дадени с Разпореждане от 28.01.2021г. указания, съдът е прекратил производството по гр. д. №968/2019г. само по отношение на ищцата А. Г. Б. и ответните страни – нотариус Т. Р., ЕТ „Галант-808 П. Р. Р.“ и 1

Л. Д. К., поради недопустимост на иска по отношение на посочените участници в процеса. С Определение №1667 от 22.12.2021г., постановено по в. ч. гр. д. №3035 от 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, IX гр.състав, въззивната инстанция е потвърдила постановеното Определение №260202 от 16.07.2021г., по гр. д. №968/2019г. по описа на Районен съд – Карлово, трети гр.състав, а с Определение № 50398/01.11.2022г. на ВКС, трето гр. отделение, не е допуснато касационно обжалване на определение №1667 от 22.12.2021г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, IX гр.състав.

С разпореждане от 25.07.2023г., по гр. д. №968/2019г. по описа на Районен съдКарлово, съдът е дал указания на ищеца да посочи, с оглед неясните твърдения в исковата молба и последващите уточнения, какво престъпно обстоятелство се цели да бъде разкрито в гражданския процес – дали престъпление по чл. 309, ал. 1 НК или престъпление по чл. 316 НК. Указано е да бъдат отстранени противоречията в обстоятелствата, които се навеждат, а именно: от една стрА. ищецът твърдял, че пълномощното, за което се искало разкриване на престъпно обстоятелство било проверено по реда на чл. 193 ГПК по гр. д. №467/2012г., като била установена неговата неистинност, т.е. съдът обсъждал в мотивите си този факт, а от друга стрА. се твърдяло, че с установяването на престъпното обстоятелство се целяло отмяната на същото това решение. Освен това не било изрично посочено в коя част решението по гр. д. №467/2012г. се основавало на подправено пълномощно, нямало твърдения дали това пълномощно послужило за вземане на решението от стрА. на съда.

В постъпилата уточняваща молба ищецът чрез адв. П. М. посочва, че предявеният иск бил с правна квалификация по чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 2 , вр. с чл. 18 ЗЗД.

Посочва, че бил налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на документ с възможността да се позове на съдебното решение в бъдещ процес относно други правоотношения.

С определение № 324 от 05.02.2024г., постановено по в. ч. гр. д. № 297/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XIV гр.състав, съдът е изпратил гр. д. №968/2019г. по описа на РС- Карлово за разглеждане от Районен съд- Пловдив, поради обстоятелството, че всички съдии в Районен съд – Карлово са се отвели от разглеждане на делото.

Така е образувано гр. д. № 2709/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр. състав. С Разпореждане № 5258/20.02.2024г., съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности, като формулира обстоятелствена част и надлежен петитум на исковата молба, предвид че ищецът твърдял различни юридически факти в молбата си и в уточняващите молби, в които били налице съществени противоречия.

В изпълнение на указанията е постъпила уточнителна молба от адв. П. М., в качеството си на процесуален представител на Р. Р.. Излага твърдения, че ищецът бил собственик на подробно описани недвижими имоти, като с пълномощно с изх. № А1173/16.03.2006г. по описа на Посолството на Р. България в Лондон, Р. Р. упълномощил своя баща П. Р. с правото да се разпорежда с описаните недвижимите имоти. Сочи се, че с нотариален акт №103, том III, рег. №6217, по дело №503 от 2007г., ответникът П. Р. дарил сам на себе си описан в уточнителната молба недвижим имот. Навежда, че по гр. д. №467/2012г. по описа на Районен съд- Карлово било открито производство по чл. 193 ГПК досежно пълномощното в полза на ответника, като било установено, че същото е неистинско, с подправено съдържание, тъй като били добавени в текста думите „дари“ и „да договаря сам със себе си“.

Въпреки че не бил упълномощен да дарява съобразно посоченото пълномощно, П. Р. се разпоредил с дарените му имоти с последваща сделка в полза на Л. Д. К., който впоследствие прехвърлил отново имота на „Строй МАТ 2007“ ЕООД. Поради горното, извършената сделка с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103, том III, рег.

№6217, дело 503 от 2007г. била нищожна, като е направено искане за обявяването като такава, тъй като П. Р. не бил изрично упълномощен да дарява тези имоти, нито бил упълномощен да договаря сам със себе си. Всичко това довело и до нищожност на обективирания в Нотариален акт №35, том IV, рег. №9515, дело №635/2008г. договор за продажба, с който ответникът не притежавал собственически права по отношение 2 продадената вещ. Сочи се, че в производството бил допустим и иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, като се иска прогласяване неистинността на посоченото по-горе пълномощно. Правният интерес се обуславял от създаването на сигурност и предотвратяването възможността процесното пълномощно да бъде използвано повторно, същото не било издавано от ищеца, не носило неговия подпис. Тълкувателно решение №5/14.11.2012г. по тълк. дело №5/2012г. на ОСГТК на ВКС не било актуално и не касаело настоящия случай.

С разпореждане № 20224 от 12.07.2024г. съдът отново е дал поредни указания на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на претенция за установяване нищожност на извършената с нот. акт дарствена разпоредителна сделка, предвид влязлото в сила съдебно решение по предходното гражданско дело между страните, с което били отхвърлени предявените от ищеца против П. Р. и „Строй- Мат- 2007“ ЕООД искове за собственост по отношение на недвижимия имот, предмет на разпоредителната сделка, с твърдения за недействителност на процесното дарение.

С уточнителна молба от 28.08.2024г., ищецът навежда, че в производството по гр. д.

№467 от 2012г. по описа на РС-Карлово не бил предявяван иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. В това производство била коментирА. истинността на процесното пълномощно, но в мотивите на съда, без същото да било отразено в диспозитива, поради което не формирало СПН.

С обжалваното определение № 11833 от 27.09.2024г., постановено по гр.д.№2709 от 2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIII гр. състав, съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване недействителността на сделка, представляваща дарение, както и с иск за установяване неистинността на пълномощно с изх.№ А1173/16.03.2006г. Прието е в атакувания съдебен акт, че искът за установяване на истинност на документ е допустим при наличието на определени предпоставки, а именно: искът да е предявен преди да е преклудирА. възможността за оспорването на документа по реда на чл. 193 ГПК в производството по друго гражданско дело между страните; документът да доказва или отрича факт от значение за едно гражданско право или правоотношение; ищецът да разполага с правен интерес от установяването или отричането на това гражданско право.

Цитирани са постановките на ТР №5/2012г. от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС, като съдът е приел, че иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е недопустим, ако спорът относно истинността на документа вече е бил решен в проведено производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, приключило с влязло в сила решение. Посочено е, че по гр. д. №467/2012г. е било открито производство по чл. 193 ГПК относно пълномощно изх. № А1173/16.03.2006г., като било налице произнасяне досежно неистинността на документа, а постановеното по делото решение влязло в сила. По горните съображения първоинстанционният съд приел иска по чл. 124, ал. 4 ГПК за недопустим и върнал исковата молба в тази и част.

Въззивното производство е образувано по повод постъпила частна жалба от Р. П. Р., чрез адв. П. М. против определение №11833 от 27.09.2024г., постановено по гр. д. №2709 от 2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIII гр. състав.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирА. стрА. с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че били налице всички процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, като в случая не били актуални постановките на ТР № 5/2012г. от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС. В производството по гр. д. № 467/12 по описа на Районен съд- Карлово било открито производство по чл. 193 ГПК досежно пълномощно с изх. № А 1173/16.03.2006г., като било установено от допуснатата там експертиза, че думите „дари“ и „ да договаря сам със себе си“ били добавени в пълномощното след неговото съставяне. В производството по гр. д. № 467/12г. не бил предявяван иск по чл. 124, ал.4 ГПК, съдът не се бил произнесъл с определение по чл. 194, ал. 2 ГПК. Истинността на пълномощното била коментирА. в мотивите на съда, но правните 3 изводи не били отразени в диспозитива на съдебното решение, поради което и не била формирА. СПН по този въпрос.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Видно от материалите по гр. д. №467/2012г. по описа на Районен съд – Карлово, със страни Р. П. Р., П. Р. Р., „Строй – мат- 2007“ ЕООД, в публично съдебно заседание, проведено на 24.10.2013г., е открито производство по чл. 193 ГПК за оспорване на истинността на съдържанието на пълномощно, с което Р. Р. е упълномощил баща си П. Р., съответно е разпределена и доказателствената тежест между страните. Приета по делото е и съдебнопочеркова експертиза, при която е изследвано съдържанието на пълномощно с изх. № А 1173/16.03.2006г. по описа на Посолството на Република България в Лондон, в заключителната част на която е посочено, че „дари“ и „сам на себе си“ били добавени в пълномощното, обект на експертизата, посредством технически средства, чрез които бил създаден нов файл.