Решение № 19149 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19149 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110152871 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу И. Д. Г., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 1467.42 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр.София, район „Слатина“, ул. „Хемус“ №59, ет.4, абонатен № 89780, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 30.09.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 340.84 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.09.2022 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 5.89 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 01.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 30.09.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 1.65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г.

Ответникът И. Д. Г. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат К. К.-пълномощник. Заявява, че не е клиент на топлинна енергия и между него и ищеца липсва облигационно правоотношение. Прави възражение за 1 изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

С Определение № 6116/12.02.2026 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Бруната“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 07.11.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № ТС-860/09.11.2001 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-74/09.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответникът не възразява, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представениия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 52, том LLLXXXVIII, рег.№ 2214, дело 265/1994 г. се установи, че процесния недвижим имот е придобит от И. Г. Г..

По делото е приложена Удостоверение за наследници (изх.№ РВЕ24-УГ51856/12.07.2024 г.) се доказа, че И. Г. Г. е починал на 20.04.2016 г., като е наследен от Д. Г. Г.брат, който е починал на 22.08.2020 г. и е наследен от В. П. В.-съпруга; И. Д. Г.-син и Е. Д.

Г.-дъщеря.

С Определение № 26189/16.06.2025 г. е прекратено производството по делото (влязло 2 в сила на 25.07.2025 г.) срещу В. П. В., ЕГН **********, поради отказ от наследство на Д. Г.

Г., който е наследник на И. Г. Г..

С Определение № 178125/20.11.2025 г. е прекратено производството по делото (влязло в сила на 23.12.2025 г.) срещу Е. Д. Г., ЕГН **********, поради отказ от наследство на И. Г.

Г..

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 2492.49 лева; сума за битово-горещо водоподаване от 1587.92 лева; сума за дялово разпределение от 3.68 лева и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 60.64 лева, /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 4144.73 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоподаване, за изравнителни сметки (за доплащане) и извършеното плащане, както и лихва от 1339.06 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 13.09.2022 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищеца твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите 3 условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 30.09.2022 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 29.09.2019 г.). В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според вещото лице са налице вземания станали изискуеми преди 29.09.2019 г., в размер на 2438.87 лева, представляваща главница и 900.23 лева, представляваща лихва.

С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 750.28 евро (равностойността на 1467.42 лева), представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното изплащане.

В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 340.84 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.09.2022 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 5.89 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 01.03.2020 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на исковата молба-30.09.2022 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 1.65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, следва да му се присъди сумата от 4

506.91 евро (равностойността на 991.42 лева), представляваща разноски за държавна такса о т 264.10 лева; за възнаграждение на вещи лица от 646.51 лева и юрисконсултско възнаграждение от 80.81 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът И. Д. Г. претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение на адвокат К. К.-пълномощник. Видно от Договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025 г. адвокат К. е пълномощник по делото на И. Д. Г. и на Е. Д. Г., по отношение на която производството е прекратено. В приложение на горецитирания Договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025 г. е представено Преводно нареждане от 19.02.2025 г. за сумата от 800 лева, представляваща платено възнаграждение на адвокат К. за процесуално представителство по делото на ответниците И. Д. Г. и Е. Д. Г.. В тази връзка се приема, че 1/2 от цитираната сума от 800 лева е за процесуално представителство по делото на ответника И. Д. Г., или сумата от 400 лева. Настоящият съдебен състав, счита за неоснователно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с минималния размер предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.